Как България стигна до прага на еврозоната? Това е разказ за усилия, натрупани през десетилетия – история, която дава основания за гордост, но и поставя важни въпроси за бъдещето. Началото на дискусията поставя Гергана Паси – първият министър по европейските въпроси след членството ни в ЕС през 2007 г., наследила поста от Меглена Кунева в кабинета "Станишев", предава bTV.
Паси коментира и защо Черна гора среща риск от вето заради използването на еврото, както и кога на евробанкнотите ще се появи надпис на кирилица.
Според нея датата 1 януари 2026 г. има историческо значение:
"Официално приключваме целия процес на интеграция на България в европейските структури. Това е момент, чакан от поколения родители и техните родители – моментът, в който можем да кажем: "Да, приключихме"."
От следващата година, подчерта тя, България вече може да бъде разглеждана като част от най-вътрешния кръг на държавите в ЕС.
"Това са онези 20 държави, които ще приемат още една и ще кажат: ‘Вие вече сте на масата, където най-важните решения за Европа се вземат."
По-оптимистичен календар
Паси припомня времето, когато като министър по европейските въпроси е работила по далеч по-амбициозен график.
"Работихме по много по-оптимистичен календар. Когато написахме договора за присъединяване през 2005 г., нашият план беше България да се присъедини към Шенген и еврозоната до 2009–2010 г. Това тогава беше съвсем реалистична цел."
Тя посочва, че договорът за присъединяване към ЕС е бил ратифициран в Народното събрание с едва един глас "против" – пример за национален консенсус, който до днес остава без аналог. Президентът Георги Първанов тогава определя документа като "най-добрия в цялата история".
"Днес правим последната стъпка от един процес, който е изстрадан и изработен от поколения българи", заяви още Гергана Паси.
