Сретен Йоцич е бил у нас по времето на Беров и Виденов, заявява в интервю за в. "Шоу" Димо Гяуров.
О.р.ген. Димо Гяуров е роден на 12 май 1963 г. във Варна. Магистър по право в СУ „Св. Климент Охридски". През декември 1994 г. е избран за народен представител от СДС в 37-то Народно събрание. През март 1997 г. е назначен с указ на президента Стоянов за директор на Националната разузнавателна служба. Освободен е от поста през февруари 2003 г., а от септември с. г. е извънреден и пълномощен посланик на България в Будапеща. Днес е адвокат във Варненската адвокатска колегия. Женен, с дъщеря на 16 г.
- Да се върнем назад в миналото, г-н Гяуров. През 1997 г., без никакъв опит в “бранша”, вие станахте шеф на Националната разузнавателна служба. Как имахте куража да се съгласите?
- Признавам си, че бях напълно изненадан. Бях депутат от СДС, преди това адвокат. Но... всяко дете си е мечтало да стане разузнавач! И аз така. Обаче съвсем не ми е било детска мечта да ставам генерал! Когато ми казаха, че трябва да ме произведат в чин полковник, първо се възпротивих... Но според закона нямаше как да се назначи външен човек начело на разузнаването, без той да прескочи няколко звания. Алтернативата беше – назначаване на някой от мустакатите чичковци, които заварих в службата. При този вариант за каква промяна щяхме да говорим? Дотогава българските служби бяха непокътнати. Там по-голямата част от хората
бяха свързани с бившата ДС, доста от тях бяха преминали специално обучение в школите на КГБ,
други бяха лично и дори емоционално свързани с бившия Съветски съюз...
- Какви бяха първите ви впечатления? Бяха ли направени вече контакти с чуждите служби?
- Заварих една зловеща, а в същото време абсолютно неработеща и блокирана служба. Наред със свестните заварих множество уредени на службица хора, които не говореха нито един чужд език, не бяха виждали компютър и пишеха с правописни грешки... Започнахме бавна и постепенна реформа, защото си давах сметка, че не може да се подхожда грубо и безотговорно в такъв тип служби, ако не искаме да ги унищожим.
Дотогава имаше някакви формални псевдоконтакти с чуждите служби. За да ви илюстрирам, че ни възприемаха не като партньори, а като зловещ остатък на ДС от времената на “студената война”, ще ви разкажа конкретна случка. Още в първите дни наредих един по един да бъдат поканени всички резиденти на западните разузнавателни служби в София, за да установя личен контакт, да сложим картите на масата.
Срещата с резидента на едно от най-големите и доказани разузнавания в света провеждам на четири очи в уютна секретна вила край София. Просторен салон, целият в дъбови ламперии, гори огън в старинна английска камина, черпя госта с уиски. Разговорът изобщо не върви. Аз тегля темата по същество, той ми говори за времето! И през цялото време се върти като червив и се озърта! Пълен провал. Минават няколко месеца, човекът ми звъни, моли за нова среща. Същото място. Извинява се за държанието си от предишния път, признава, че тогава въобще не е вярвал, че нещо се променя в България, че НРС ще къса с ДС-арското си минало, че е умирал от страх и през цялото време се е чудел от коя точно тайна врата ще изскочат няколко едри момчета, ще му нахлузят качулка и ще му щракнат белезници... Първо се шашнах... После едва не умрях от смях! След това двете ни служби работиха наистина добре заедно.
- Каква е вашата оценка за ДАНС? Върши ли ефективно своята работа?
- Първоначалният замисъл беше на президента Първанов, който искаше да се сдобие с мощна вътрешна служба, чрез която да сложи юзда на целия вътрешнополитически живот, да подчини на себе си партии, политици, олигарси... Всички! Скочиха му Румен Петков и Станишев. Последният обаче прихвана идеята, доразви я в собствена полза, усети се, че така може да се ограничат възможностите на МВР за влияние в една или друга посока върху обществото, да се подрежат крилата на Румен Петков. В резултат: напълно обезкръвено и деструктурирано МВР, подложено на втора “реформа” само за две години. Спокойно можеше това, което прави агенцията, да си го прави МВР.
Самият министър на вътрешните работи преди време в Народното събрание поради некомпетентност се изтърва, че “разпечатките” не са СРС /специални разузнавателни средства – б. а./ и затова санкция не е необходима. Публична тайна е, че
МВР има собствени терминали, чрез които има пълен достъп до сървърите на повечето мобилни оператори.
Не е ясно кой и как ги съхранява, но е ясно, че има нерегламентиран пазар на разпечатки! Бандитите си поръчват информация за “приятелчетата си”, бизнесмените – за конкуренцията си, политиците – за противниците си, а полицаи “заработват” от това.
- Звучи невероятно! А вие знаете ли дали сте били обект на подслушване?
- Да. Бил съм. И разпечатки ми правеха почти ежедневно по време на местните избори през 2007 г.
И външно наблюдение са ми пускали
назад през годините... Аз обаче имам здрави нерви, няма от какво да се притеснявам и не се впечатлявам особено от такива неща. Затова не си заслужава да коментирам.
- Вие имате сигурно и своя коментар за действията на ДАНС и МВР около самоубийството на началника на кабинета на Доган Ахмед Емин?
- Съмнителна е цялата история около това самоубийство, ако въобще е самоубийство. Много съмнителни са заключенията на експертизата. Доста смехотворно звучи да няма никакви отпечатъци по пистолета, с който е извършено деянието. Всеки боравещ с оръжие човек знае, че по оръжието остават отпечатъци не само по дръжката, а и по затворната кутия, по самата цев под нея, по вътрешните механизми...
Преди две години имаше едно друго такова “самоубийство” – на Божидар Дойчев, бившия шеф на архива на НРС
И при този случай експертизата не откри никакви пръстови отпечатъци по оръжието. Дойчев беше един изключително свестен човек. Невероятно съвестен, работлив и подреден служител и най-важното – добър човек. Заварих го в службата и го оставих там. До ден днешен съм убеден, че този човек нито имаше причина, нито можеше да се самоубие. Свидетели сме на странни самоубийства, при които след изстрела “самоубийците” старателно изчистват оръжието.
- Наскоро пак беше извадена фигурата на Сретен Йоцич и се търси отговор на въпроса: покровителствал ли го е Бойко Борисов? Какво знаете вие по този въпрос?
- Докато бях шеф на НРС, не знам да се е случвало нещо покрай Сретен Йоцич. Както и не знам дали той действително е пребивавал в България в този период, макар и под чужда самоличност. Нямам спомен това лице по някакъв начин да е споменавано било в оперативни информации, било да е проявяван към него някакъв интерес – нито от български, нито от чужди служби.
По-скоро има място за основателни съмнения, че лицето Йоцич е пребивавало в България по време на правителствата Беров и Виденов. И ако е участвало в някакви незаконни афери, ако е участвало по някакъв начин в нелегален трафик, това се е случвало тогава.
- Защо точно сега започна пак да се “работи” по въпроса има ли връзка между Бойко Борисов и Сретен Йоцич? Предизборен ли е мотивът?
- Задължително. Налице е една масирана кампания на управляващата коалиция срещу потенциална бъдеща управленска дясна коалиция. От една страна се атакува Бойко Борисов и “ГЕРБ”, от друга страна се поставят всевъзможни прегради, включително и съдебни пред СДС...
- В края на 2002-а година ви обвиниха във връзка със скандален износ на оръжие за арабския свят от завод “Терем”. Как завърши всичко?
- Случаят “Терем” беше тежък гаф на Министерството на отбраната, на ВКР и на Военното разузнаване. Всъщност ставаше въпрос за износ на части за танкове от български завод, чийто собственик беше МО, в него работеха доста служители на Военното контраразузнаване, в борда му бяха зам.-министри на отбраната... Всички те са знаели за износа... Изведнъж – защо разузнаването не разбрало? Та това е работа на военното разузнаване!
Военните структури не само че бяха проспали, но и нещо повече – нерегламентираният износ беше с тяхно участие...
Но нещата после се позаметоха, макар че имаше осъдени хора...
- Можете ли да обясните защо делото ”Гоце”, свързано със сътрудничеството на Георги Първанов с ДС, години наред се е намирало “под ключ” в касите на шефовете на Националната разузнавателна служба на България?
- Буквално ден или два след като станах директор на НРС, установих, че това дело е стояло в касата на моя предшественик Бриго Аспарухов. Тогава Първанов беше председател на БСП и за да няма спекулации, аз разпоредих делото да остане по същия начин запечатано в моята каса. Не можех да допусна някой да съчини или да досъчини нещо и да го пусне на медиите... Във вида, в който заварих делото, в същия обем съм го и оставил след напускането на службата.
- През това време вие го предоставихте на комисията по досиетата “Бонев”, впоследствие и на комисията “Методи Андреев”?
- Всички членове на първата комисия са го държали в ръцете си още през есента на 1997 г. Спомням си, че заседанието беше в кабинета на вътрешния министър Бонев и тогава делото беше занесено под охрана там от мен и служители на НРС. Комисията “Андреев” пък посети няколко пъти хранилището на НРС специално по повод на това дело! И получи пълен достъп до него в “читалнята”, както наричахме на жаргон помещението.
- Защо не им го дадохте да си го четат при тях?
- Защото законът така разпореждаше. Не само това на “Гоце”, нито едно дело не разреших да се изнесе. Спазвах стриктно тогавашния закон за досиетата. Георги Първанов попадаше в категорията на т. нар. “картотекирани лица”, за които тогавашните закони, на база на решение на Конституционния съд, не разрешаваха да бъдат обявявани.
- А можем ли да подозираме, че президентът Първанов по-късно ви задържа като шеф на НРС, а впоследствие ви награди с посланически пост в Унгария като награда за опазването на тази информация?
- Тогава, когато беше проверяван, на никого и през ум не му минаваше, че господинът Първанов може да се кандидатира за президент, още по-малко, че ще спечели тези избори. А колкото до задържането ми на поста – още когато Симеон Сакскобургготски стана министър-председател, аз отидох и заявих готовността си да депозирам оставка. Същото направих и в първите дни на мандата на президента Първанов, защото смятах, че и двамата имат право на свой екип, а аз съм част от друг. Те и двамата заявиха категорично, че
ме молят да остана до получаването на покана към България за членство в НАТО.
Поех ангажимент да остана до края на 2002 г., когато действително получихме поканата. Моето оставане беше онази гаранция за продължаване на външната политика на кабинета “Костов”, която западните ни партньори желаеха да видят.
- Имаше един вестник “Република” навремето, който публикува доста нелицеприятни неща за вас - че сте закупили луксозно жилище до парк-хотел “Москва” на 4 пъти по-ниска цена от реалната, че сте използвали служебното си положение, че сте злоупотребили със служебни средства или е станало в замяна на получена обществена поръчка от строителя...
- Какви ли не измишльотини съм чувал за себе си и какви ли не глупости е изписвал един или друг мръсник... А “Република” беше вестниче, което създаде Митьо Гестапото / Димитър Иванов – б. а./ навремето специално за парламентарните избори през 2001 г. и президентските след тях. То просъществува буквално няколко месеца и беше с цел да облее с помия СДС и знаковите му лица.
Аз инициирах предварителна проверка срещу себе си.
Военна прокуратура приключи проверката със становище, че няма нищо вярно. А за цената на жилището... То съвсем не беше евтино. По повод на клеветите дадох специална пресконференция в БТА и обявих доходите си. Произхождам от стара варненска фамилия. Имаме много национализирани имоти, съответно – възстановихме по реституция магазини, къщи, ниви, лозя... Парите дойдоха от продажбата на апартамента ми в центъра на Варна, на наследствена къща пак там, от ренти и наеми, които, естествено, сме декларирали в пълен размер и сме плащали данъци.
Едно интервю на Валерия КАЛЧЕВА
Абонирайте се за нас в Google News Showcase, за да следите най-важните новини от деня.
