Британският „Сънди таймс” публикува части от доклад, който разкрива „възможностите” на евродепутатите да се обогатят. Някои „независими” български медии светкавично използваха случая. С каква цел, пита Георги Папакочев в материал за Дойче веле.
Истинска музика зазвуча в душите на българските управляващи, когато научиха от британския вестник, че не са сами в блатото на корупцията. Поверителният доклад на шефа на вътрешния одит на Европейския парламент, в който вещо са установени редица трикове, с които евродепутати биха могли да прибират в личния си джоб солидни суми от парламентарните средства, не цитира конкретни имена, но разкрива схемите на възможната корупция сред 785-те представители на европейските държави в Страсбург. Така мисълта, че и
„Те са маскари като нас”

окрили, макар и за кратко, оклюмалите български еврочиновници, над които от две години тегне проклятието на „най-корумпираните” в Европа, след като ЕК замрази близо 900-те милиона евро по трите предприсъединителни програми и възнамерява да наложи свръх строг контрол върху очакваните 7 милиарда евро по оперативните програми, ако въобще те получат „зелена светлина” в близкото бъдеще.
Публикацията въодушеви и някои фрустрирани български медии, които презглава започнаха да припомнят за „сламката” в националното око, без да се забелязва „гредата” в европейското, да сравняват ЕС с казармата, в която „най-зле били новобранците”, сиреч българите, да наричат местните олигарси „чавдарчета” в сравнение с европейските си батковци и тям подобни щуротии, имащи за цел да повдигнат националното самочувствие и да размият отговорността на местните апаши на евросредства и техните покровители.
Може да се каже с висока степен на сигурност, че аргументите в доклада на британския одитен експерт рано или късно ще бъдат използвани в предизборната кампания за евровота през юни и то тъкмо от крадеца, който вика „Дръжте крадеца!”. Контрапропагандните атаки, обаче, не се изчерпват само с това. Някои издания си припомниха
практиките на идеологическото противопоставяне
от комунистическия период и започнаха да препечатват „покъртителни” истории от европейския жълт печат, които следва да внушат на българина, че в много случаи той е „цвете” в сравнение с мрачната действителност на европейската социална периферия, да твърдят, че британци се „редели в българските бюра по труда за работа”, че икономическата криза щяла да заобиколи страната - символ на „валутния борд” за разлика от нейните, основно източноевропейски партньорки, че „разумното управление” и валутният резерв са спасителния пояс за бъдещето.
Само дето тези ентусиазирани пропагандатори пропускат да споменат, че европейците не само дават парите, за които контролират българската държава, но и управляват кораба, на който страната също е пасажер. И че ако този кораб започна да потъва, едва ли „бордове” и „резерви” ще успеят да задържат най-бедната еврочленка достатъчно дълго на повърхността. Което, впрочем, пролича най-ясно по време на газовата криза през януари. /БЛИЦ