Експрезидентът Желю Желев: Пенсията ми е 700 лева!

С внучките сме на един акъл, казва първият демократично избран държавен глава пред в. "Шоу". На 3 март д-р Желев чества 75 г.

Трябва да се знае, че няма президентски пенсии. Има таван на пенсиите, които получават около 65 хиляди души в България. Таванът на пенсията е 700 лв., казва д-р Желев.


- Г-н Желев, чествате юбилей на 3 март!...

- Ако бях дама, щях да чествам 35 години на сцената, а реално стигам до 75. Това е положението. Някои приятели решиха, че ще правя юбилей. Аз не исках, но се примирих. Казах им: "Вижте какво, след 70 години на човек всеки ден му е подарен, тъй че трябва да му се радва максимално и пълноценно. Има нещо парадоксално в това, че ние празнуваме остаряването, етапите на остаряването, които се наричат юбилеи за по-голямо благоприличие.
В това отношение ми идва наум един стар виц. Един научен работник стигнал 80 години и неговите по-млади колеги настояли да се отпразнува този юбилей. И започва тържеството, стават един след друг колегите, разказват за неговите дела, изказват своята благодарност. А той вика: “Много благодаря за хубавите думи, за високите оценки, ала съм длъжен да ви кажа, че успях да постигна само половината от тези неща, които исках да направя. Но ви обещавам,

през втората половина от моя живот ще довърша планираното."

- Да не би да сте готов за втори президентски мандат?
- Защо смятате, че участието в политиката се свързва само с властта? Човек може да участва в политиката и без да е ангажиран с конкретни структури. Това дори го улеснява, прави го независим. В този смисъл съм доволен, мога да критикувам на воля. Давам съвети, правя предложения... който се вслушва, печели.
- А домочадието слуша ли ви, къде се установи за последно дъщеричката ви - във Франция ли е или е тук?
- Вижте, те всъщност са при нас. Е, сега съм малко самотен, жена ми в момента не е в София. Тя е в село Грозден. Там празника Трифон Зарезан го тачат много и тя е там до края на февруари, но тия дни ще се завърне в София.
- Да не би още отсега да подготвя туршиите за лятото?
- Тя не прави туршии. Това е една легенда, която остана от преди дисидентските ми времена. Наистина, ние правехме туршии в началото, когато отидохме да живеем там. Грозден е селото на жена ми, а моето село Веселиново е в Шуменско. Но по стечение на обстоятелствата ние се установихме в Грозден, там създадохме семейството си, отгледахме децата. Там аз и написах някои от интересните си неща, след като ме изгониха от София, и съм даже благодарен на това гонение. Защото, ако бях в София, едва ли щях да имам време да напиша например “Тоталитарната държава”, която по-късно излезе под заглавието “Фашизмът. Тогава написах и втора дисертация, тъй като първата критиката срещу мен беше жестока и ме изгониха от София. Не ми дадоха право на защита и изобщо не ме допуснаха, потъпквайки по най-груб начин закона за присъждането на научните степени и звания.
- Колко години бяхте в немилост или заточение?
- Седем години. Но не беше точно заточение. ДС се интересуваше живо какво правя там. Чак до разписване в милицията не съм стигал, но

по етапен ред ме изгониха от София, с милиционер, с автомат.

Та така бяха тогава нещата.
Днес нещата са други. Дъщеря ми и зет ми са също в София с двете малки внучки. Не са във Франция и на нас ни е приятно да са при нас. По-голямата ми внучка се казва Анна-Луна, а по-малката - Мила. Засега, да чукна на дърво, нормално се развиват и се надявам, че и за в бъдеще ще бъде така. И да ви кажа, понеже нашият апартамент е горе на последния етаж, там има ателиета и ние взехме едно ателие за внучките. Те всъщност спят там, но през целия ден са долу при нас и сутрин като ги носят, и двете викат: “Ей, дядо, дядо...!” Това са трогателни неща от живота. Аз трябва да ви кажа и друго, че

ние с баба им се разбираме с тях много по-добре, отколкото те с майка си и баща си.

И аз го разбирам това, че всъщност може би ставаме с внуците на един акъл, колкото и парадоксално да звучи.
- И като поговорихме така хубаво за внуците ще споделите ли каква пенсия получавате?
- Трябва да се знае, че няма президентски пенсии. Има таван на пенсиите, които получават около 65 хиляди души в България. Таванът на пенсията е 700 лв. Сега, когато се махне таванът, един ден може и да ми се вдигне...
- Те говорят, че ще се премахне?
- Да. Те всички правителства говорят, ама като дойде моментът, и падат от власт или забравят. Освен тавана от 700 лв. с решение на Народното събрание отпреди четири години на бившите държавни глави се дават средства за офис до 200 квадрата. Ето го и моя офис, който е удобен и хубав, който ми се дава за работа и плюс това се отпуска възнаграждение, което дава възможност на държавния глава да върши обществено-политическа дейност.
- Колко пари се отпускат за поддържане на такъв офис?
- За офис бяха 30 хиляди лева, но те са за функционирането на самия офис – наеми, телефони, електричество, отопление и плюс това за издръжка на фондациите. В случая едната фондация, която е на мое име, се занимава с публикуване на документите от най-новата история на България. Тя е “Балкански политически клуб”, създадена през 2006 г. Първият ни том беше посветен на автентичните документи от Кръглата маса – пълните стенографски протоколи от разговорите. Публикували сме и документите на Шесто управление на ДС под заглавие “Шестото управление в борбата срещу независимите граждански организации и партии”. 

Първият демократично избран президент Желю Митев Желев е роден на 3 март 1935 г. в с. Веселиново, Шуменско. Завършва философия в СУ "Климент Охридски" през 1958 г. В дисертацията си атакува устоите на марксическата философия и остава без работа до 1972 г. През 1982 г. излиза книгата му "Фашизмът", която е забранена и спряна от разпространение, но преведена на 10 езика. През 1988 г. създава Клуба за подкрепа на гласността и преустройството, който заедно с други подобни организации ускорява свалянето на Тодор Живков на 10 ноември 1989 г. През декември 1989 г. Желев е вече председател на новосъздадения Съюз на демократичните сили. На 1 август 1990 г. е избран за председател-президент на Република България от ВНС.

През януари 1992 г. Желю Желев става и първият президент на България, избран демократично и след свободни избори. Ръководи Балканския политически клуб, в който членуват държавници от балканските страни.

Едно интервю на Александрина Роканова, в. "Шоу"