„Подкрепям в голяма част направените предложения за опростяване на правилата за използване на географските означения“. Това заяви евродепутатът от Групата на прогресивния алианс на социалистите и демократите в ЕП Момчил Неков по време на обсъждане в Комисията по земеделие и развитие на селските райони към ЕП на предложение за регламент на Европейския парламент и на Съвета за установяване на обща организация на пазарите на селскостопански продукти, (ЕС) № 1151/2012 относно схемите за качество на селскостопанските продукти и храни.
 
„Европейските географски означения са символ за качество и биват разпознати на все повече места. От вече над 3 години работя активно по популяризиране на схемите на географските означения в България и в Европа“, заяви Неков.
 
„Една от най-големите трудности безспорно е събирането на доказателства, че продуктът произхожда от определен географски регион. Приветствам предложението на Европейската комисия /ЕК/ това изискване да отпадне, защото вместо да помага на производителите да имат по-бързо видимост, те биват задължавани в търсене на подобен вид доказателства, а това ги ангажира с допълнителни ресурси - финансови и времеви. А основното им призвание е да запазят и създават поминък в селските региони.  Това ще бъде голямо облекчение за производителите, а с това ще се дава по-бързо видимост на уникалните продукти“, коментира Момчил Неков.
 
Той допълни, че географските означения дават защита. „Никой няма право да имитира продукта, като в същото време потребителят е сигурен, че получава гарантирано качество“, каза Неков. 
 
През 2015 г. евродепутат Неков стартира кампания „Да защитим българския вкус“, като част от нея е работата по идентифициране на потенциални български продукти за вписване в Европейския регистър на схемите за качество на селскостопанските продукти и храни.
 
Неков активно работи с българските институции за защита на български продукти.  За съжаление България има само два защитени продукта – българското розово масло и горнооряховски суджук, за разлика от Гърция, които имат над 100 и Италия, които имат около 300.
 
Потенциални български кандидати са Смилянският фасул, Брежанският кестен, Еленският бут, Силистренските кайсии, Странджанският чай и други. Месото от Източнобалканска свиня вече започна процедура по защита, както и Лютеницата от Първомай. До няколко месеца се очаква и решение от Еврокомисията относно Странджанския манов мед.