ИМП обяви изненадващи данни от експресен телефонен сондаж за изборите (ИНФОГРАФИКИ)

Основни изводи:
 
6+1 политически формации могат да получат представителство в следващия парламент, ако динамичната ситуация от последната седмица и вотът на твърде високия процент колебаещи се избиратели (около 28%) не променят картината в изборния ден. Това са БСП, ГЕРБ, „Обединени патриоти“, „Воля“, ДПС, АБВ-Д21, а своите шансове запазва и Реформаторски блок-Глас народен (РБ-ГН). Около и под 2% присъствие регистрират и „Нова Република“ и „Да, България“. Следва да се подчертае, че при по-висока избирателна активност е твърде вероятно изборната бариера да преодолеят само 5 формации.

ГЕРБ и БСП навлизат в последната седмица от предизборната кампания в паритетно съотношение при крехка преднина на БСП. Настоящото проучване регистрира необичайно висок за заключителната фаза на една кампания процент на респонденти, които са решили да гласуват, но все още се колебаят коя политическа сила да подкрепят – около 28 %. Влияние върху резултатите може да окажат политически и кампанийни грешки в дните до изборите, както и напрежение около турската намеса във вътрешните работи на България. Ефектът от интерпретациите на репликата на Корнелия Нинова за „отнетото от демокрацията“ не се регистрира от това проучване, тъй като се случи след приключване на анкетите.

Възможните ефекти са в три посоки. Първата е, тази позиция да изиграе мобилизираща роля за десните избиратели, като в същото време ги мотивира да изберат „по-малкото зло“ в лицето на ГЕРБ, за да „спрат БСП“. Вторият възможен ефект е да бъдат разколебани част от центристките избиратели, които ситуационно биха гласували за БСП като инструмент за сваляне на ГЕРБ от власт, но трудно приемат връщането на лица и стереотипи, характерни за БСП и нейните управления в годините на прехода. Третият възможен ефект е допълнителна мобилизация на твърдото партийно ядро на БСП, като е възможно и допълнително консолидиране на гласове на разочаровани, тъй като подобно разбиране за прехода резонира в широки обществени слоеве.

Борбата за третото място е доста оспорвана – дяловете на респондентите, които декларират подкрепа за „Обединени патриоти“, „Воля“ и ДПС са близки. Влияние върху крайния изход ще имат организационните способности на всяка от трите формации за предизборна мобилизация и организация на гласоподаватели, „скрит вот“ и напрежението около турската намеса в изборите.
 
 Данните сочат, че в София ГЕРБ има по-добри позиции, отколкото БСП, докато червените получават по-висока подкрепа в страната. БСП има лек превес сред гласоподавателите от възрастовите групи 51-60 и над 61, докато ГЕРБ има преднина сред възрастовите групи 18-30 и 31-40 години.

„Воля“ на Марешки получава най-голяма подкрепа извън София, като очаквано има висока концентрация във Варна. По отношение на възрастовите групи, за „Обединени патриоти“ и АБВ-Д21 най-висока подкрепа се регистрира сред респондентите на възраст 51-60 и над 61 години, а при „Воля“ във възрастовите групи 41-50 и над 61 години.

От трите малки десни формации - „Да, България“, „Нова република“ и Реформаторски блок-Глас народен (РБ-ГН), проучването регистрира най-силно присъствие в София на „Да, България“, а най-слабо на РБ-ГН. Обратно, в страната РБ-ГН има по-силна подкрепа в сравнение с други две десни коалиции. Основният масив гласоподаватели на „Да, България“ е сред възрастовата група на 31-40 годишните, докато подкрепата за „Нова Република“ е сравнително равномерно разпределена в различните възрастови групи. При РБ-ГН най-отчетлива е подкрепата сред 18-30 годишните, а най-слаба сред групата над 61 годишна възраст.

 Наблюдава се необичайно висок за заключителната фаза на кампанията брой на респондентите, които заявяват твърда нагласа за гласуване, но все още се колебаят коя политическа сила да подкрепят – около 28 % от анкетираните. В съчетание с динамиката на предизборната ситуация това повишава вероятността от отклонения в крайните изборни резултати в сравнение с нагласите, които се регистрират към момента на проучването сред твърдо заявилите, че ще гласуват.

Поради това представяме и политологична хипотеза за диапазона на възможната електорална подкрепа (минимум-максимум) с отчитане на възможния вот на колебаещите се в процент от твърдо заявилите, че ще гласуват, без „Не подкрепям никого“ и като се предполага организиран и „скрит“ вот за определени формации. Следва да се има предвид, че при по-висока от тази избирателна активност, стойностите на потенциалната подкрепа за различните партиите ще се променят, главно поради вота на нерешилите към настоящия момент за коя формация да гласуват.

Нашата оценка е, че при пълна организационна мобилизация в изборния ден ГЕРБ има малко по-висок потенциал на възможна електорална подкрепа от БСП, доколкото кампанията на червените е фокусирана (целенасочено или не) главно към твърдия електорат на партията. В същото време трябва да се отчита, че в тези избори рационалната възможност за смяна на управлението се свързва предимно с БСП, което би могло да разшири потенциала на партията допълнително през последните дни на кампанията. Предстои да се види дали и какъв ще бъде електоралният ефект от репликата на Корнелия Нинова за „отнетото от демокрацията“.

АБВ-Д21 биха могли да достигнат около и малко над 5 %, при условие, че в оставащите дни до изборите част от колебаещите се леви и центристки гласоподаватели в крайна сметка предпочетат типично левите послания на Константин Проданов и антикорупционната линия на Татяна Дончева.

Възможно е партията на Марешки „Воля“ да запази високите нива на подкрепа. Това би се случило, ако масираната кампания в интернет, социалният отзвук от предизборните бензиностанции и очакваният скрит и организиран вот за партията на Марешки през неговата национална аптечна мрежа, се реализират. В същото време, скандалите и разследванията около Марешки могат да разколебаят част от рационалните гласоподаватели, които търсят разумна алтернатива на БСП и ГЕРБ.

РБ-ГН е близо до изборната бариера и съдбата му зависи преди всичко от организационните способностти за мобилизация в изборния ден. Съдбата на всички малки десни формации до голяма степен ще зависи и от синдрома „да не си губя гласа“. Възможно е, при очертаващата се патова ситуация между ГЕРБ и БСП и при по-агресивна реторика на червените, част от гласоподавателите, които по принцип подкрепят малките десни формации, да предпочетат „по-малкото зло“ в лицето на ГЕРБ, като бариера пред връщане на БСП във властта. Сходна релация е възможна и при симпатизантите на АБВ-Д21 по отношение на БСП.
 
 Едва около една четвърт е делът на респондентите, които очакват тези парламентарни избори да произведат стабилно правителство, което да изкара по-голямата част от мандата – 26,60 %.

Близо половината – 44,40 %, смятат, че ни очаква политическа нестабилност и предсрочни избори.