Повече от шест години бяха нужни на съпредседателя на „Демократична България“ Христо Иванов да осъществи един от бляновете си – да внесе предложения за промени в Конституцията, чието приемане би ликвидирало независимостта на съдебната власт, поне що се отнася до прокуратурата.

Иванов толкова бърза да осъществи тази си мечта, че още преди да е ударил първият парламентарен звънец, поправките бяха внесени в деловодството на новото Народно събрание, за да може партийният лидер да се похвали пред константната си бройка от избиратели с изпълнено обещание, пише "Правен свят".

Какво обаче предлага Христо Иванов? По същество нищо ново, още по-малко революционно. Тъкмо обратното - що се отнася до главния прокурор – Иванов, чиято фамилия всъщност е Бойкикев (на стар комунистически род-бел. ред.) иска връщането на текстовете взети едно към едно от Конституцията, приета през 1971 г. или известна в юридическите и историческите среди като Живковата конституция. Чл. 78, т. 16 от Конституцията от 1971 г. гласи:

„Избиpa и ocвoбoждaвa oт длъжнocт Държавния съвет, Министерския съвет, Въpxoвния cъд и глaвния пpoкуpop нa Народна peпубликaтa.“ Като според Живковата конституцията мандатът на главния прокурор е пет годишен и той следва да се отчита пред Народното събрание. Същото предложение в четвъртък внесе Бойкикев (Иванов).

Да внесеш подобни предложения в навечерието на честванията на Деня на Търновската Kонституцията и на юриста – 16 април, показва единствено нездрав политически популизъм, тежки задкулисни зависимости и болшевишки идеологически бленувания. Толкова за историческите препратки и идеологическите бленувания на иначе „дясната“ политическа формация „Демократична България“, защото зад идеите им за законодателни промени наистина прозират далеч по-сериозни рискове.

Целта на кукловодите на Иванов и членовете на парламентарната група от общо 27 народни представители е добре известна – осигуряване на пълна недосегаемост за разследвания за корупционни, данъчни и други престъпления, извършени за сметка на бюджета и ощетили обществото, вкл. чрез приватизация.

Какво, ако не зависимости от политическите проксита на олигархията в Народното събрание, е предложението депутатите да избират и освобождават „обвинител №1“? Освен всичко друго, това би превърнало държавното обвинение в политически фактор, зависим изцяло от парламентарното мнозинство, с което всички принципи на демократичното развитие биха били погазени, а независимостта на съдебната власт напълно ликвидирана. Нещо, което се смята за достижение на приетата преди три десетилетия действаща българска Конституция.