Дали демографската криза ще прерасне в демографска катастрофа, или не, зависи от смели политически решения и изработването на нова държавна стратегия. Нужно е постигане на национален консенсус, тъй като ни трябват смели решения сега, а времето за решения изтича. Това каза председателят на Стратегическия институт за национални политики и идеи д-р Калоян Паргов по време на дискусията „Готови за бъдещето? Демографската картина – цената на неравенствата“, организирана от делегацията на българските социалисти в ЕП.

Председателят на СИНПИ бе модератор на панела „Демографската картина в числа и прогнози – България 2050“, в който взеха участие доц. д-р Георги Бърдаров, замeстник-декан на Геолого-географския факултет на СУ „Св. Климент Охридски“, гл. асистент д-р Борис Казаков от Национален институт по геофизика, геодезия и география при БАН, Антоанета Иванова - председател на УС на Национална мрежа за децата, Цветелина Пенкова - член на ЕП от групата на С&Д, Димитър Бранков - съветник на председателя на БСК, Любослав Костов - вицепрезидент на КНСБ и директор на Института за социални и синдикални изследвания на КНСБ и социлогът Чавдар Найденов.

„Не трябва да наричаме демографския проблем „катастрофа“ или „бедствие“, защото когато говорим за „катастрофа“ и „бедствие“, това означава безнадеждност, точка, от която няма връщане. Нека да я наричаме „криза“, защото все още има шанс и надежда“, каза в встъпителното си изказване Паргов.

По думите му основните причини за демографската криза са раждаемостта, смъртността, висока заболеваемост и условията за продължителен живот.

„Факторите, които влияят върху демографската криза, са политическата нестабилност, социалното разслоение и дълбоките регионални диспропорции, които наблюдаваме. Индикатори за тази криза са загубата на социален оптимизъм, на ориентири за бъдещето, миграцията“, обясни Калоян Паргов.

Според него въпросът, който трябва да си поставим днес, е как да спрем тази негативна тенденция. Прекратяването на тази негативна посока, в която се развиват демографските процеси в България, и евентуалното нейно преобръщане не може да стане по линията на натрупване на идеи и политики само за насърчаване на раждаемостта, защита на майчинството и стимулиране на младите семейства. Най-често политиците прибягват именно до тези инструменти по време на бюджетната процедура всяка година.

„Усилията трябва да се насочат преди всичко към стабилизация на политическата среда, реставрация на доверието в институциите, преодоляване на имуществените и регионалните неравенства“, счита д-р Паргов.

Той отбеляза, че неслучайно темата на днешния форум поставя в центъра си цената на неравенствата, на които ние днес сме свидетели, и нуждата от радикално реформиране на социалните системи, които във всяка една бюджетна процедура стават „дъвка“ на всички в Народното събрание, надпреварвайки се кой повече да наддава в една или в друга посока.