Пътният експерт Диана Русинова излезе с пост в социалните мрежи, в който коментира политичесткият проект на бащата на загиналата в катастрофа Сияна - Николай Попов. Русинова обясни и защо не е част от "Сияние". Повод за думите ѝ обаче е политически дебат между Николай Попов, Радостин Василев и Татяна Дончева.ю
Ето какво написа тя в личния си фейсбук профил:
ЗАЩО НЕ (ПОДКРЕПЯМ) „СИЯНИЕ“?
Всеки има право да избира за кого да гласува. Това е върховно право, гарантирано от Конституцията. Всеки има право и да бъде избиран. Така работи демокрацията.
Тази сутрин изслушах по БНТ Татяна Дончева, Николай Попов и Радостин Василев. И тримата са сменяли политически проекти през годините. Това е тяхно право, между другото това право е гарантирано именно от Конституцията на Република България. Смяната на позиции и възгледи е част от личния избор и никой няма право да съди заради него, нито да обижда, нито да унижава, нито да дискриминира. И това го пише в същата Конституция. Опитни политици с юридически стаж и образование като Радостин Василев би трябвало да го знаят.
Има и граница, която не бива да се преминава. Не и от хора с претенции за правото да управляват и да решават от името на българските граждани. Тази граница се достойнство.
Свободата на словото не означава право да унижаваш, клеветиш и обиждаш. Особено когато става дума за родители, загубили децата си в пътни инциденти. Това не е политика. Това е морален провал. Явно, обаче, има хора, които харесват този тон. Аз не съм от тях.
Правото да гласуваме върви с отговорност. Кого изпращаме в парламента – хора на решенията или хора на обидите? Ще позволим ли простащината да стане норма, или ще изберем разум и кауза, включително битката срещу смъртта по пътищата?
В нощта на 30 март 2025 г. бях на мястото, където загина Сияна. Там не срещнах политик, а срещнах един баща, който трябваше да погребе детето си. Можехме ли да предотвратим неговата болка? Да и щяхме, ако бяхме гласували и ако бяхме избирали по-мъдро.
Nikolaj Popov ме покани да бъда част от листите на „Сияние“. Отказах. Не защото не вярвам в каузата му – напротив. Отказах на Николай, защото имам ангажимент към организацията, която представлявам и каузата, която защитавам. Отказах и защото съм водена от убеждението, че моето място не е в политиката.
Не винаги споделям всички възгледи на „Сияние“ или на Николай Попов. Напротив, дори понякога спорим. Това обаче не е причина за омраза, нито за обиди. Миналото и изборът ни да гласуваме, за която и да е партия не е престъпление, а е въпрос на лично убеждение и възгледи. Дори и те да не са правилни. В България изборът не трябва да бъде повод за заклеймяване, в каквото е превърнат в момента. Всеки един български гражданин има право да се кандидатира и да бъде избиран също толкова, колкото това право има и Радостин Василев.
Затова няма да ви казвам кого да подкрепите.
Но ще кажа ясно какво не трябва да допускаме: хора без елементарно уважение, хора, които се поставят над другите, и хора, които се гаврят с чуждата болка, нямат място в българската политика. Защото техните решения засягат всички – включително и нашите деца.
На 19-ти не избирайте просто партия. Изберете какъв тип, какъвто в поведение искате да ви управлява. Това решение е лично. Но последствията са за всички.
