Любен Дилов-син: Сини, подкрепете нас

Водачът на листата на НАПРЕД за евроизборите Любен Дилов-син написа "Синьо писмо", в което призовава всички симпатизанти на десницата да ги подкрепят на изборите за Европейски парламент на 7 юни. В огромната синя празнота днес са се настанили милиционерски партии, кресливи националисти, хора говорещи за „камионетки”, смята той.

Ето какво още се казва в писмото:

"СИНЬО ПИСМО
Подкрепете нас на 7 юни
Приятели,
Обръщам се така към всички, които през изминалите години гласуваха за демокрацията и срещу комунизма. Убеден съм, че независимо от скандалите и разделите, повечето останахме приятели. Най-малкото заради общите ни спомени от 1990-а и 1997-а година.
Приятели, сред всички тежки избори, има още един: може цял живот да крещим срещу тъмнината, а може и да изберем да запалим една едничка свещ.
Нашите партийни свещи не са много – само четири, но след 7 юни към тях ще се добавят още – сигурни сме. Защото ние не разделяме, а събираме. Земеделският народен съюз, ВМРО, Единна народна партия и Гергьовден – не сочим никого с пръст, не казваме, кой е „автентичен десен”, не се изтъкваме, за да отречем другите.
Изборите не трябва да са проект за оцеляване на онези, които през изминалото десетилетие се занимаваха с това да разделят, съсипват и осребряват огромния ентусиазъм от първите години на сините.
Къде са милионните митинги, къде са интелектуалците в защита на моралната правота на синята кауза, къде са българските предприемачи, за които пазарното стопанство е кауза на справедливостта, а не просто пари-стока-пари-прим… Защо студентите не носят сини знамена?
Обърнете се назад в годините и вижте пътя до тук. Той е осеян с имената на обидени, отлюспени, огорчени, заклеймени, посочени като „врагове с партиен билет”... От всичко това ни остана само един пръст, който продължава да сочи. Мнозина продължават да мислят, че този пръст сочи посоката, но той всъщност никога не е правил нищо друго, освен да сочи себе си.
Аз съм Пътят, Истината и Живота – това ви казва непрекъснато този протегнат пръст. Да нямаш други богове, освен мен – казва ви той. Който не е с мен, е против мен... Силни думи. Само че на този свят те са разрешени само на Един. На Богочовека и Спасителя. На Онзи, който ги защити със саможертвата си, а не жертвайки другите. Синята коалиция днес дом на Богочовека и Спасителя ли е? От кой неин лидер сте чули напоследък думите „прошка”, „любов” или „смирение”?
В огромната синя празнота днес са се настанили милиционерски партии, кресливи националисти, хора говорещи за „камионетки”. Такива сред нас смятат, че когато си чук, всички проблеми ти изглеждат като пирони. Новопоявилите се патриоти страдат от несподелени чувства към Родината и са готови да я изнасилят, само и само да заприлича малко на любов...
Какво правим ние срещу това? Уви, най-българското: разделяме се, посочвайки се един друг за виновници за разделението.
Достойните избягаха и потънаха в мълчание. Извинявайте, но мълчанието на Филип Димитров днес е сто пъти по-стойностно от интервютата на Костов. И дори да не искате да го признаете, чувствате го в сърцата си. Оттеглянето на Петър Стоянов е моралният антипод на завръщането на някои.
Вие къде сте, приятели? Седите от двете страни и махате с палмови листа на стария-нов спасител? Или служите молебен за пукнатия глезен?
Още преди два месеца предложихме на всички от десноцентристкото пространство да се явим с общи кандидати поне на (псевдо)мажоритарните избори. Казахме им – ние няма да издигнем наши, ако искате. Посочете ги вие, само да сме заедно, за да се обърнем срещу управляващите и ги разобличим.
Да сте чули дори един отговор на нашето предложение? Чули ли сте нещо по темата от ГЕРБ, от Иван Костов, от Мартин Димитров? Трябва ли каузата на десните сили в България да бъде изоставена в краката на съдилища и на нескончаеми лични амбиции? Преди дни предложихме и пълно обединение за парламентарните избори – отново мълчание.
Ние не сме водени от желанието да вземем страна в поредния спор, а да протегнем ръка за партньорство. Изтича малкото време, в което да сломим егоизма си и да вървим с всички сили напред и заедно. Защото това дължим не на себе си, а на стотици хиляди българи, които очакват решение с чисти ръце срещу кризата, бедността и корупцията.
Покажете по категоричен начин, че разделението не е пътя, чието начало беше в моралното противопоставяне на комунизма. Това не е енергията, която спаси България от разрухата на 1997-а. Никоя личност не може да си присвоява ролята на спасител. Най-малкото, защото през 97-ма ние сами се изтеглихме от блатото, водени от справедлив патос и вяра в бъдещето. Вяра, която шепа хора осребриха в РМД-та, хотели по Черноморието, държавни офиси и служби... Опозицията не живее на „Витошка” и на „Раковски”, приятели. Опозицията на днешното крадливо управление не се вози в държавни коли и не гласува в парламента заедно с БСП да си откупи партийните централи, „отпуснати” от държавата…
„Съединението прави силата” не е просто надпис над сградата на Парламента. Как очаквате хората да повярват, че десницата може да управлява държавата, когато тя не е в състояние да управлява собствения си живот?
Какво значение имат караниците и бракоразводните процеси пред общото желание на мислещите българи да се сложи край на управлението на Тройната коалиция, която ни орезили пред лицето на цяла Европа? Да сложим край на агонията, да направим обединение на цялата десница, за да не допуснем трети мандат на социалистите!
Мислете! На 7 юни няма да се реши европейското бъдеще на България, но може да се реши бъдещето на Европейска България. Настоявайте десницата да се яви обединена на парламентарните избори". /БЛИЦ