Гаврата с труп е специалитет на „Труд”. Това написа в блога си известният журналист Иво Инджев, след като на 23 октомври изданието публикува интервю с лидера на ДПС Ахмед Доган по повод смъртта на началника на кабинета му Ахмед Емин.
Именно „Труд” се изгаври с убития бивш премиер премиер Луканов, показвайки го гол, зашит като чувал, проснат на поцинкова маса в моргата. Важното било нещата да се показват такива, каквито са, коментира по този повод по-късно Тошо Тошев ( когото отдавна искам да попитам дали не трябва да покаже също толкова откровено какво правят педофилите с техните жертви-нали е факт от живота, разтърсващ болезнено често новинарското блато).
В броя си от 23 октомври 2008-ма „Труд” обявява за факт нещо, което часове по-рано главният прокурор Борис Велчев обяви за недоказано, допускайки всякакви версии, включително убийство на Ахмет Емин, началника на канцеларията на лидера на ДПС Ахмед Доган.

„ Емин ПОСЯГА НА ЖИВОТА СИ на рождения ден на Касим Дал, към когото се говори (!), че изпитвал ревност, защото също е бил приближен до лидера на ДПС”, въвежда ни в постановката „Труд”, подготвяйки ни да изпием докрай приготвения за целта приспивен пропаганден коктейл от слухове и внушения.
Колко много мръсотия има само в това единствено изречение! Първо, „ Труд” внушава, че смъртта на Емин е самоубийство ( в противоречие, да кажем още веднъж, с официалната позиция за съществуването на различни версии, подлежащи на доказване, с която се ангажира главният прокурор). Второ, „Труд” пуска интрига за съперничество между двама приближени до Доган като мотив за смъртта на Емин ( съперничество може и да е имало, но тази полуистина едва ли е единствено възможният ключ към разгадаването на причината за фаталния изстрел). И трето, направо излиза, че всъщност Емин не е могъл да понесе, че не е най-любимия на вожда, направо си е сложил край на живота поради несподелена любов с обекта на своето обожание. Иначе казано, Емин е умрял от любовна мъка по своя кумир, който сега му се отплаща за тази неимоверна преданост с гнусни инсинуации.
Което, от страна на „Труд”, си е гавра с труп.
Но „Труд” изпада в нетипично за вестника противоречие не само с главния прокурор, но и с министър-председателя-явно залогът е твърде голям и сервилността към премиера този път не е от водещо значение. Само преди два дни Станишев си сложи гневната физиономия за пред камерите и нахока „вакханалията”, настанала по повод смъртта на Емин, за когото- и сега, внимавайте- е чувал МНОГО ХУБАВИ НЕЩА. Трябвало към смъртта на този човек и към скръбта на близките му да бъде проявена малко милост, строго отсече Станишев, призовавайки да бъде даден отпор срещу „ченгеджийницата в медиите”.
Но суровият „Труд” не знае милост-сипва яко сол в раните на мюсюлманите, близки и роднини на мъртвия, за които самоубийството е такъв грях, че не биха го погребали, ако вярваха в това, че сам е сложил край на живота си.
Станишев може и да е чувал много хубави неща за покойника, но ето какво са нашепнали от ченгеджийницата на „Труд” за същия Емин и вестникът на драго сърце го споделя с читателите: „ Психолозите са установили, че Емин е бил опасно внушаем, патологично ревнив, маниакално мнителен, имал е мания за подслушване и преследване”.
Пропуснали са само да уточнят, че такъв изрод не е трябвало да се ражда, камо ли да става най-приближения човек на божествено непогрешимия във всяка една ситуация бащица Доган.
Ченгеджийската отврат нямаше да е пълна, ако в попарата не беше въвлечена против волята й и…посланикът на САЩ Нанси Макълдауни. Именно нея отишъл да посети в резиденцията й Доган, след като за пръв път след смъртта на Емин напуснал сараите си в Бояна. Факт ли е? Факт е. Нещо да кажат американците? Едва ли ще коментират намесването на това рутинно посещение във веригата от убийствени ( а дали няма да се окажат и самоубийствени ?) събития. Отишъл е на уговорената отдавна среща Доган, наистина е отишъл- явно му е било толкова важно да го демонстрира, че цял екип на „Труд” е пратен да му следи гримасата му на слизане от мерцедеса и да ни информира за тези толкова съществени подробности. И „ Труд” надлежно ни информира за всяка” важна” подробност: с каква кола, с какъв костюм, с какво изражение на лицето (спокойно, естествено) се появил Сокола. За останалото, като предполагаемата в този сюжет симпатия на самата Америка към скърбящия Сокол, ни оставят великодушно да се досещаме.
Ха сега да Ви видя дали можете да познаете кой е главният в този филм на ужасите. Дали Станишев, който е чувал за Емин хубави неща, или пък е Доган, който вече говори ( чрез „Труд”) за доскорошния си най-верен човек, като за чудовище, което май не е познавал и от което сега иска да се дистанцира?
Позналите няма да получат орден „Стара планина”( тези отличия и без това са на свършване поради извънредно интензивното им харчене сред другарите на президента Първанов) . Нито ще бъдат ощастливени с абонамент на „Труд”. Но че филмът е с продължение, това Ви гарантирам.
Настанете се удобно, затегнете коланите и пригответе пликчетата за повръщане!, коментира Инджев. /БЛИЦ