Колкото и да не й се иска, Мая Манолова е продукт на ляв проект, стигнала до балотаж, благодарение на гласове от БСП.

Основна посока в нейната кампания е привидното политическо обезличаване, въпреки че тя е трето поколение комунист. За да може да привлече повече гласове се явява от името на пореден инициативен комитет, иницииран от Никола Вапцаров, който пък е четвърто поколение комунист.

Стратегия, заработилата добре и изпробвана при президентските избори успешно, както се говори и не без помощта на доброжелатели от Руската федерация.

Проектът Мая Манолова бе посаден в саксията на омбудсман, за да може да бъде обгрижван както от опозицията, така и от изпълнителната власт, за да е непрекъснато в обектива на медиите и под лъчите на постоянната народна любов.

Така от човек, участващ в задкулисното управление на Орешарски през 2013 г., осъждащ многохилядните граждански протести тогава, тя се превърна неусетно от граждански обвинител в граждански предводител.

Нормално или не позицията на омбудсман превърна Манолова в неделима част от всеки един граждански протест срещу управляващата партия. Така бавно и неусетно Манолова замете с опашка червената диря.

Стремежа на Манолова днес е да порасне до кмет на София, а после – към овладяването на партия и държава. Възможно ли е за толкова кратко време човек да промени до такава степен политическите си възгледи и да бъде безпристрастен... Разбира се, че не.

Едно е ясно днес, че е напълно възможно червените политици в името на властта да изоставят привидно принадлежността си към партията. С идеята, че никой няма да ги припознае като трето-четвърто поколение комунисти, ооо простете – антифашисти, те предпочитат да се наричат демократи и да образуват не партийни структури, а инициативни комитети, нещо като добре планирани ОФ организации, които пак са били създавани от името и в името на гражданите.

Другарката Манолова, от участник в задкулисието много бързо се изстреля в орбитата на борец за демократични граждански права. Тя била промяната, тя била протестния вот и днес реши че била в едно цяло с всички участници в изборите в София, като ги обединява по един единствен признак – че те са участвали в изборите срещу нейния опонент.

Е може ли това да е нормално?! Това е най-нахалният и безпринципен начин за присвояване на нечия политическа инициатива, самоличност и обществена активност, най-безпардонния грабеж, което само един истински комунист е способен да осъществи.