„Всеки човек, който е склонен да заложи здравето си, отредените му дни и дори живота си за някаква кауза, заслужава уважение. В този смисъл, няма как да не сме опечалени от това, че си отива един млад човек с кауза.“

Това заяви в ефира на предаването „Говори сега“ по БНТ Иво Христов, член на Групата на Прогресивния алианс на социалистите и демократите в ЕП (S&D), по повод смъртта на руския опозиционер Алексей Навални. 

„Бих разграничил трагедията от публичната инструментализация на тази смърт, защото цялата показна печал, която наблюдаваме в последните 24 часа, е за политическа употреба. Помня времената, в които Солженицин беше славословен, а след това отречен, защото стана неудобен. Същото наблюдаваме и сега“, каза още българският евродепутат. 

„Не харесвам циничната употреба на една трагедия“, категоричен бе Иво Христов.

По думите му, случаи на тормозени и дори гниещи в затвора инакомислещи има и в нашия свят: „Никой не споменава Джулиан Асанж – най-известният пример, върху когото е наложена истинска омерта и който гние в затвора много години. Случаят е идентичен.“

„Поклон пред паметта на един човек с кауза, който си отиде в една жестока система, която не толерира опозицията“, каза още Христов за Навални. 

Според евродепутата радикалното инакомислие е смъртоносно винаги и навсякъде, само границите на свободата варират. 

„Ако логиката е: „колкото по-големи са пораженията на Украйна, толкова повече да увеличаваме помощта“, значи ние активно съдействаме за самоунищожението ѝ. Абсурдна е логиката да се нанесе стратегическо поражение на Русия, която доминира по високите етажи в западните столици. Част от този Запад сме и ние. Според мен това е една обречена, порочна стратегия, изключително цинична, защото тя ползва живота на украинските граждани като разходен материал и наблюдава войната отдалеч, с бинокъл. Западът свежда тази война до сметки, а в Украйна тя се заплаща с кръв и човешки животи“, каза евродепутатът. 

Според Иво Христов е наивно да се смята, че ако финансираме войната, ще бъдат задвижени демократични процеси в Русия. 

„Ако някой се надява да се случи сценарият от 1917 г., когато имплозията на Руската империя води до ускорен край на Първата световна война, това е нереалистично, тъй като Русия е на друг етап от развитието си, има консолидация на населението около Путин. В момента пропагандата и от двете страни на фронта контролира обществените настроения. Мисля, че всякакви опозиционни прояви ще бъдат потушени безпощадно, което винаги наблюдаваме във всички страни, които са във война“, каза още евродепутатът. 

На въпрос дали режимът в Кремъл може да бъде уязвен, ако западният свят приеме предстоящите през март избори за президент на Руската федерация за нелегитимни, Иво Христов отговори: „Напротив. Това само ще демонстрира единния фронт на Запада срещу Москва. Не виждам как може някой да обяви изборите другаде за нелегитимни. Това беше направено веднъж във Венецуела. Днес никой не помни името на Хуан Гайдо, който бе обявен за „признат от Запада президент“. 

Според Иво Христов паралели с Лукашенко в Беларус и Янукович в Украйна не са удачни, тъй като има съществена разлика между времената на Оранжевата революция и днес, когато сме в открит въоръжен конфликт. 

„Има не просто разлика, а логически низ от събития. Тъкмо този отказ да признаем реалностите доведе до ескалация и накрая – до война. Тъкмо този отказ да чуем руските предупреждения, че Украйна няма да влезе в НАТО, доведе до война“, смята Христов. 

Във връзка с посещението на Дейвид Камерън в София и призивите за още помощ от страна на България за Украйна евродепутатът припомни, че британският външен министър е същият, който организира референдума, довел до Брекзит: „нещо, за което голяма част от британците днес си скубят косите.“

„Брекзит е началото на разпада на нашия съюз. И не мисля, че тази прогноза е радикална. Виждаме, че Съюзът скърца, изпада в рецесия. Казвам го с голямо съжаление и тревога, тъй като разпад на ЕС би значел завръщането на войните, териториалните претенции, митниците, граничните проверки и всичко останало, от което никой от нас няма интерес. Тъй или иначе, Европа губи своята тежест. В хода на тази война тя прие ролята на финансист на Украйна и на безропотен следовник на американската линия. Това обезличи Европа като субект на международното право, като актьор, и в момента търпим последствията. Сега говорим за Навални и всички европейски политици изказват своите съболезнования, което е обяснимо, но никой не пита кой взриви „Северен поток“, защо цяла Европа е на път да изпадне в рецесия и т.н. 

При положение че Германия изпада в рецесия, че и Великобритания обяви същото – страна, която добива петрол и газ в Северно море; при положение че хутите затварят входа на Суецкия канал, през който преминава маршрутът за снабдяване с петрол от Близкия Изток – Европа е в много деликатно положение, което едва ли ще се разведри в следващите няколко месеца.“

Евродепутатът каза още: „Предстоят европейки избори, които може да се окажат критични. На тях крайната десница ще спечели много значим процент, много мандати в следващия парламент. Това ще направи съставянето на следващата Европейска комисия много проблематично. Дори тя да бъде съставена измежду другите партии, които присъстват, ще бъде плод на толкова тежки компромиси, че ще скърца от самото начало и не е ясно как ще функционира.“

Според Иво Христов е съвсем реалистичен сценарият за обединяване на част от държавите или отстраняване на други от периферията: „Не е изключено богатите държави да се затворят в кръг, а по-бедните да останат е периферията. Така те биха се справили с рецесията по-бързо, отколкото ако влачат още няколко фургона на композицията зад себе си.“ 

„Предстои да видим какви компромиси ще бъдат направени, но е важно европейците и в частност – българите – да изпратят хора, които са против войната и за съхраняването на Европа и нейното реформиране“, категоричен е Христов. 

„Не изключвам да участвам в предстоящите избори за Европейски парламент. Отношенията на евродепутатите от БСП с ръководството на партията са напрегнати. Но с нашите симпатизанти никога не сме имали различия във вижданията. Бъдещето ще покаже“, каза евродепутатът. 

На въпрос на водещата дали ще има политически проект около президента Радев и той ли ще го оглави, Иво Христов отговори: „Споменавал съм, че съм привърженик на президентската република – теза, която за момента не намира голям отклик в България. В този смисъл, не мисля, че моето място е като лидер на подобен проект. Аз следвам своята идея. Все някога общественото мнение ще дозрее до нея – освен ако е склонно още да търпи перверзията на „сглобката“ и на всяка следваща „сглобка“. 

Не изключвам да има проект около президента Радев. Ако питате мен, проектът трябваше вече да е факт, защото има обществено очакване за неговата поява. Ясно е, че сегашните партии са изчерпали доверието и няма как да го възвърнат. Дори и партиите, които са в опозиция, не олицетворяват алтернативата и достигнаха своя пик на последните избори, едва ли ще прогресират.“

Според Иво Христов жажда за нещо ново има. 

„Мисля, че новият хоризонт трябва да бъде: конституционна реформа, президентска република, управляема държава, повече лична отговорност, по-малко размиване в колективната безотговорност, която е заложена в много от структурите на сегашната българска държавност, проевропейска ориентация, но и критичен проевропеизъм, а не безпрекословно следване на инструкциите. Виждате, че „сглобката“ е форма на формална администрация на тази територия. 

Намирам за необходимост да има избори „2 в 1“, защото в противен случай почти никой няма да гласува на европейските избори. Така България ще си вкара автогол. Липсата на интерес на българските граждани към Европа ще бъде използвана като аргумент от антибългарските говорители извън страната, а дори и у нас – от евроскептиците. А ние сме европейска страна – и географски, и исторически, и икономически свързани с Европа – и трябва да останем такава.“

За контакт с Групата на Прогресивния алианс на социалистите и демократите в ЕП:

https://www.socialistsanddemocrats.eu/

Следете актуалните новини с БЛИЦ и в Telegram. Присъединете се в канала тук