Красимир Каракачанов, вицепремиер по обществен ред и сигурност и министър на отбраната, в разговор с Илиана Беновска в предаването “Беновска пита” по Радио К2 и Канал 3, коментира актуални политически теми:

Как се чувства в кабинета на министъра на отбраната?

„Как се чувствате в този кабинет, войводо?”, попита в началото на разговора водещата Илиана Беновска. Красимир Каракачанов отговори, че се чувства отговорно. Той обясни, че това е кабинет, в който се е вземало решение например през 1941 г. как българската армия ще влезе да освободи Беломорието и Македония. В този кабинет е вземано решението за навлизането на българската армия в Южна Добруджа и нейното връщане към България. „В този кабинет в края на краищата над 30 години министър на отбраната е бил Добри Джуров, който, каквото и да се говори, за армейските среди е един авторитет. Това е един кабинет, в който трябва да се вземат мъдри, правилни и полезни решения за състоянието на българската армия и сигурността на България!”, категоричен бе министърът на отбраната.

Най-важните задачи по отношение на въоръжените сили.

„Обещавате ни мъдри, правилни решения, не е ли много амбициозно? Приехте коалиционната програма между ГЕРБ и „Обединените патриоти“ на МС тази сряда, след като се върнахте от Македония. Кои са основните задачи, които Вие смятате за най-важни?”, попита водещата Илиана Беновска. Красимир Каракачанов отговори, че това, което е написано в програмата, е плод на работата между двете части в коалицията – ГЕРБ и „Обединени патриоти“. По отношение на отбраната има доста неща, които е необходимо да се случат. Най-вече около обучението на личния състав, темата за въвеждане на военно обучение в училищата, вкарана е темата за възстановяване на доброволната служба. Военният министър обясни, че за съжаление не са успели да постигнат съгласие за наборната военна служба, но това е една тема, по която и премиера Борисов, и другите колеги имат разбиране. „Но смятат, че е по-добре да започнем с доброволния принцип, за да видим как ще тръгнат нещата, преди да пристъпим към нещо друго!”, обясни Каракачанов.

Красимир Каракачанов обясни, че сега предстои темата за модернизацията на българската армия. Проектите за авиация, за флота, за сухопътни войски. Има много работа. „Много неща са пропуснати през тези 24-25 години. Пропуснати са по една или друга причина, било поради някакви дребни интереси, които някой е искал да си обслужва. Било поради наивното убеждение, че като влезем в НАТО ще има кой да ни пази и може много много да не обръщаме внимание на армията си. И те проблемите са се натрупвали!”, категоричен бе вицепремиерът.

Според Каракачанов най-важните неща са няколко. Първото нещо е да се опитаме да осигурим малко по-добро възнаграждение на нашите военнослужещи. Второто е да

спре цялата тази анархия по отношение на храната и облеклото за армията. Според него не е нормално втора година да не можеш да храниш българската армия, защото се провалят обществените поръчки. Не е нормално да се купуват обувки и дрехи за българската армия, които самите войници не харесват, не искат да носят и са скъпи. „Има много неща, които трябва да се решат, затова казвам, че трябва да се работи мъдро и в интерес на отбраната. В това отношение всяко нещо, което аз говоря, всяко нещо, което аз се опитвам да го прокарвам като политика, го съгласувам с министър-председателя. И не го казвам от куртоазия, понеже той е министър-председател, а аз съм заместник министър-председател. Лесно се работи с Борисов когато простичко и ясно обясниш нещата такива, каквито са. И ако можеш да си изложиш идеята и мисълта правилно, той те разбира и влиза в положение. Така че много от нещата, които започваме да правим, са неща, които не само са съгласувани на МС, те не са само част от програмата, а са част от едно екипно мислене!”, категоричен бе Каракачанов. Той подчерта и добрата комуникация, която е изградил с Томислав Дончев.

„Като говорим за Бойко Борисов, предстои да излезе една книга „Бойко, който винаги се завръща“, мисля, че така беше заглавието. Ако трябва за Вас да се напише една книга, какво би трябвало да бъде заглавието?”, попита водещата Илиана Беновска. Красимир Каракчанов отговори, че не е мислил, но може би заглавията трябва да ги оставим на авторите. Той продължи, че няма как да се завръща някъде, където не е бил. „Аз имам дълга обществена кариера, от 97-ма година, вече 20 години, но всъщност за пръв път влизам в реалната изпълнителна власт. И то с доста отговорен ресор – сигурност и отбрана. Което винаги ме е привличало като тема, опитвал съм се да работя в тази тема, да бъда компетентен. Но едно е да си член на Комисията по отбрана и чисто теоретично да познаваш нещата, друго е да влезеш в дълбините на едно сложно министерство, като МО, в което имаш и цивилно ръководство, и военно ръководство, натрупвани проблеми, нека да кажа и интриги създавани много години. Ще подчертая – и много икономически интереси. Сложно е Министерството на отбраната и затова мисля, че правилният подход е, аз това съм го споделил и с премиера, правилният подход е на първо място да поставяш интереса на МО и въоръжените сили, след което се съобразяваш с всичко останало!”, обясни министърът на отбраната.

Модернизацията на армията, къде трябва да попадне акцентът?

„А с президента Радев, който е и летец, разбирате ли се? Преди малко споменахте за модернизацията и въоръжаването на армията. Ще летим ли, или по-скоро трябва да можем да ходим? Къде е акцентът? Разбирате ми метафората. Самолети ли трябва да се купуват, или трябва да се финансират кашиците, както се нарича на военен език?”, попита водещата Илиана Беновска. Красимир Каракачанов отговори с метафора: „Няма как да летим, ако не сме се научили да ходим!”. Той продължи, че винаги е подкрепял идеята да се модернизират нашите въоръжени сили. Според него това, че 25 години въоръжението на армията не се поддържа като хората и се разпродава по политически или по други причини, но не се купува ново, води до днешния ден, в който изведнъж трябва да решаваме много проблеми и то скъпи. „Защото всички казват - 1,5 милиарда за изтребителната авиация е много! Аз ще Ви кажа, те не са 1,5 милиарда, те са може би 4 милиарда. Защото 1,5 милиарда е за 8 изтребителя, без значение дали ще бъдат „Грипен“, дали ще бъдат „Ф-16“, дали ще бъдат „Юрофайтър“. Това е въпрос на

преговорите, които ще започнат да се водят. Само че това е половината от ескадрилата. Една ескадрила струва 3 милиона само на основа базово въоръжение. Оттук минаваме към флота. 820 милиона лева за придобиването на два нови, модулни патрулни кораба. Още 90 милиона лева за модернизация на съществуващите фрегати. Станаха 910 милиона. Пехотата, нова бронирана машина – 1,1 милиарда. Колко станаха дотук, над 6 милиарда. И това няма да е пълната цифра, защото и за фрегатите, и за корабите, и за пехотата в тази цена не влиза част от въоръжението. А като сложите и 20% ДДС. Ето какво се случва наведнъж, когато проблемите 25 години са забатачвани, когато сам си си унищожавал авиацията, не си я поддържал, само говориш за нова. Или когато 25 години не си се погрижил за нова бронирана машина и сега се изправяш пред проблема да решаваш изведнъж този проблем. Когато 25 години си рязал корабите си нямаш нищо ново, което да си направил, проблемите стават големи, сумата е огромна.!”, обясни министърът на отбраната.

Водещата отново настоя да получи отговор къде ще падне акцентът. Събеседникът й отговори: „Ще летим! Няма как да имаме армия, която да има само пехота, или само флота, или само авиация. Затова този спор, бих го нарекъл вреден спор, кое е по-важно, дали авиацията, дали флота, дали сухопътни войски, е глупав спор. Не може да има армия само с един вид въоръжени сили!”.

„Но как ще установите баланс в позициите си с президента, който настоява, че авиацията е най-важната?”, продължи водещата. Каракачанов отговори, че авиацията е важна, но не по-важна от останалите родове войска. На забележката на водещата, че все пак президентът е главнокомандващ, министърът на отбраната отговори, че така е по време на война. В мирно време министърът на отбраната и министър-председателят са отговорни за състоянието на армията. Каракачанов обясни: „Аз нямам нищо против, нито българският парламент има нещо против, нито правителството, нито премиерът Борисов има нещо против да модернизираме. Напротив, спекулациите, които се правят, че се бавим, защото не искаме да модернизираме армията, са точно спекулации. Аз се опитах да изброя на едро горе-долу колко пари колко би струвало това. Това, което съм направил преди повече от един месец беше да внеса предложение в МС за разсрочване на тези плащания. Когато ние ще плащаме такива суми е по-добре да го направим не за 5 години, както беше гласувано в предишния парламент през 2016 г., а да направим тези плащания в продължение на 10, 12 или 15 години. Тоест българският данъкоплатец и бюджетът на Република България да не бъдат товарени извънредно в тези 5 години, а да бъде разсрочено това плащане, за да бъде по-леко и да има пари и за други нужди, които има в държавата!”.

„Откъде ще ги вземем тогава при тези условия изтребителите?”, попита водещата Илиана Беновска. Красимир Каракачанов отговори, че ще решим след като проведем преговорите. Той изрази мнение, че преди да стигнем до извода кой трябва да бъде новият самолет, трябва да помислим за някои други неща. Например какво правим със сега съществуващата ни авиация? Министърът на отбраната обясни, че имаме 19 изтребителя МИГ-29. От тези 19 изтребителя 4 са използвани за резервни части. Остават 15. Тези 15 изтребителя трябва да видим с какви пари можем да ги възстановим, колко ще ни струва. Ясно е, че те може да служат още 10-11 години. И МИГ-29 не е лош изтребител. Ние имаме и бомбардировъчна авиация – Су-25, трябва да помислим какво правим с нея? „Говори се само за нова, нова, нова техника.

Какво правим с това, което имаме, което може да бъде ползвано и е част от нашата отбранителна система? Защото това нещо в продължение на десетилетия е било зарязвано. Има самолети, които стоят в хангарите, а ние говорим за нови. Хайде да видим като говорим за нови патрулни кораби да видим какво правим с тези две фрегати. Имаме две фрегати, на които им трябват не много пари, по стандарта, някъде около 90 милиона, за модернизация, за да можем да ги ползваме пълноценно. Имаме бронирани машини. Сега няма да влизам в подробности колко танка, колко бронирани машини имаме. Но преди да говорим за закупуване или изграждане на нови нека да видим какво от това, което го има, можем да модернизираме и да използваме, за да не харчим толкова много пари!”, обясни Красимир Каракачанов.

Кога ще стигнем 2% от БВП за отбрана?

„Добре, но в програмата, която приехте за управление във вашия мандат взехте решение, че бюджетът за отбрана ще стигне 2%, които Плевнелиев беше договорил по време на своя мандат, едва до 2024 г.?”, попита водещата Илиана Беновска. Каракачанов отговори, че според негоние преди 2024 г. ще стигнем до тези 2% от БВП и това е неизбежно. „Но аз ще Ви издам една тайна. Ако сега премиерът и финансовият министър ме извикат и ми кажат – от утре процентът е 2, тоест получаваш още един милиард, ние не сме готови да ги усвоим. Това е! Тоест не е въпросът да кажеш – ето ги парите, дайте да ги похарчите. Въпросът е как да похарчиш тези пари максимално добре. Да разглеждаш тези пари не като възможност някой да направи някоя далаверка тук-таме, а да ги разглеждаш като възможност действително с тези пари да повишиш бойните способности на армията. А това няма как да стане веднага, това е положението!”, категоричен бе той.

Договорът за приятелство, добросъседство и сътрудничество с Македония.

„А как виждате ролята си, като, както казахте, главнокомандващ в мирно време, заедно с премиера Борисов, на българската армия през призмата на договора, който подписахме с Македония на 1-ви август и очевидното желание и работа на Борисов да мобилизира, ако не даже да обедини региона – Сърбия, Гърция, Румъния?”, попита водещата Илиана Беновска. Красимир Каракачанов отговори, че това, което се случи на 1-ви август в Скопие, е един исторически акт. Според него, ако нещата се развиват в правилна посока, Борисов ще остане в историята на България не само с магистралите, за които всички говорят, но ще остане и като българският министър-председател по чието време, в чийто мандат са решени отношенията между две държави, които всъщност няма какво да делят, но 25 години не са намерили нормалния път една към друга. „Тук, когато говорим за заслугата на министър-председателя, тя е факт. Защото без политическата воля и санкция на министър-председателя да се вземе подобно решение и да се върви към сключването на подобен договор без България да отстъпва от своите интереси, нямаше как това да се случи!”, категоричен бе вицепремиерът. Той изказа своята и към работата на МВнР и министъра на външните работи г-жа Захариева, която се е справила блестящо! Каракачанов изтъкна, че по темата за Македония от 25 години настоява, че ние трябва да намерим подход, че ние няма какво да делим, че това в края на краищата е един народ в две държави, подобно на Гърция и Кипър или подобно на Австрия или Германия, подобно на Белгия и Франция. Ние няма какво да делим и трябва да намерим подход, но който подход да не бъде за сметка на българския

интерес, на българското достойнство и на българската история. Този подход беше намерен! Тук дължимото има и македонският министър-председател, който много добре е разбрал, че тази политика, която водеха неговите предшественици, на конфронтация със съседите, с България, с Албания, с Гърция е политика, която създава проблеми.

„Но видяхте, че срещата между министър-председателя Борисов и председателя на ВМРО-ДПМНЕ, който беше предишния министър-председател дълги години, беше меко казано безрезултатна. Защото ВМРО-ДПМНЕ казаха, че няма да подкрепят ратификацията на договора между България и Македония. Това докъде ще доведе?”, продължи водещата Илиана Беновска. Каракачанов отговори, че Борисов е бил длъжен да направи този ход, защото когато говорим за Македония, не трябва да делим партиите на „наши“ и „ваши“. Борисов е направил всичко възможно да убеди Груевски в правилността на това решение. Каракачанов добави: „Истината е друга обаче. Този разговор за подписването на договора е воден с Груевски много дълго време. На един или два пъти нещата бяха пред подписване. Така че Груевски сега да се прави на луд, че не знае за какво става дума и че този договор е много опасен за Македония, това просто не е вярно!”.

„Нека да погледнем и от друга, по-аналитична гледна точка. Вашият евродепутат Ангел Джамбазки например заяви и моля да ми го разтълкувате, че може би Русия иска да саботира договора между България и Македония в интерес на вербовката на Сърбия?”, попита водещата Илиана Беновска. Каракачанов обясни, че Русия има своите интереси на Балканите и това не е от вчера или днес, а от 200 години. Русия винаги се е опитвала да бъде водещият политически фактор на Балканите и много често е успявала. Факт е обаче, че преди месец Черна гора стана член на НАТО. А Черна гора в последните 200 години е била най-верният съюзник на Русия и СССР. Губейки Черна гора, Русия търси да възстанови влиянието си на Балканския регион някъде другаде. Това „другаде“ е Македония, защото Македония е една страна, в която има етнически конфликти, политическа криза, икономическа криза, лесно е да оперираш на този театър.

Министърът на отбраната подчерта и факта, че Русия в тази история на балканските отношения, по темата „Македония“ никога не е подкрепяла българската кауза. „И го казвам аз, като човек, който винаги съм изразявал намеренията си, и сега го казвам като вицепремиер, България трябва да има балансирани и добри отношения с Русия. Ние трябва да държим сметка за тези отношения и да ги формираме на базата на взаимния си интерес. Но това са историческите факти. По темата „Македония“ нито веднъж в историята на балканските взаимоотношения Русия не е заемала нашата страна. Винаги е защитавала или Сърбия, или Гърция. Видяхте реакцията на някои руски медии, видяхте и реакцията на някои сръбски медии. В Белград има политици, които априори смятат, че Македония трябва да бъде тяхна провинция, защото Македония беше част и от Кралство Югославия, след това от Титова Югославия. Те нямат интерес от това отношенията между България и Македония да бъдат решени”, обясни Каракачанов. Той добави, че македонската нация и македонският език са били „измислени” от Коминтерна през 1932 г. в Москва.

„Вярно ли е, че сте обвързан по роднинска линия с Цветан Василев?”, попита водещата Илиана Беновска. Красимир Каракачанов категорично заяви, че това не е вярно. „Познаваме се сигурно от над 20 години, но никаква роднинска връзка няма. Нито по женска, нито по бабина, нито по не знам каква си връзка!”, подчерта министърът на отбраната.

„А финансова връзка има ли? Колко пари сте взимали в пликче от Цветан Василев?”, продължи водещата. Събеседникът й отговори, че за разлика от много други политически формати винаги е декларирал приходите и разходите. ВМРО е една от партиите в България, която по наследство има собствени имоти, така че не им се е налагало да се финансират от този или от онзи.

Антикорупционният закон.

„Какво мислите за антикорупционния закон? Събуждат се отново предишните партньори на Борисов и ГЕРБ – Реформаторите. И може би ще се активизират на темата антикорупция с цел да докажете вие сега управляващите дали сте смели да го направите, или се прикривате чрез диалози!”, попита водещата Илиана Беновска. Каракачанов отговори, че според него, ако някой си мисли, че само със закони можеш да пребориш корупцията, значи е голям наивник. „Закони, с които си мислим, че можем да хвърляме прах в очите на европейците и да им казваме – ето, ние имаме нов закон и ще се справим този път! Е, няма да станат нещата! В момента има 3 или 4 институции в България, които са призвани да се борят с корупцията”, категоричен бе вицепремиерът.

„Аз ще Ви дам прост пример. Ако Ви кажа, че в моето министерство аз не знам къде са възможностите за корупция и трябва да чакам някой със закон да въведе ред в Министерството на отбраната, има два варианта. Или съм лъжец, или съм некадърник!”, заяви Каракачанов. На въпроса на водещата къде са тези възможности, той обясни, че те са там, където има обществени поръчки. Там, където има закупуване на оборудване, например където се купува въоръжение. Там, където се продават имоти на Министерството на обраната. „Вижте как елегантно предупреждавате ръководителите на тези сектори да внимават!”, отбеляза водещата. Събеседникът й отговори, че отдавна са предупредени.

„Трябва ли президентът Радев да назначава ръководителят на този нов антикорупционен орган, който е залегнал в бъдещия закон, както поиска Корнелия Нинова?”, продължи с въпросите си водещата Илиана Беновска. Каракачанов отговори, че според нещо ръководителят на подобен орган трябва да се назначава с квалифицирано мнозинство от парламента, не с 50+1, а с 2/3, за да има някакъв консенсус. „Нямам нищо против, ако институциите се разберат и си повярват, че искат да работят по този въпрос, нямам нищо против да го назначава и президентът или да го назначава министър-председателят, стига да има резултат!”, категоричен бе министърът на отбраната.