„Може да се разгледа хипотезата на т.нар. „вкарване в капан“. Когато държавните органи, които са натоварени със задачата да разследват престъпленията не просто пасивно наблюдават извършването на едно престъпление, ами съдействат активно за неговото извършване“. Думите са на сочения за лична номинация за главен прокурор на олигарха Иво Прокопиев – Андрей Янкулов по повод задържането с белязани пари на депутата от кръга на Ахмед Доган Джейхан Ибрямов.

Въпреки, че кандидатът за народната любов беше спипан на местопрестъплението със 100 бона белязани пари в джоба, от близо седмица цялото публично пространство е ангажирано с ретранслирането на защитна теза в полза на Ибрямов.

Да, може и да е пипнат на място с описаните пари, а ръцете му да са светнали след като е преброил белязаните купюри, но това не означавало, че бил задържан законно. Или с други думи казано – бръкнал е в кацата с меда, извършил е престъпление и понеже това няма как да бъде отречено, сега медийната машина на Прокопиев е впрегната да се пробва да рути делото срещу Ибрямов по технически причини.

Най-самоотвержен в това начинание безспорно е Андрей Янкулов, който явно е възприел поставената му задача като своеобразен кастинг за така лелеяния от него и ментора му пост на обвинител №1.

И затова сега обикаля от сутрин до вечер различни ТВ студиа и медии от мейнстрийма на шефа си, в опит да омагьоса обществото, че белязаните 100 000 лева са без значение. Защото явно клетият Ибрямов просто е хванат в „капан“. Като една невинна Червена шапчица, объркала се от кого може безпроблемно да събира рушвети и от кого не.

Заблуден, невинен човек, който първо нерегламентирано ползва имуществото на разследвани за точене на ДДС фирми – тузарски джип. А когато му приберат лъскавото возило – иска и близо половин милион за купуване на гласове. Срещу обещанието да оправи едни обществени поръчки за милиони с МО, разбира се.

Но всичко гореизброено трябва да бъде забравено от хората и те трябва да бъдат накарани да мислят, че Ибрямов едва ли не се е дърпал на паркинга пред хипермаркета да вземе белязаните пари, а прокуратурата буквално му ги е натъпкала в джобовете. Или поне така се опитва да ни убеди г-н Янкулов. Не особено убедително, обаче.

Защото няма нормален човек у нас, който да не си задава въпроса защо на него никой не му бута пликове със стотици хиляди левове по паркингите. И защо Ибрямов мълчи. Даже не просто мълчи, ами адвокатът му много иска делата за определяне на мярката му за неотклонение да се гледат при закрити врати.

Може би защото депутат на Доган идеално знае, че в тази ситуация не е добре да обяснява защо е поискал космическата сума от бизнесмена. Други са ангажирани да бранят Ибрямов – всички до един от кръга „Капитал“ на Прокопиев.

От юристи, НПО-та, журналисти, че чак до политици, които разградският бизнесмен държи в джоба си. Всички те имат една задача – да оправят Ибрямов и да го извадят чист от калта, в която сам се е вкарал.

Затова никой не трябва да се учудва от внезапното признание на председателя на ДСБ Атанас Атанасов, че биха играли в комбина с хората на Ахмед Доган – както в едно бъдещо управление, така и сега, за да се свика извънредно заседание на Народното събрание, на което да късат ризи в защита на Ибрямов.

Сделката е много проста и много видна – гласуваш за ПП-ДБ, получаваш Доган. Двете групи на Завладяната държава явно са се слели в едно цяло с единствената цел да си пазят взаимно гърбовете. Защото са много наясно, че за всяко прегрешение рано или късно идва възмездието. И ако днес позволят съдебната власт да потърси сметка от Ибрямов за извършените от него престъпления, утре ще дойде техния ред.

Защото идеално си знаят списъка с грехове и са наясно с факта, че след обявяването на Новото начало в ДПС от Делян Пеевски, тези престъпления ще бъдат разследвани.

Причината е, че Пеевски вдъхна кураж на обикновените хора, че гласът им ще бъде чут, а правото ще възтържествува. Затова сега, за разлика от последните 30 години, от цялата страна заваляха сигнали за вършените от дерибеите на Доган престъпления и афери.

Конкретни и точни, пълни с фактология, тези сигнали показват, че хората вече не искат да търпят някой на техен гръб да си „делка порциите във властта“.

И да се шири из чужди сараи, да се вози по чужди тузарски коли и да харчи чужди пари, нашите пари – на народа, докато самите обикновени граждани всеки ден се борят за собственото си оцеляване и си броят стотинките.

Затова Новото начало е проблем за завладяната държава. Вади я от комфорта на собственото й блато, в което от десетилетия се опитва да набута и нас, суверена.

Затова и сега сме свидетели на обединението на задкулисните играчи, които се събират като един мощен Волтрон в опит да прегазят правото, държавността, демокрацията и дори и народа, ако това им пречи да се ширят в охолството на заграбеното.

На този фон опитът да представят Джейхан Ибрямов в ролята на Червената шапчица не е просто комичен или обиден. Това е атентат срещу гражданите и държавата и правото ни да живеем в страна, в която законите важат за всички – независимо дали имат имунитет или не.

А докато Ибрямов седи в ареста, може би сценаристите на защитната му теза, ще се сетят и за рефрена от една емблематична песен от 90-те, в която Червената шапчица пееше: „Бягам и се връщам, все една и съща – шапката червена, а душата черна“.

И ще разберат, че вече номерата им няма да минават, защото е дошло време разделно, в което всеки газил закона, ще си получи наказанието.