Цялото внимание на Министерството на финансите в момента е насочено към параметрите на бюджет 2026 - търсят се реалистичните цифри, подход и мерки, които да отговарят на реалното състояние на финансите в държавата. Това каза вицепремиерът и министър на финансите Гълъб Донев пред журналисти преди церемонията по връчването на вторите „Награди на УНСС за най-добра администрация 2025“ в УНСС.
"В момента подготвяме за приемане по график абсолютно всички процедури, така че към края на месец юни цялата процедура по разработване, съгласуване на проекта на закон за държавния бюджет да бъде приключена и в края на месеца законопроектът да бъде в Народното събрание за разглеждане", посочи още Донев.
"Необходими са мерки както в приходната, и в разходната част, така че да се доближим към реални числа в бюджета - такива, каквито са поносими", каза още Донев. Вицепремиерът посочи, че паралелно с подготовката за Бюджет 2026, Министерството на финансите готви и съответните изчисления и параметри за Бюджет 2027, като по думите му всичко върви по план.
На въпрос за поискани разчети от опозицията заради повишаването на тавана на новия дълг с до 3,8 млрд. евро, Донев каза, че такъв разчет може да бъде даден, като обясни, че този разчет върви с проектите на Закона за държавния бюджет, на законите за бюджета на Държавното обществено осигуряване и на Националната здравноосигурителна каса. Той добави, че без тези разчети бюджетът не може да бъде съставен.
Относно предложения на председателя на Фискалния съвет и бивш финансов министър Симеон Дянков за осигуряване на средства в бюджета, сред които закриване на Българската банка за развитие, премахване на заплатите при пенсиониране в определени структури, заплащане на осигуровките от държавните служители, Гълъб Донев каза, че с най-голямо удоволствие, когато някой ден вече е бивш финансов министър, ще може да коментира всяко едно предложение и мнение, и да дава такива предложения и мнения "на драго сърце".
Припомняме, че проектобюджета трябва да бъде внесен в парламента до края на месеца. Според него основното предизвикателство е постигането на устойчив дефицит около 3% чрез мерки с дългосрочен ефект върху държавните финанси.
Междувременно парламентарната Комисия по бюджет и финанси одобри на второ четене промени в т.нар. удължителен закон за бюджета, с които се предвижда увеличаване на тавана на новия държавен дълг до 3,8 млрд. евро. Според текстовете Министерският съвет ще може да поеме нов дълг в размер до 3% от прогнозния брутен вътрешен продукт, до приемането на Закона за държавния бюджет за 2026 г.
Поправката в закона се налага, тъй като според Закона за публичните финанси в условията на удължителен бюджет Министерският съвет може да поема нов държавен дълг единствено с цел рефинансиране на съществуващи задължения до размера на годишните погашения по вече поетия дълг.
Размерът на падежиращия държавен дълг през 2026 година е 1,41 млрд. евро, като нов дълг с този размер вече бе поет от началото на годината, чрез емитиране на държавни ценни книжа на вътрешния пазар, което на практика означава, че правителството не може да тегли нов дълг до приемането на редовен бюджет за тази година.
