Преговорите между България и Турция по споразумението с „Боташ“ остават на експертно ниво и все още не са стигнали до окончателни параметри или политическо финализиране. Това стана ясно от изслушване на министъра на енергетиката Ива Петрова в парламентарната комисия по енергетика. По време на заседанието енергийният министър представи и резултати от вътрешни одити в системата на Българския енергиен холдинг, както и актуална информация за преструктурирането на БЕХ, напредъка по новите мощности в АЕЦ „Козлодуй“ и предизвикателствата пред електроенергийната система.
Министър Петрова потвърди, че е провела две работни посещения в Турция, в рамките на които е обсъждано споразумението с „Боташ“, както и по-широкото енергийно сътрудничество между двете държави. По думите ѝ разговорите се водят в контекста на необходимостта от адаптиране на действащото споразумение и структуриране на по-широка рамка на партньорство в енергийния сектор.
„Фокус на разговорите е необходимостта от адаптиране на споразумението между „Булгаргаз“ и „Боташ“, но също така и оформяне на общата рамка на сътрудничество с Турция в енергийния сектор, където имаме широки възможности за партньорство“, заяви Петрова пред депутатите.
Тя обаче подчерта, че към момента процесът остава изцяло в работна фаза.
„Има сложен работен процес, работят експертните групи, но все още не сме финализирали нито параметри, нито договорености“, каза енергийният министър, като допълни, че при напредък всички заинтересовани страни ще бъдат своевременно информирани.
От „Продължаваме промяната“ Радослав Рибарски постави въпрос дали при преговорите за предоговаряне на споразумението с „Боташ“ турската страна поставя като условие разширяване на електропреносната, газопреносната и т.нар. „зелени коридори“, както и дали тези елементи са част от обсъжданите параметри.
Той обърна внимание и на конкуренцията на регионалния газов пазар, като посочи, че след отварянето на достъпа на доставки през Турция пазарният дял на „Булгаргаз“ е намалял значително – от около 92–93% до около 60%.
„Това е в резултат именно на тези по-конкурентни доставки на природен газ… България е изключително неподготвена да отговори на тази конкуренция“, посочи Рибарски, като добави, че според него страната изостава в развитието на ключови енергийни проекти.
Той направи връзка между енергийната инфраструктура и договорните отношения с Турция, като постави въпроса дали България ще успее да отговори на новите пазарни реалности, включително през развитието на свързаността и капацитета на системите.
В хода на заседанието Петрова представи и резултати от първоначални одити, възложени в системата на енергетиката, обхващащи Българския енергиен холдинг, „Мини Марица-изток“ и проекта за „Козлодуй – нови мощности“. По думите ѝ одитите са възложени през май, а докладите са били получени в средата на юни.
„Одитите бяха извършени от дирекция „Вътрешен одит“ към Министерството на енергетиката и от вътрешния одит на БЕХ при избягване на конфликт на интереси“, обясни тя.
Констатациите, според министъра, са „доста притеснителни“ и вече са довели до последващи действия, включително сигнали към Агенцията за държавна финансова инспекция и компетентни органи по конкретни казуси.
Сред проблемните области тя открои кадровата политика в държавните дружества и обществените поръчки, като подчерта, че са необходими допълнителни проверки.
„Забелязва се увеличаване на персонала в част от дружествата, което не е обосновано спрямо дейността им“, посочи министър Петрова, като допълни, че предстоят нови одитни ангажименти в цялата система.
Отделен акцент в изслушването бе и проектът за новите ядрени мощности в АЕЦ „Козлодуй“. Министърът го определи като стратегически за енергийната система и подчерта, че вече е възложен допълнителен правен анализ на целия процес на подготовка.
„Това, което искам е да съм абсолютно сигурна, че проектът се управлява в съответствие с най-добрите управленски практики“, заяви тя.
По думите ѝ анализът трябва да установи дали всички действия са в съответствие с решенията на Народното събрание и дали са необходими допълнителни парламентарни решения преди преминаване към инвестиционно решение.
„Възможно е да се върнем в Народното събрание за вземане на съответни решения, ако има дефицити по отношение на съответствието“, допълни Петрова.
Министърът засегна и въпроса за натоварването на електроенергийната система в условията на ускореното изграждане на нови мощности от възобновяеми енергийни източници и съоръжения за съхранение на енергия. По думите ѝ страната преминава през „революция в енергийната система“, която налага по-бързо реализиране на инвестиции в електропреносната инфраструктура.
Тя отбеляза, че чрез Плана за възстановяване и устойчивост Електроенергийният системен оператор ще получи значително финансиране за модернизация, дигитализация и разширяване на капацитета на мрежата, като едновременно с това се работи и по развитието на трансгранични енергийни проекти.
„Колкото и да инвестираме, всъщност може би трябва да инвестираме още толкова“, отбеляза министърът, като подчерта, че устойчивостта на системата остава основен приоритет.
Заседанието в парламента завърши с очакване до края на юли да бъде представен по-широк пакет от анализи и предложения, включително по ключовите стратегически теми в енергетиката.
