Политическата власт е нещо, което лесно може да се изпълъзне от пръстите. Дори и в една абсолютна монархия, човек може да се отдалечи от властта с един грешен ход. Попитайте Мохамед бин Салман. През март, когато Bloomberg за последно публикува своето проучване за „политическото здраве“ на лидерите по света, престолонаследникът на Саудитска Арабия затягаше желязната си хватка върху кралството, отстранявайки конкурентите си. Анализатори предвиждаха, че той ще се задържи на власт в продължение на десетилетия, пише profit.bg.

През послендия месец обаче той бе зает с това да запази позициите си в отношенията с най-важния съюзник на неговата страна – САЩ, която настояваше за обяснение относно убийството на саудитски журналист в Истанбул, сочейки с пръст към принца. Въпреки всичко, Мохамед бин Салман може все още, в крайна сметка, да управлява страната си години наред. В краткосрочен план обаче несигурността нарасна значително.

Перспективите пред повечето световни лидери остават стабилни от последното проучване на Bloomberg досега. Най-големият губещ е Еманюел Макрон. Сривът на неговия рейтинг засилва вероятността френският президент да изгуби изборите за втори мандат през 2022 г.

Неговият европейски съюзник Ангела Меркел пък обяви тази седмица, че ще се откаже в края на мандата си през 2021 г. Анализатори обаче вече прогнозираха, че тя ще бъде принудена да го направи още преди това.

От Bloomberg са анализарали общественото мнение, икономическото представяне и особеностите на местната политика при 17 световни лидери, за да преценят колко дълго всеки от тях ще може да се задъжи на власт.

Въпреки че, както случаят с Мохамед бин Салман показва, когато политическото време се промени, перспективите пред всеки лидер също могат да се променят много бързо.

Мохамед бин Салман, Саудитска Арабия

Престолонаследникът Мохамед бин Салман се бе позиционирал като безспорния владетел на най-големия производител на петрол в света за десетилетия напред. Сега перспективите пред управлението на принца в следващия половин век са поразклатени.

До случая с убийството на Джамал Кашоги, 33-годишният Мохамед бин Салман на практика управляваше Саудитска Арабия от името на баща си крал Салман, след като хитро надделя над по-възрастните си конкуренти в кралското семейство.

Репутацията му у дома и в чужбина обаче пострада сериозно от убийството на Кашоги, което породи въпроси относно способността му да управлява.

“Неговата позиция засега остава силна,” казва Томас Джуно от Университета на Отава. “Не виждам условия за организирано оспорване на неговата власт. Колкото повече скъпоструващи грешки прави той обаче, толкова повече ще се организира съпротивата срещу него.”

Ким Чен-ун, Северна Корея

Преврат, убийство или война са основните рискове за Ким Чен-ун. Ако нито едно от тези неща не се случи, той вероятно ще управлява с желязна ръка Северна Корея в продължение на десетилетия, точно както направиха баща му и дядо му.

Реджеп Ердоган, Турция

Реджеп Ердоган, който е най-дълго управлявалият лидер в историята на модерна Турция, спечели нов мандат през август с още по-големи правомощия. 

Въпреки че турските пазари преминаха през тежки няколко месеца оттогава, 64-годишният президент остава най-популярният политик в страната. Той оцеля в опит за преврат през 2016 г.

Според неговата партия, новото президентство занулява конституционното ограничения за два петгодишни мандата, така че Ердоган може да остане на поста поне до 2028 г. Той може да продължи управлението си и след това, ако свика предсрочни избори преди края на втория си мандат.

Владимир Путин, Русия

През 18-те си години на власт Владимир Путин методично неутрализираше всяка заплаха - от амбициозни олигарси, през чеченски сепаратисти, до санкциите на Запада.

66-годишният президент, които е най-дългогодишният лидер на Русия от времето на Йосиф Сталин, спечели шести мандат с категорична победа на изборите през март. Въпреки тоталния контрол над политическата сцена и националните медии обаче, рейтингът му падна до седемгодишно дъно вследствие на плановете му за увеличаване на пенсионната възраст.

През 2024 г., поради конституционно ограничение, той трябва се откаже от президентството. Въпреки че вече е заобикалял тези правила преди, Путин даде индикации, че няма да го направи отново. Предизвикателството пред него е да подсигури съществуването на своята система и благосъстоянието на приближените си и след оттеглянето си.

“Той трябва да изгради система, която ще запази статуквото, дори и когато вече не е президент,” казва политическият анализатор Татяна Становая. “Режимът на Путин трябва да остане, дори и без него.”

Нарендра Моди, Индия

Индийският премиер Нарендра Моди се очаква да спечели следващите избори през 2019 г., въпреки спада в популярността му. Мандатите в Индия са 5-годишни, което означава, че Моди може да управлява страната до 2024 г. или дори и след това, предвид хаосът, който цари сред неговите опоненти.

Си Дзинпин, Китай

Китайската комунистическа партия отмени ограниченията за президентски мандати през февруари, разчиствайки пътя пред 65-годишния Си Дзинпин да остане на власт и след 2023 г.

Аятолах Али Хаменей, Иран

След като оцеля при атентат, битка на фронта и операция на простата, 79-годишния върховен лидер на Иран Али Хаменей вероятно ще остане на власт до смъртта си.

Николас Мадуро, Венецуела

Икономиката на Венецуела е в развалини, но бившият шофьор на автобус Николас Мадуро успя да продължи двете десетилетия на изборни победи на своята социалистическа партия и да спечели нов шестгодишен мандат през май.

Доналд Тръмп, САЩ

Първият мандат на Доналд Тръмп е белязан от напрежение и противоречия, но ръстът на щатската икономика и силната подкрепа от страна на неговите привърженици ще са в негова полза при кандидатурата му за втори мандат през 2020 г.

Мухамаду Бухари, Нигерия

Мухамади Бухари ще влезе като фаворит за нов мандат в президентските избори в Нигерия през следващата година, стига здравето му да не му изневери. 

Бенямин Нетаняху, Израел

Скандалите с Бенямин Нетаняху в Израел продължават вече година. Най-дълго управляващият премиер на страната от основателя й Давид Бен-Гурион запази управляващата си коалиция, въпреки приказките за предсрочни избори през следващата година.

Еманюел Макрон, Франция

Френската избирателна система облагодетелства Еманюел Макрон, превръщайки неговите 24% от първия тур на изборите през 2017 г. в тотална доминация над политическите институции в страната.

40-годишният Макрон обаче ще трябва да промени през 2022 г. тенденцията напоследък, ако иска да не бъде третият поред президент на Франция, който е заемал поста само един мандат.

Неговият рейтинг падна, a забавянето в Европа може да отложи ползите от неговите непопулярни реформи. Поредица от погрешни стъпки пък затвърдиха репутацията му на горделив и презрителен.

Шиндзо Абе, Япония

Шиндзо Абе спечели трети пореден мандат като лидер на управляващата Либерал Демократическа партия през септември и е път да стане най-дълго управлявалия премиер на страната. Той вече има близо седем години на власт зад гърба си.

64-годишният Абе има добри шансове да изкара докрай 3-годишния си мандат до 2021 г., но плановете му да прокара разделяща обществото поправка на пацифистката конституция може да отслаби обществената подкрепа за него преди изборите за горната камара на парламента през следващата година.

Абе е заявявал, че не смята да остане на власт след настоящия мандат и вниманието бавно се насочва към евентуалните негови наследници.

Ангела Меркел, Германия

След 13 години начело на германската и европейската политика, Ангела Меркел се приближава към края на времето й на власт.

След поредицата разочароващи резултати на местните избори и изтощена от вътрешните борби в нейната коалиция, Меркел обяви тази семдица, че няма да се кандидатира за преизбиране за лидер на Християндемократическия съюз.

Тя твърди, че иска да продължи мандата си като канцлер до 2021 г., но ако партията й избере за свой лидер някой враждебно настроен, Меркел може да не се задържи дълго на поста.

Сирил Рамафоса, Южна Африка

Встъпването на власт на Сирил Рамафоса през февруари бе посрещнато с “Рамафория” от пазарите в Южна Африка, но всичко това се изпари, откакто икономиката изпадна в рецесия. 65-годишният президент има по-малко от година да укрепи позициите си преди изборите през август 2019 г.

Африканският национален конгрес вероятно ще запази мнзинството си, но социалогическоте проучвания сочат, че партията е на път да запише най-лошия изборен резултат в историята си, което ще направи Рамафоса уязвим.

Маурисио Макри, Аржентина

С избирането на Маурисио Макри в края на 2015 г. в Аржентина започва нова ера след продължилия повече от десетилетие популизъм при управлението на Кристина и Нестор Киршнер.

59-годишният Макри прокара реформи с цел подкрепа на търговията и инвестициите и ограничи инфлацията, докато се опитваше да защити най-узязвимите. След като уреди спора с кредиторите на страната, в началото на тази година преизбирането му през октомври 2019 г. изглеждаше сигурно.

Всичко това обаче се промени, когато сривът на песото се отрази на икономиката. След като компаниите и домакинствата бяха подложени на натиск, доверието в Макри намаля, а противопоставянето на неговата програма за икономии се засилва.

“Това ще засили риска за завръщането на популистко правителство на власт,” казва Андрес Абадиа, старши икономист в Pantheon Macroeconomics.

Тереза Мей, Великобритания

Премиерът на Великобритания Тереза Мей може скоро да не е на поста си, а може и да продължи, за да види финализирането на брекзит през март 2019 г.

Това е парадокс, който дефинира престоя на 62-годишната Мей на власт, след като брекзит погълна правителството, вся раздор в нейната Консервативна партия и накара преговарящите да си скубят косите.

Слуховете за нейния политически край са почти ежедневие, но налице е и простичкият факт, че нейната партия няма по-добра алтернатива.

Следващите избори са през 2022 г., но преди това Мей трябва да се справи със сложния процес по брекзит. Ако там нещо се обърка, тя може моментално да изгуби поста си.