"Центърът за изследване на демокрацията следи чрез системата за мониторинг жертвите на корупцията в България от 99-та година насам. Това, което показват последните данни, е шокиращо високо ниво както на искането на подкуп, така и на предлагането или на съгласието за даване".
Това съобщи пред БНР Руслан Стефанов, главен икономист и програмен директор на Центъра за изследване на демокрацията.
През седмицата бяха оповестени данни, че на 4 от всеки 10 българи, които са ползвали услугите на администрацията у нас през миналата година, е бил поискан подкуп или подарък. Трима от тези четирима са се съгласили да го дадат.
"Нивата са изключително тревожни и се потвърждават и от европейската статистика на Евробарометър.
Продължителната безнаказаност води до системен проблем с корупцията.
Имаме едновременно проблем със завладяване на държавата и с административната корупция. Това ниво е достигнало много сериозни размери, най-високите исторически от 99-та година. Позитивното е, че е и преди е имало нива, които са високи, но са били сваляни".
Той отчете като положителен и факта, че благодарение на съществувалата политическа нестабилност и плурализъм, партиите взаимно са се контролирали и не е имало крайна концентрация на власт и политико-икономически мрежи.
"Не е невъзможно да се справим с тези проблеми, колкото и сериозни да изглеждат те".
Корупцията е свързана с Русия
Русия търси всякакви възможности с нелигитимни финансови канали да уязви Европа, отбеляза още Стефанов.
"Включително информационни или хибридни атаки. Една от тях е точно по отношение на корупцията. А сред най-сериозните проблеми, когато говорим за завладяна държава и за системна корупция, е именно тази, която в България е свързана с руската стратегическа корупция".
Предлагаме три нива на действие за справяне с проблема, посочи програмният директор на Центъра за изследване на демокрацията.
"Без възстановяване на доверието и възможностите за независима работа на българската прокуратура и съд няма как да се справим дългосрочно с т.нар. завладяване на държавата. На второ място изпълнителната власт има огромно количество институции, чрез които може да влияе върху това ниво. Едно от тях са обществените поръчки. На трето място идва ролята на гражданското общество и медиите".
Стефанов коментира намеренията на управляващите за ограничаване на доходите, което би довело до бюджетна консолидация.
"Това правителство беше поставено пред изключително неприятен избор. Разпускането на разходите върви от 4-5 години. То казва, че ако запази ръста на доходите, ще стигнем до 7-8 % дефицит, а искаме да го свалим под 4.
Това означава непопулярни политики. Задачата не е лесна за решаване. Опира до реформи, които не могат да дадат достатъчно бърз резултат. Могат да се започнат. Става въпрос предимно за подобряване на дейността на повечето институции, привличане на много повече инвестиции. Говорим и за работата на държавните предприятия.
Разбира се, концесиониране, приватизация, привличане на чист капитал в българската икономика. Да режеш от пенсии и заплати на така или иначе нископлатени или дори бедстващи хора би било жестоко и най-вероятно контрапродуктивно".
