В предаването "Денят започва" по БНТ, министър Петкова обяви, че приходите в хазната са достигнали 46.3 млрд. лв., което представлява ръст от 5.5 млрд. лв. спрямо същия период на миналата година.
Основен двигател на този ръст са данъчните постъпления, които също бележат увеличение от 5.5 млрд. лв. Приходите от ДДС са се увеличили с 22%, въпреки че се наблюдава известно забавяне при събирането на данъка от внос от Агенция "Митници", дължащо се на курса на долара и цената на петрола.
Въпреки добрите новини по отношение на приходите, разходите също бележат значителен ръст от 17.7%, достигайки 50.4 млрд. лв. Според Петкова, това увеличение се дължи основно на по-високи социални плащания и разходи за персонал, произтичащи от законодателни промени от предходни години. Освен това, през периода са били изплатени и значителни отложени задължения от 2024 г., включително:
-
Над 400 млн. лв. към МРРБ и АПИ.
-
Над 276 млн. лв. към Министерство на транспорта за ремонти в НКЖИ.
В резултат на по-бързия растеж на разходите спрямо приходите, дефицитът в бюджета към края на юли е в размер на 4.2 млрд. лв., или 1.96% от прогнозния БВП на страната. Заложеният в закона за бюджета за 2025 г. таван е 3%.
Приоритети: Планът за възстановяване и Еврозоната
Министър Петкова подчерта, че един от основните приоритети на правителството е устойчивостта на публичните финанси. Тя заяви, че се полагат "неимоверни усилия" за изпълнение на всички задачи, свързани с получаването на третото плащане по Плана за възстановяване и устойчивост (ПВУ). "Тези 4 млрд. имат решаващо значение по отношение изпълнението на Бюджет 2025", посочи тя.
Членството на България в еврозоната остава стратегически приоритет. "С членството ни в еврозоната приключва процесът по пълното ни присъединяване към ЕС. Българските граждани и бизнес не трябва да се притесняват", увери Петкова.
Във връзка с това, тя обяви, че от утре, 2 септември, Министерство на финансите и БНБ стартират мащабна информационна кампания за приемането на еврото. Ще бъдат организирани събития във всички областни градове и в над 100 по-малки общини в цялата страна, за да се разясни на гражданите какво предстои.
