Мая Манолова: Промените в Изборния кодекс са удар срещу българите в чужбина
Гласуването зад граница не е скъпо
По време на тези срещи, а и във всичките си публични изяви, заедно с представителите на българите в чужбина опровергахме манипулациите и неистините за гласуването на българите зад граница. Аргументирано и с числа разбихме опорните точки на поддръжниците за ограничаване на вота зад граница", каза Мая Манолова. За пример тя даде налаганата в общественото пространство теза, че облекчаването на режима за създаване на секции в чужбина стимулира гласуването в Турция.
"Нека видим числата. На парламентарните избори 2013 г. при действието на предния Изборен кодекс „Фидосова“, в Турция гласуват 66 186 души. На парламентарните избори през 2014 г. по кодекса „Манолова“, въпреки че са създадени повече секции, са гласували 62 587 души. Т.е. броят на гласувалите е намалял с 5%. В същото време вотът в страните от Западна Европа и Северна Америка се е увеличил с 67% спрямо 2013 г. (Гласували са рекорден брой – 82 403-ма, което е 57% от общия вот на българите в чужбина.) За първи път гласувалите в Западна Европа и Америка са повече от гласувалите в Турция (57% от общия брой).
В държавите с най-многобройна българска диаспора ръстът на вота през 2014-та спрямо 2013-та е в пъти по-голям, в САЩ - 3 пъти, във Великобритания – 2,5 пъти, в Германия – 2 пъти. Изводът е, че по-лесното откриване на изборни секции извън страната, което стана възможно по кодекса „Манолова“, не доведе до бум на вота в Турция, а стимулира гласуването на българските граждани от Западна Европа и САЩ", обобщи омбудсманът.
Вторият мит, отхвърлен от Мая Манолова бе, че гласуването зад граница е скъпо, тъй като откриването на секция в чужбина струвало между 7000 и 10 000 евро. "Аз съм категорично против остойностяването на граждански права в пари. Не приемам да има ценоразпис на конституционни права. Но, ако все пак погледнем числата, ще видим, че общият разход за 428 избирателни секции извън страната през 2014 г. възлиза на 1 382 000, 013 лв. Или 3229 лв. на изборна секция. Като по-голямата част от разходите са за командировъчни на държавни служители – 56% от всички разходи.
Голяма част, от които впрочем могат да бъдат спестени при по-добра организация, включително договаряне на по-ниски наеми. Пресметнати на подаден глас в чужбина, тези числа показват разход от 9 лв. 53 ст. За сравнение, същата сметка на подаден глас в България възлиза на 9 лв. 01 ст., т.е. разликата е минимална. Така че, и този аргумент не издържа", категорична бе тя. Манолова опроверга и трети мит – избирателната активност в секциите извън страната е много ниска, според депутатите средно 100 души в секция, българите в чужбина гласуват в луксозни, бутикови секции.
"Числата показват, че и това не е вярно – средният брой гласували в една секция в чужбина е 339 души, а в България – 285", посочи тя. Омбудсманът бе категорична, че и четвъртата теза на противниците на вота зад граница – създаването на МИР в чужбина не може да бъде създаден, защото ощетява малките изборни райони в България /Видин, Търговище, Смолян, Кюстендил/ е неистина. "Математическият модел показва, че ако бъде създаден МИР „Чужбина“ със седем или осем мандата, пропорционално на броя гласували, тези мандати ще бъдат взети от големите МИР – София, Благоевград, Бургас, Стара Загора, Русе, Плевен. Освен това създаването на МИР „Чужбина“ ще предотврати изкривяването при разпределението на мандатите – дефектът „Бат Сали“ няма да съществува", аргументира се Манолова. По думите й и твърдението, че гласуването в чужбина е заплаха за националната сигурност е невярно, тъй като не намира опора във фактите.
Последвайте ни
0 Коментара: