Европейската комисия проучва варианти за опростяване на процедурите за присъединяване към Европейския съюз (ЕС).
Това съобщи еврокомисарят по разширяването Марта Кос по време на изслушване пред Комисията по външни работи на Европейския парламент (ЕП), предава bTV.
Тя подчерта, че в настоящия геополитически контекст не бива двустранни спорове да блокират целия процес на разширяване.
Кос изрази готовност да съдейства в диалога между България и Северна Македония, като потвърди, че ЕС има политическа воля преговорите със Скопие да започнат по същество веднага, след като бъдат въведени предвидените конституционни промени.
Тя призова двете страни да се върнат на масата за преговори и да търсят решение на спорните въпроси.
По отношение на Албания, Кос съобщи, че вече се водят преговори по 24 преговорни глави, а по адрес на Сърбия тя изрази необходимостта от ускоряване на реформите и възстановяване на общественото доверие.
Кос сподели, че е предупредила сръбския президент Александър Вучич, че участието му в тържества в Москва на 9 май затруднява европейските усилия по отношение на страната.
Относно Косово, тя подчерта, че неговият път към ЕС минава през нормализиране на отношенията със Сърбия. След последните избори Кос призова за бързо сформиране на институции.
В Босна и Херцеговина политическият застой продължава, но Кос увери, че вратата на ЕС остава отворена. За Черна гора тя отчете напредък в преговорите, като шест глави са вече затворени и до следващата година се очаква приключване на процеса.
Турция остава стратегически партньор, каза още комисарят, и подчерта, че е важно страната да остане свързана с европейските ценности. За Грузия обаче Кос изрази загриженост, че властите се отдалечават от ЕС и застрашават демокрацията.
Що се отнася до Украйна и Молдова, еврокомисарят заяви, че всичко е готово за започване на преговори и Съветът на ЕС трябва да направи следващата стъпка. Според нея разширяването е не само морално задължение, но и икономически катализатор за обединението на Европа.
Кос подчерта, че всяка кандидатстваща страна трябва да извърши необходимите реформи и да разполага с устойчиви институции. Тя изрази надежда, че в следващите четири години поне още една държава ще бъде приета в ЕС.
Изказването на комисаря предизвика реакции от българските евродепутати. Андрей Ковачев (ЕНП/ГЕРБ) заяви, че между София и Скопие няма двустранен спор, а спазването на преговорната рамка е ангажимент към целия ЕС. Той изрази съжаление, че Северна Македония губи време, вместо да изпълнява заключенията на Съвета от 2022 г.
Станислав Стоянов (ЕСН/„Възраждане“) напомни, че България е вдигнала ветото още през 2022 г. и че в настоящия момент проблемът е между РСМ и ЕС, а не между две държави. Той съобщи, че като докладчик в сянка е поискал разследване за изтичане на информация по подготвяния доклад за напредъка на Северна Македония, след като се е оказало, че македонската страна активно участва в съставянето на документа.
Ивайло Вълчев (ЕКР/ИТН) пък заяви, че е в шок как поправка, която е предложил писмено, е била публично коментирана от премиера на РСМ още на следващия ден, което поставя въпроси относно прозрачността и сигурността на работата по европейските доклади.
