Утре се навършва един месец, откакто новият кабинет положи клетва и пое властта. Достатъчно, за да започнат и медиите и обществото да оценяват първите стъпки на правителството в условията на задълбочаваща се криза и завишени очаквания и надежди.
За изминалия един месец кабинетът „Борисов” успя да достигне рекордно одобрение от обществото и да доверието от изборите в своя полза. Най-простото обяснение за това е, че в началото на работата си всяко правителство има резерв на доверие от избирателите. Но в случая то нарасна.
Причината е, че Борисов съумя да извади дивиденти от една наглед скучна, административна и задължителна дейност – приемането на постовете в министерствата. Публично бе огласено какво наследство получава новото управление, при което лъснаха поредица от далавери, нарушения и лошо свършена работа. Така беше удовлетворено очакването у хората за търсене на отговорност, за справедливост и наказване на виновните.
При тази широка обществена подкрепа премиерът можа да си позволи да не прибягва до „услугите” на популистки обещания, а да обяви бъдещи непопулярни мерки, които сега обществото по-леко ще приеме. Както съкращенията на разходите в бюджетната сфера, така и очакваното замразяване на заплати и пенсии, поне за бюджетната 2010 година.
Един месец бе достатъчен да се възобнови диалогът със социалните партньори и да се получат първите оценки от работодателите. А те също са положителни. Конфедерацията на работодателите и индустриалците в България изцяло приветства мерките на кабинета за стабилизиране на икономиката и излизане от кризата.
КРИБ оценява положително икономическата и фискална политика на кабинета за запазване на стабилността на валутния борд и на подобряване на бизнес средата и на инвестиционния климат в страната, както и сериозните опити за намаляване дела на сивата икономика. Идеите в данъчно-осигурителната политика пък показват, че правителството ще води дясна политика.
Изводът? За месец правителството показа, че в условията, в които се намира и при наследството, което получава е необходима не танцова, а маршова стъпка. Или по-скоро отговори точно на очакванията на обществото. Защото армията не обича генерали по цвички.
Евгени Петров, БЛИЦ
Абонирайте се за нас в Google News Showcase, за да следите най-важните новини от деня.
