<strong>- Г-н Бакърджиев, честито на патерица. Скоро имахте рожден ден, станахте на 58 г. Още ли ритате?</strong><br /> - Играя футбол всяка неделя, когато съм в София, независимо дали вали или грее слънце. Събираме се приятели от много години, от старата ми махала на Аксаков, Шишман и Шести септември. Разбира се, сега вече не играя в училището, в което ми мина младостта, а на изкуствена трева. Сега ние не сме младите, които играем срещу по-старите, а играем с децата си . При мен е най-малкият ми син и племенника ми. Вече влагаме повече приятелство в мачовете, но винаги си е тръпка.<br /> <strong><br /> - Сигурно като заклет левскар сте гледали тези дни срутването на стадиона Герена. Той рухна отведнъж, докато мавзолеят, който бе съборен под ваше ръководство, не падна от първия взрив.</strong><br /> - Да събориш козирка е лесна работа, а да се премахне мавзолея, който беше фактически противоатомно укритие в центъра на София, се искаха съвсем други стъпки. Разрушихме го внимателно, опазихме всичко, разчистихме за шест денонощия целия цирей. Лошото е, че оттогава, вече 14-а година никой не оправя центъра на София. Беше направен архитектурен конкурс от всички възможни институции &ndash; участваха 52 проектантски колектива. Останалите на финала шест проекта предвиждаха интересни решения на Ларгото. И в шестте бе предвидено премахване на мавзолея и възстановяване на градската градина в истинския й вид - с огради, фенери, и изграждане на един модерен исторически център с различни идеи за композиции. Дали хан Аспарух, Симеон Велики или отец Паисий..но е срамота 14-а година там да има някакви пършиви лехички и на мястото да пържат цаца. Това не може да е историческият център на България. Написал съм писма до трима души, които видимо работят в държавата &ndash; Вежди Рашидов, Йорданка Фандъкова и Божидар Димитров, да се активират и да се избута тази тема, защото съвсем скоро можем да видим паметник на отец Паисий или Аспарух в центъра на Скопие, щом ги нямаме в София. И няма какво да се изненадваме.<br /> <strong><br /> - Предполагах, че ви е писнала темата с мавзолея и че вече сте я оставили настрана, но очевидно ви вълнува все още.</strong><br /> - Моята работа с мавзолея я свърших, въпросът е тя да се продължи. Има въпиюща необходимост в този момент да се повдигне националното самочувсвие, националния дух. И точно сега, когато сме членове на Европа, да покажем на европееца, който идва в България, историята на Европа. Има още за досвършване. Когато видя един реализиран проект в центъра, ще съм спокоен и никой няма да се сеща за това болшевишко капище, което бе там.<br /> <br /> <strong>- Имате ли нещо запазено оттогава?</strong><br /> - От гроб, от мумия, от труп, символите не са добри , не могат да бъдат символи нито на хората, нито на нацията. Тази тема я приключихме с премахването, нека я приключим и чрез съграждането.<br /> <strong><br /> - Има ли нещо което остана неизказано от онези дни?</strong><br /> - Коментарите тогава бяха емоционални, без хората да имат време да вникнат в нещата. Демонтирани бяха всички мозайки, правени от добри художници. С БНБ имахме разговори да използват подземията за разширяване на трезорите. Всичко сме запазили, консервирали и съхранили. След смяната на правителството обаче, темата отлетя. Оттогава насам никой не се сеща нито за градинката, нито за историческия център. Зарязана тема.<br /> <strong><br /> - Водили ли са ви в мавзолея като дете?</strong><br /> - Премахнах мавзолея , защото смятах, че това азиатско капище от болшевишки тип винаги ще разделя нацията. Като дете ходех на детска градина на 30 метра от мавзолея. Става дума за 113-а детска градина, в началото на ул. Аксаков до военното министерство. Водиха ни в мавзолея като дечица. Изповръщали сме си червата, там смърдеше на формалин. Бяхме на 4-5 годинки, някакви страшни чичковци се разхождаха вътре и ни караха да пазим тишина...гледаш някакъв труп..гадости всякакви! Кажете ми, в коя европейска държава има трупове, мумии и мавзолеи. Това е азиатския модел &ndash; като в Северна Корея, Виетнам, Съветския съюз. Този азиатски болшевизъм няма общо с християнството и православието. 82 на сто от българите казват, че са православни християни. Какво общо имаме с мумиите и труповете по площадите.<br /> <br /> <strong>- Обрахте доста негативи, доста хора казват, че това е грешка и винаги съм искала да ви попитам как приемате тази критика.</strong><br /> - Винаги ще има хора, които вярват в комунизма. Философията е примамлива, обещанията са прекрасни, но всичко е една голяма лъжа. И всички, които вярват в комунизма, вярват в комунистическите вождове и символи. Те никога няма да простят на човек, който е посегнал на тях. Аз го направих с цялото си съзнание, че ще поема негативите. Но, вижте, гръмотевиците удрят високите, здравите дървета, те не бият по шубрака и тревата. И когато имаш позиция, трябва да я защитаваш, независимо колко души застават срещу тебе. Затова си поел отговорност .<br /> <br /> <strong>- Имаше и хора, които не са комунисти, но които настояваха сградата да се запази като музей...</strong><br /> - Много малко хора знаят, че мавзолеят, в тази си част отгоре над земята, не може да се ползва за абсолютно нищо. Това беше една камера за трупа и един коридор, който обикаляше около нея. Имаше идеи за изложби и дискотеки, и какво ли не. Но помещението е нефункционално. Когато там са държали труп, кой ще ходи да се весели , да пее и танцува. Това са несъвместими с морала неща. Приказките за това, че е могло да се използва или да остане, е от носталгия, не от прагматизъм. Затова си свърших работата и пак казвам &ndash; от сърце.<br /> <br /> <strong>- Бяхте сред топактивистите на СДС, после излязохте и създадохте Радикалния съюз. Сега с какво се занимавате?</strong><br /> - Работя по специалността си като строителен инженер. През цялото време съм се занимавал с това и след приключване на работата ми в управлението на страната отново се захванах с инвестиции, проектиране, строителство &ndash; това е моят занаят, в него се чувствам добре .<br /> <br /> <strong>- Ваша ли е новостроящата се сграда до хотел &bdquo;Хемус&rdquo;, съседите в кв. Лозенец говорят, че вие сте собственик?</strong><br /> - За съжаление не е. Все ми се ще да купя Хемус, че и Кемпински- Зографски, но на този етап не става. Знам, че този новостроящ се бизнес център, е не само изпълняван, но и собственост на голямата компания Арго Груп.Тъй като сестра ми беше в ръководството на Хемус, участва в приватизацията, като се стигне до тази тема, естествено е да се коментират Бакърджиеви. Няма лошо, дано кризата отшуми, та да се пълнят и бизнес-сградите, и хотелите, и моловете.<br /> <br /> <strong>- Имате три деца, те в каква посока вървят?</strong><br /> - Големият син завърши финанси и вече работи, малкият сега завършва 12-и клас, дъщеричката ми е студентка трети курс &ndash; да са ми живи и здрави, добри са ми децата, доволен съм от тях.<br /> <strong><br /> - Ще ви питам, въпреки деликатната тема, как се отнасяте към развитието на ядрената енергетика, след като пхублично заявихте, че свързвате смъртта на предишната ви съпруга, която умира едва на 25 години, с радиацията от Чернобил.</strong><br /> - Аз съм привърженик на ядрената енергетика, тя има бъдеще и в Европа, и в България.Но ядрена енергетика, основана на сигурност, на вярна икономическа сметка и на полза за държавата и народа. Привърженик съм на ядрената енергетиката на бъдещето в синхрон с ВЕИ-тата, но когато проектът е ясен и доказано безопасен, за да няма отново Чернобил.<br /> <strong><br /> - В този смисъл гласувахте ли на референдума?</strong><br /> - Не гласувах, защото това не е тема за референдум в България, а и кампанията доотврати хората.Защото предимно акушер-гинеколози и зъботехници се упражняваха по темата. Липсваха ми само да се включат Митьо Пищова и една-две певачки, за да дооплескат пейзажа. Нямаше ги експертите и професионалистите , нещата бяха порочно партизирани.<br /> <strong><br /> - Като казвате партии, какво става с вашия съюз &bdquo;Радикали&rdquo;?</strong><br /> - Ние сме радикално-синьо отборче, което оцеля 12 години и ще продължава да съществува до форматиране на истинско дясно в България. Направихме съюз &bdquo;Радикали&rdquo;, за да съхраним млади и стари седесари с опит, които да се влючат в десницата, когато тя се изчисти от метастазите си.<br /> <strong><br /> </strong>- <strong>Доста време мина, но това така и не се случва.</strong><br /> - Да, много време мина, но ние на всички избори сме участвали досега със СДС, за да помогнем на десницата. Грешките които се правят от централата на Раковски 134 в последните 10-ина години са много.<br /> <br /> <strong>- В най-последно време, като че ли липсва авторитет на Раковска 134, липсва достатъчно уважение към новия лидер, както отвън, така и отвътре, и оттам вероятно идват неволите.</strong><br /> - Първоначално СДС беше коалиция на антикомунисти, после беше променен на &bdquo;дясната партия&ldquo;. Там имаше много леви антикомунисти, центристи, монархисти, републиканци, земеделци, синдикалисти, студенти, имаше всичко. Когато СДС се формулира като командирска партия, се изгуби огромен потенциал. СДС беше силен, когато беше съюз на всички демократични сили. Днес водещи фигури от СДС има в ГЕРБ и Атака, в НДСВ и в ДСБ, при Меглена Кунева и РЗС. Съюзът захрани всичко това и продължи да го има.Случилото се беше като ядрен разпад. Колко време измина от 2001 година, когато СДС бе взривен от Иван Костов,а всеки нов председател прави грешка след грешка. Всеки лидер, като дойде, започва да се вглежда в пъпа си, да търси как да оцелява той и неговата група и от 2001 до 2012 година текат само разединителни процеси.<br /> <br /> <strong>- Това не значи ли, че моделът се е изчерпал и трябва нещо друго? Ето, вече се роди &bdquo;Единство&rdquo;...</strong><br /> - Има два варианта, според мен. Този брак по сметка, който се прави между ДСБ и Надежда с многото фамилии, е обречен. Точно заради Надежда Михайлова като лидер, Костов и неговите сподвижници напуснаха СДС и обвиниха, ако си спомняте, Надка. И се караха за някакви гуми, джанти, Лади, химикалки на Раковски 134 и на фондация Демокрация&rdquo;. Костов заяви, че напуска Надежда Михайлова и СДС, защото духът се отделя от мъртвото тяло, и сега да се прегърне с този труп е най-малкото политически нехигиенично. Да не говорим, че позицията Надежда да отиде при Костов ми напомня за най-древните професии. Това е едната формулка - да се съберат няколко желаещи да оцелеят политици от прехода, да се прегърнат и ако някой ги подкрепи, да продължат да консумират. Другият вариант е СДС първо да се събере със самото себе си. Както казват, че България отвсякъде граничи със себе си, по същия начин СДС граничи със себе си, и трябва най-напред да си прибере хората, да върне авторитета си, да възстанови ингелигенцията. Къде са й преподавателите, учените, драматурзите, прагматиците, архитекти, инженери, лекари? Къде са й актьорите, певците, къде е цветът на десницата, която навремето печелеше не само симпатии, но и доверие?<br /> <strong><br /> - Но тогава сините бяха на власт и те имаха интерес.</strong><br /> - В прехода най-кратко СДС беше на власт, помните при Филип Димитров една година, и от 1997 до края на 1999г.. След това Костов си направи кабинет с някакви измислени герои. Имаше един вицепремиер-шахматист, името му забравих...а, да, Жотев. Той беше заместник на министър-председателя и гордостта му беше, че никога не е гласувал по време на прехода! И по този повод оглави държавата! Абсолютни недоразумения! Имаше такива като Шиляшки в енергетиката, да не се връщам и на други изкопаеми. Този кабинет беше на Костов, а не на СДС. Ако ръководството на СДС има желание да засили авторитет, позиции и представителство, и да се намеси сериозно вдясно, трябва най-напред да си върне потенциала, а не псевдоелита от партийни секретарчета.<br /> <strong><br /> - Как да го привлече този потенциал отново?</strong><br /> - Не съм цанен за консултант по темата, но опитът сочи, че е възможно. В политиката формулираш задачите, задаваш си целите - какво ще се промени, за кого го правиш, и тогава търсиш своите представители, а в последствие и партньори. Прави се отбор, който да реализира визията ти за управление. Първо трябва да се каже какво предлага СДС на българското общество.<br /> <br /> <strong>- Но това може да го каже само силен лидер.</strong><br /> - СДС дойде и съществува 23 години, защото бе носител на промените, реформите, и ако думата реформа е омръзнала, можем да кажем модернизацията. Цели сектори в България са нереформирани, и как ще върви България напред ? Ако иска да свърши работа една дясна формация като СДС, трябва да се ангажира с довършване на реформите в страната. След 2000-та година България вървя инерционно и после заби в кризата. Така че ето какво да прави СДС &ndash; борба с монополите, модернизация на България, ангажиране на авторитетите, а не на малките човечета, които искат да бъдат велики в собствените си очи и не допускат интелигенция по нивата.<br /> <br /> <strong>- Кои са тези малките човечета?</strong><br /> - Нямам предвид един или друг. Разпарчетосването на системата вдясно доведе до отделни групи, които се изживяват сами за себе си като велики. Те са си самодостатъчни, радват се, че ги има но зад тях няма никой. Политика се прави когато зад теб има сила, енергия и доверие.<br /> <br /> <strong>- Но това би могло да стане, когато приключат вътрешните процеси, които вървят все към регрес.</strong><br /> - Няма лошо. Бяха казали, че нещо, за да се оправи, първо трябва да се развали. Има възможност СДС да бъде спасено и възродено. Всичко зависи от новото ръководство и лидерите по места. Достатъчно хора има, които искат да работят за нещо почтено и полезно. Вчера прочетох за някой си депутат Кирчо, дето напуснал СДС. Ама нито снимката му, нито името му ще разпознаем. Когато се занимаваме с човек, който се мести от едно на друго място и там пак ще бъде никой, работата е съвсем обосяла. Печалба е, че такива се махат, но на тяхно място трябва да дойдат авторитети.<br /> <br /> <strong>- Оставате в историята с посрещането ви с фанфари от Москва на аерогарата след газовите споразумения през 1998 г. Беше смешно, вие как го виждате сега?</strong><br /> - На мен ми е много забавно от дистанцията на 15-те години време. Но тогава всички колеги от медиите наричаха ситуацията &bdquo;газова война&rdquo;.След 31 декември 1997 година нямахме никакви договорни отношения с &bdquo;Газпром&rdquo; за доставки, а влязохме в поредна тежка зима. Всеки ден ни заплашваха, че ще ни врътнат кранчето и ще ни спрат държавата на практика. Тогава постигнатото от българската делегация, която водех, си беше и за фанфари, беше си и за награди, мене ако питате. Беше много рисково и много сложно време и си мисля, че свършихме работа. А колкото до измеренията на постигнатото, всеки българин може да си направи лесна сметка. Аз заварих през 1997 година цени на природния газ на Исакча, Румъния-Украйна, 98 долара за 1000 кубометра. Това което се договорихме с Рем Вяхирев, Бог да го прости, е, че само за 6 месеца от пролетта на 98 година до есента на 98 година цената на природния газ падна на 66 долара за 1000 кубометра. България в момента плаща около 420 долара. Сами направете сметка за какви цени говоря и как биха се чувствали потребителите. Природният газ е абсолютно навсякъде &ndash; химически, стъкларски заводи, металургия, зеленчукопроизводство, включително за бита, отоплението, администрацията, болниците. Той е в производството на електроенергия, включително и за Топлофикация-София. Бих излязъл с фанфар да свиря на всеки, който отново направи това. Сега е забавно, а тогава имаше еуфория и всички се радваха. В Сандански в този ден имаше среща на Министерския съвет и депутатите с посланиците от ЕС и когато се обадих от Москва, че има успех, беше прекратена срещата на национално ниво, за да се съобщи новината не на деня, а на държавата. Естествено, накърнихме много интереси, имаше огън и жупел срещу нас, но не като за мавзолея от носталгия, а много прагматично премерен огън. Нанесохме удар по много задкулисни интереси.<br /> <br /> <strong>- Говорите за &bdquo;Мултигруп&rdquo; и &bdquo;Овергаз&rdquo;...</strong><br /> - Никога не е ставало дума за намаляване на цената в полза на държавата, а на потребителите. И 12-годишните договори, които подписахме и които касаеха не само доставката, а и транзитирането, и развитието на мрежата, бяха действително стратегически.<br /> <br /> <strong>- Имаше ли опасност да не се подпишат споразуменията?</strong><br /> - Нямаше как да получаваме нещо без да имаме договор. Изтече предишната спогодба, правена на базата на СИВ и тези братски отношения при които единият дава, другият взима, пък после ще видиме, те приключиха още през 1990 година. При нас трябваше да се мине на нов принцип на договаряне. У нас се преплитаха два варианта - някои смятаха, че с Русия може да се преговаря само като се наведеш или клекнеш. Втората грешна позиция беше на тези, които показват политически и икономически бабаитлък на Русия: Ние като им се опънем , и ще видят. Няма такова нещо. Между държавите трябва да има разум и общ интерес. Ние с Рем Вяхирев намерихме общ интерес и всичко приключи прагматично и добронамерено.<br /> <br /> <strong>- Какви са ви впечатленията от Рем Вяхирев, който почина преди няколко дни.</strong><br /> - Съжалявам, че си отиде една много сериозна фигура. Рем Вяхирев наистина беше император и не само защото ръководеше империята &bdquo;Газпром&rdquo;, а и по поведение, и по начин на общуване, и с проектите, които бе сложил пред себе си. И в същото време той беше един съвсем естествен човек. Когато преговаряхме, той показа едно &ndash; Русия нямаше доверие на България и &bdquo;Булгаргаз&rdquo;. Те казваха: Вие крадете, искате ниски цени, не правите нищо и не предлагате нищо. При такава ситуация разбира се не може да се договориш. Аз обясних много простичко че консумираме 3-3,5 милиарда кубометра и не сме големите клиенти на &bdquo;Газпром&rdquo;. Големите клиенти на компанията са около България &ndash; Гърция, Турция, Сърбия, и ако дотогава се транзитираха 6 милиарда, то поех ангажимента, ако те смъкнат цените, ние да изградим тръби и да качваме капацитета до 19 милиарда кубометра годишно. В рамките на следващите години реализирахме връзките, и качихме капацитета до 17 млрд. кубометра, които и в момента мининават през България. Свършихме си работата с прагматизъм и доверие.<br /> <br /> <strong>- Имате ли спомен от личните разговори?</strong><br /> - На разговорите не бяхме само ние, а и Василий Такев - тогавашният ни посланик, който изигра немалка роля. Много хора работиха, за да се стигне до този успех. Експертите свършиха огромна работа. Рем Иванич беше много откровен и когато стигнахме до разбиране и падна напрежението той каза: Защо досега не се намесихте вие в тези преговори. И на пресконференцията попита: Къде го крихте това момче досега, защо не го пратихте по-рано? Което беше по-скоро доверие към държавата, че се ангажира. Вяхирев беше един съвсем земен, добронамерен човек. Попита какви трудности имаме в България и аз му разказах, че при мен освен строителството и енергетиката са и телекомуникациите, транспорта, и екологията и водите, и Чуждестранната помощ, и какво ли не...Споделих че търсим спътник да качим българските телевизии на сателит, а те отвърнаха: В &bdquo;Газпром&rdquo; имаме два, ще ви помогнем. Големите хора са добронамерени и са ларж. Силните хора могат да си позволят да бъдат щедри.<br /> <br /> <strong>- Поддържате ли връзки със Софиянски, Петър Стоянов, правихте им кампаниите...</strong><br /> - Чуваме се, виждаме се. Политиката е особена. Когато си силна фигура в нея, се сдобиваш с приятели, които не си и подозирал. Когато се отдръпнеш от активната политика, те се отместват като прилива и отлива. Така че, в политиката човек печели много противници, но пък проверява и приятелите си и това е много полезно. Аз си запазих приятелите от активните години. Голяма част са в съюз &bdquo;Радикали&rdquo;, голяма част са и в СДС. Запазих отношенията си и с Петър Стоянов, чуваме се със Софиянски, с Краси Ангарски, с Иван Нейков, с Вилхем Краус, с много от хората. Ние не сме хора за един ден. Това е правителството, което направи най-много, макар и за две години и половина. Всички социологически поручвания сочат, че сме най-полезното правителство, управлявало България след промените. Беше силен отбор, който отхвърли огромна работа.<br /> <br /> - <strong>Оттам ли идва прякорът Валяка?</strong><br /> - Валяка ми го извадиха на &bdquo;Раковски&rdquo; 134. Имаше един колега Андрей, който се занимаваше с медийната политика и на изборите през 1995 година в София, когато пристигнах с резултатите в централата, каза: Ето го пристига Валяка. Питах защо. Той каза: Като те слушаме как кадифено говориш, а какво става, ефектът е все едно минава Валяк. А Бъки е от фамилията. Другото беше Татето &ndash; то излезе от мои колеги и приятели, не само, защото имах три деца, а защото на всеки помагах. Бях много млад, за да съм Татето, но имаше един, на който и на 70 години викаха Батето.Важно е как ти викат и какво име носиш, но по- важно е какво носиш вътре в себе си.<br /> <br /> <strong>Даниела МАРКОВА, БЛИЦ</strong><br />