Няколко крошета получи Петко Славейков на изборите през 1881 г. Поетът се олюля, но успя да се задържи на крака.

Схватката е първата юмручна агитация в електоралната история на отечеството.

Петко Славейков

На 27 април същата година е извършен преврат. С благословията на Русия, помощта на армията и консерваторите княз Александър Батенберг сваля либералното правителство на Петко Каравелов.

В него Славейков е министър на вътрешните дела. Конституцията е хвърлена в дворцовото кошче за боклук.

Страната е разделена на пет области с извънредни комисари. Свободното слово е задушено от цензура, а недоволните са изправяни пред военни съдилища.

На 14 и 21 юни са насрочени избори за Велико народно събрание. То ще се събере в Свищов да гласува на Батенберг извънредни пълномощия за седем години напред.

Ако депутатите не го сторят, князът ще абдикира. С думи прости комисарите обясняват на населението ситуацията:

"Князът ще стои в параход на Дунава и ще чака да му се отговори, каквото той желае. Ако събранието не го послуша, той ще си отиде.

После ще дойде турска и влашка войска да мъчи българите. Добре си помислете!", стискат нагайката униформените.

Тези думи имат феноменален ефект

Току-що отървал се от петвековното иго, народът настръхва при мисълта за ново робство. Зад монарха застава простолюдието плюс малцинствата.

"И циганите са с княза", свидетелства Константин Иречек. Малобройната либерална интелигенция, защитник на конституцията, не може да даде отпор на примитивното мислене.

Височайши указ нарежда във всяка избирателна околия да се назначи по един подкомисар. Преди началото на вота гласоподавателите да бъдат питани приемат ли ултиматума на Батенберг. Резултатът да се протоколира и едва тогава да започне гласуването.

На 14 юни инструкциите са спазени. В Тутракан например пагонлията се качва на масата с урната и строява електората: "Който обича Негово височество нека минува на една страна; а който е против – да си дигне ръката!". Никой не си мърда десницата.

"Обичате ли Негово височество и Русия?", задава съдбовния въпрос началството. "Ура-а-а!", отвръщат избирателите.

На някои места обаче смелчаци дръзват да си вдигнат ръката. Веднага е пречупена от селска тояга или офицерска шашка. Сблъсъци стават в Кюстендил, Самоков, Орхание, Габрово, Плевен, Рахово, Никопол.

Столицата е арена на най-грозните сцени, пише "Труд".

"Славейков и Цанков получили по няколко удара, Цанков като клоун скочил през керемидите на уличката. Каравелов позеленял и изчезнал", хроникира Иречек.

Пребит е и публицистът Светослав Миларов. През игото той е сътрудник на Славейковия вестник "Македония". "Цял го изпоплювали, преди да го бият", гнуси се чешкият историк.

Михаил Буботинов също си изпатил

"Буботинов ораторствал за "светинята" конституция, искал да раздава своята прокламация, ала бил бит, като кокошка го хванали за косите, ревял, освободил го Даскалов", описва драмата европеецът.

Петко Славейков и другите се отървават само със синини. Не е така с поп Ангел Чолаков. Ближен на Васил Левски, до кръста той винаги държал пищов и калъчка.

Председател е на тайния революционен комитет в родното си село, сега асеновградското Новаково. Участва в Априлското въстание, Руско-турската война и Съединението.

На 6 септември 1885 г. влиза в Пловдив на бял кон с гола сабя в едната ръка и сребърен кръст в другата. Пред конака освещава историческия акт.

Вчерашните освободители обаче са против обединението на отечеството и готвят мъст. Целта са размирици, които да предизвикат чужда окупация.

Руското вицеконсулство в Пловдив брои по 2 лева на 400 лумпени да ликвидират Ангел Чолаков. Денят на покушението е 18 май 1886 г. Тогава се провеждат допълнителни парламентарни избори.

Отчето е кандидат на патриотите. Отседнал е в дома на околийския началник в Хаджи Елес, днес Първомай. Преди да започне гласоподаването, платената шайка със сопи атакува къщата.

"Да живей Русия и руският цар, той ще ни купи волове, няма да взема данък, а поп Ангел е против Русия", крещят селяните. Допълнително рублофилите са ги излъгали, че селата им ще останат в Турция, защото новата граница щяла да мине по река Марица.

Същите инсинуации като през 1881 г.

"Селяните линчуват свещеника, чието тяло е буквално разкъсано на парчета", пише неговият биограф Янко Гочев. "Умря поп Ангел – провиква се след трагедията Захари Стоянов, – не съществува вече героят от Шестий септември, млъкнаха вече устата, които проповядваха по широкия Конуш словото Божие, словото на свободата и самостоятелността."

Данко Харсъзина е историческа личност

Това е свищовският кандидат за депутат Атанас Данков. На изборите през 1894 г. той е издигнат от Народната партия. Алеко Константинов пък е в листата на Демократическата.

"По едно време откъм Крайната махала се зададе с музика начело една тълпа от пияни чудовища, с кървави от всенощно пиянство очи, предвождана от А. Данкова, Няголовци, Копоевци и подобни тям личности, лишени от граждански и политически права за позорни престъпления", рисува кампанията на конкурента Щастливеца.

Харсъзина печели със смазващ резултат и стяга бохча за парламента!

Много бой има и на изборите през 1914 г. Тогава Васил Радославов е решен неговата Либерална концентрация да се настани с мнозинство в парламента. На Радославов му викали Сопаджията и Сойката. Плашел политическите противници със сопа и сойка – сгъваем габровски нож.

На 23 февруари гласува и населението в освободените български земи. В Дедеагач шайка пребива кандидат на Демократическата партия. "Семейството на персийския консул свидетелстваше. Срамота е, Патагония надминахме", телеграфира битият на вътрешното министерство.

В Мелник дори се чува стрелба, но Радославов е на друго мнение. "Според сведенията, които имаме, изборите се произвеждат навсякъде мирно и тихо. Никакви инциденти няма.

От Струмица и Гюмюрджина получихме телеграми, според които изборите в новите земи са започнати при голямо спокойствие", заявява той пред вестник "Дневник".

Следете актуалните новини с БЛИЦ и в Telegram. Присъединете се в канала тук