Промени в състава на българската част от Съвместната мултидисциплинарна експертна комисия по историческите и образователни въпроси на България и Република Северна Македония предстои да бъдат направени от новата власт, пише „Труд”, позовавайки се на източници, близки до външно министерство.

Претенциите на „Продължаваме промяната” били, че комисията е наследство от предишното управление и затова трябвало да се „освежи”.

Опасенията на част от научната общност са, че безспорни специалисти в областта на историята ще бъдат подменени с учени, които са „щедро аргументирани” от неправителствени организации, „гравитиращи около соросоидната доктрина”.

Експерти отбелязаха притеснено, че трима-четирима такива вече са активизирани за участия в медиите и се налага мнение, че са големи разбирачи по македонските въпроси.

За смени на български учени в комисията намекна външният министър на Северна Македония Буяр Османи (виж карето, б. р.). Седмица след посещението на премиера Кирил Петков и българска делегация в Скопие, от там дойдоха първите публични напътствия към българските власти и то от дипломат №1 на РСМ.

Османи заяви, че може би България трябва да вземе пример от Северна Македония и евентуално да смени част от състава на смесената историческа комисия, както това вече е направено в Скопие. Изявлението на Османи бе определено от наши учени като опит за натиск и дори за дипломатически диктат от страна на кабинета на Димитър Ковачевски само часове преди началото на визитата на македонския премиер и министрите му у нас. Коментирано бе, че Османи едва ли случайно дава подобни съвети.

Правителството ни прави грешки, коментираха пред „Труд” водещи историци, които изразиха опасения, че вече са поети ангажименти от нашата страна за смяна на членове на съвместната мултидисциплинарна експертна комисия по историческите и образователни въпроси.

В Скопие преди седмица Кирил Петков посочи само, че тя трябва да заседава вече всеки месец без да се правят паузи и настоя да бъде посочен напредъкът, който е постигнат.

„В едно съм сигурен: няма да има периоди, в които тези групи просто няма да се срещат и всяка една от групите ще казва: Ами те, другите, не искат да се срещат. Това свърши. Оттук нататък ние с Димитър Ковачевски поемаме личен ангажимент, че никой няма право да излиза от този регламент, за който сме се договорили”, каза Петков.

„Труд” потърси мнения и за смените на македонски учени в комисията, за които говори Османи. Според отлично запознати с промените в състава на комисията от страна на Северна Македония, учените от Скопие, които вече не са в комисията, сами са се отказали от участие в нея.

„Не бяха доволни от работата и напуснаха по собствено желание, никой не ги е сменял”, заяви наш член на комисията, който не пожела името му да бъде цитирано.

Комисиите се съставят от правителствата на съответната държава и върху начина на избор на членовете другата държава няма как да влияе, това е недопустимо, каза още българският учен. Той допусна, че колегите им от РСМ се надяват новите управляващи да сложат учени, склонни на големи компромиси.

Засега от външно министерство давали добра оценка за работата на българската част от комисията, но министърката Теодора Генчовска, лансирана от ИТН и президента за поста, няма последната дума. Решението дали да има промени в състава на комисията е в ръцете на премиера.

 „По време на посещението на премиера на в РСМ бяхме смутени от неговата некомпетентност, комсомолската му лъчезарност и щастливост, че той най-сетне ще реши въпросите, които от век и половина не са решени между нашите страни”, заяви за „Труд” експерт в областта на българо-македонските отношения.

Ученият припомни изявлението на Кирил Петков по време на визитата му в Скопие, че „в цяла Европа е имало фашистки режим, а работните групи по история трябва да обсъдят как това е повлияло на територията на Северна Македония”. Определи го като твърдение на исторически неук човек. „Да наричаш цар Борис фашист, след като той направи всичко възможно България да остане неутрална е повече от абсурдно”, каза още експертът.

Напътствията от екрана

Буяр Османи: България да се възползва от нашия опит за промени в състава на историческата комисия

Трябва да се опрем на мрежа от сътрудничество с контакти и връзки 

Външният министър на Северна Македония Буяр Османи препоръча на българските власти да вземат пример от Скопие и да помислят в посока промяна на част от състава на смесената историческа комисия.

„Ние досега сменихме двама представители в комисията. България няма промяна в състава, може би трябва да се възползва от нашия опит, но не предпоставям такава стъпка. Само отварям тази тема, тъй като и двете страни имаме интерес комисията да бъде продуктивна”, заяви Османи пред bTV.

„Във време, когато климатът се влошава и историците губят смелост и се опитват да не пречат на политиците, през тези повече от две години можем да анализираме опита до момента, без да давам конкретен пример”, посочи още външният министър на Република Северна Македония.

„Готови сме да се извиним като държава на жертвите на комунизма. Мисля, че беше отлично послание, че в първия работен ден на нашето ново правителство се състоя първото посещение на вашия премиер тук, което има и символика, има и същина”, каза още Османи.

Външният министър на РСМ заяви, че отношенията между държавите ни не може да се основават само на политическото доверие и политически договор: „Ние трябва да се опрем на мрежа от сътрудничество с контакти и връзки. Хора, бизнеси, университети, които ще остават здраво свързани дори и политическото сътрудничество да се наруши, тази мрежа ще остане здрава”.

На въпроса за условието на България да се запише в конституцията на Северна Македония, Османи отговори: „Не виждаме нищо проблемно да се включи и която и да е друга етническа общност, да се интегрира, но и да покаже отговорност и лоялност към държавата.

Специално аз мога да говоря за Рамковия договор, бидейки представител на етническа общност тук, която е получила придобивки от Рамковия договор, но той не беше само за албанците и турците, и сърбите, и власите, и ромите, но може и българите станат част него”.

Срещи ще имат и новите работни групи

Правителствата на България и РСМ заседават в „Бояна“ 

Министрите на външните работи Теодора Генчовска и Буяр Османи се срещнаха в София непосредствено преди началото на Второто съвместно заседание между правителствата на България и Северна Македония.

Правителствата на Република България и на Република Северна Македония ще проведат съвместно заседание в Резиденция „Бояна” в София, съобщиха от правителствената пресслужба. Информация за темите, които ще обсъждат двата кабинета, няма.

От „Дондуков” 1 съобщават, че премиерите Кирил Петков и Димитър Ковачевски ще разговарят на четири очи.
Предвидени са заседания на четирите работни групи, сформирани в областите: икономика, търговия и иновации; инфраструктура, транспорт и свързаност; европейско сътрудничество - зелен преход и дигитална трансформация, и върховенство на закона;

култура, наука и образование и младеж. Среща ще имат също съпредседателите на Съвместната мултидисциплинарна комисия между Република България и Република Северна Македония по историческите и образователните въпроси. В края на съвместното заседание на двете правителства ще бъдат подписани двустранни документи.

Проф. Пламен Павлов пред „Труд”: Да не се поддаваме на подобни атаки и предложения 

Изявлението на външния министър на РС Македония Буяр Османи, макар да беше направено до известна степен деликатно, е абсолютно неприемливо, тъй като чухме оплакване от македонска страна, включително от президента Стево Пендаровски, че дадени искания от българска страна били намеса във вътрешните работи.

В случая става дума не само за намеса във вътрешните работи на суверенна държава, но и в самата българска наука. Аз настоявам нашето правителство да не се поддава на подобни атаки и предложения и комисията да си остане в този състав.

За съжаление ми се струва, че премиерът Кирил Петков с неясните си позиции в Скопие, създаде впечатление, че е възможно от българска страна да има нова комисия. Това според мен е абсолютно неприемливо. Колегите, които участват в тази комисия са доказани специалисти. Те не са направили никаква отстъпка нито пред историческата истина, нито под политическия натиск от страна на служебните правителства, нито на сегашното.

Проф. Ангел Димитров и колегите, които участват в тази комисия, дадоха един пример за честно отношение към историята. От друга страна, в България има гласове, които припяват на македонската струна.

Ако някой от нашите управляващи реши да включи подобни хора в комисията, това ще бъде напълно безпринципно. Апелирам тя да остане в този състав. Надявам се в нея да не бъдат включени хора, на които се влияе отвън или които преследват собствени кариеристични интереси. Това няма да бъде прието нито от гилдията на историците, нито от обществото.

Проф. Николай Овчаров пред „Труд”: Докато не се решат историческите проблеми, няма да има пробив

Не смятам, че със сменянето на учени, ще се решат проблемите. Аз съм критикувал сегашната комисия в годините, но мога да кажа, че повечето от тях, като Кирил Топалов, много добре си вършат работата. Достатъчно е твърд, но както виждам, въпреки тяхното старание, тежат нещата. Така че не е въпрос на смяна на хората, макар че аз би предпочел една по-твърда линия.

Но виждаме, че е много трудно в тези времена, в които се намираме. Що се касае до това дали се огъваме - нека видим накъде отиват нещата. Засега не се огъваме. Казвал съм многократно и пак ще подчертая - пращането на историята назад в проблематиката не е добре, защото без историята няма да се мине. Пак ще се опре до нея, независимо колко ще се завира главата в пясъка. Не може да се избяга от историческата тематика.

Докато не се решат историческите проблеми, няма да има пробив.

Аз допускам, че утре (б.а - днес) може да се взимат странични решения по други въпроси. Историческата тематика ще бъде оставена на заден план, както беше казано, вероятно няма да се говори по нея. Или ще бъде малко.

Само да не се тръгва по линията на отчитане на успехи. Да речем, че нещичко е мръднало по отношение на някаква линия като самолети или нещо друго. Пак казвам - пак ще стигаме до историческия проблем. Той не може да бъде премахнат. Ако се правим, че не го забелязвам, не значи, че той е решен.

Османи говореше общо за комисиите, че трябва да се преструктурират. Сега можем само да гадаем дали на срещата на Петков в Скопие не се е коментирал въпросът - това не беше казано, дали се е говорило за смяна на хората. Аз не смятам, че и от тяхна страна със смяна на хората, ще има промяна в линията. При тях линията е политическа, северомакедонската комисията изпълнява това, което им се нареди по политическа линия.