Най-нашумялата тема в България в момента е смяната Ирина Бокова с Кристалина Георгиева за кандидат за генерален секретар на ООН. Рокадата отприщи сериозни коментари и мнения и предизвика сериозна полемика дали новият избор на България е правилен ход. Потърсихме мнението на анализаторa и математик проф. Михаил Константинов по темата.
- Г-н Константинов, как ще коментирате смяната на Ирина Бокова с Кристалина Георгиева за кандидат на България за главен секретар на ООН?
- Ясно беше, че г-жа Бокова няма шансове при това класиране, тъй като срещу нея са САЩ и Великобритания. Причината Съединените щати да са против са нейните действия по приемане на Палестинската автономия в ЮНЕСКО. Не трябва да забравяме, че тогава САЩ напуснаха ЮНЕСКО. Това според мен е основната пречка на г-жа Бокова. Другата пречка беше, че около нея станаха много скандали. Когато около един човек се шуми, неговите шансове намаляват. Г-жа Бокова намали силно своите шансове, последното й класиране беше шесто. Да разчитаме, че след това тя ще стане първа е малко нереалистично. 

- Има ли шанс Кристалина Георгиева да заеме позицията? 
- Има пречки и пред г-жа Георгиева. Една от основните е, че, ако тя стане главен секретар на ООН, ще има две българки начело на две от най-големите световни организации - ООН и ЮНЕСКО. Не е реалистично да се предполага, че това е възможно. Друг е въпросът какво ще направим с руснаците. По принцип руснаците са против г-жа Георгиева, но те биха могли да изтъргуват нейното приемане, тоест да се въздържат от вето при определени условия. Не знам дали такива има на лице. Опасявам се, че и двете кандидатури за съжаление няма да бъдат особено успешни. Да не говорим, че г-жа Бокова вече шансове няма, тя си е частно лице, така че тя не може да стане генерален секретар посмъртно. 

- Коментираше се, че Русия има намеса в това решение
- Русия по принцип си стои зад Ирина Бокова, в това няма нищо лошо. Както Германия и много държави от Европейския съюз пък стоят твърдо зад г-жа Георгиева. Нека да е ясно на всички, в момента решенията по световните дела се взимат от две държави - САЩ и Русия. Това са двете свръхядрени сили. Всяка от тези държави има по две хиляди ядрени бойни глави в активно състояние и по още пет хиляди замразени. Те имат огромни ядрени бухалки. Следващата ядрена бухалка е Китай с 300. Виждате огромната разлика. В момента нещата се решават от грубата сила.

- Какво е мнението Ви за ситуацията в Сирия? 
- Виждате какво се случва там. Преговори, преговори, но накрая се вижда, че който бомбардира по-яко, той ще спечели. Така беше и през Втората световна война. Виждаме същите силови методики, които бяха прилагани тогава. Тогава имаше няколко напълно безсмислени бомбардировки, при които загинаха стотици хиляди хора - Хамбург, Дрезден, Токио и накрая двете атомни бомбардировки над Хирошима и Нагазаки. По този начин тогава съюзниците показаха своята свръхсила и смачкаха своите противници. Човешкият род по този начин си решава проблемите, колкото и да не ни се иска. 


Интервю на Ивайло ИЛИЕВ