Днес, когато правото на живот съвсем близо до нас е под въпрос, да можем да говорим за свободата за изучаване на майчиния език изглежда като привилегия. Свободата за изучаване на майчиния език е един от фундаментите на либералната демокрация. Това е основна характеристика на най-развитите демокрации.

С тези думи лидерът на ДПС Мустафа Карадайъ се обърна към участниците в конференцията „Свободата за изучаване на майчиния език – право и отговорност”, организирана в София от зам.-председателя на НС Мукаддес Налбант, съобщи пресцентърът на ДПС.

В нея участваха министърът на образованието и науката акад. Николай Денков, заместник-председателят на Комисията по правата на човека, вероизповеданията и гражданите към Народното събрание Джейхан Ибрямов, посланикът на Република Турция у нас Н.Пр. Айлин Секизкьок, ректорът на Висшия ислямски институт д-р Кадир Мухаммед, много представители на висшите и средни училища, кметове, народни представители.

За да няма диктатура, за да няма войни, е нужно да има активни свободни граждани, които следят за развитието на демокрацията. Защото демокрацията е процес, в който трябва да са ангажирани всички граждани, каза Карадайъ. И припомни думите на генералния секретар на ООН Кофи Анан: "Никой не е роден добър гражданин и никоя нация не е родена демократична. По-скоро и двете са процеси, които продължават да се развиват във времето. Младите хора трябва да бъдат ангажирани още от раждането си.“.

Днес съществуват толкова много различни форми на демокрация, колкото демократични нации има по-света. Няма две напълно еднакви системи и никоя система не може да бъде възприета като модел за copy-paste демокрация. Съществуват президентски и парламентарни демокрации, демокрации, които са федерални и хуманитарни, демокрации, които използват пропорционалната система на гласуване и други, които използват мажоритарната система, демокрации, които са и монархии и т.н., продължи анализа си Мустафа Карадайъ.

И заяви: „Едно нещо обединява съвременните системи на демокрация - използването на представители на народа. Тази демокрация е известна като представителна демокрация. Тя се основава на основните принципи равенство за всички и правото на всеки човек на известна лична автономност.”.

За да бъде една демокрация истинска, трябва да се види първо на какво ниво е спазването на правата и свободите на малцинствата. Защото както казва Албел Камю: „Демокрацията не е закона на мнозинството, а защитата на малцинството.“ През тази призма свободата за изучаване на майчиния език е право и отговорност, подчерта лидерът на ДПС. Той припомни, че в България имаше времена, в които се толерираше развитието на турската идентичност, култура, език, за да се стигне до онези мрачни години, в които тотално да бъде забранено използването на езика и ограничаване на културата и традициите.

Лидерът на ДПС разказа всички перипетии, през които Движението е минало, опитвайки се да осигури учебници на турски език за изучаване на майчиния език. И се възмути, че все още у нас чиновниците превеждат словосъчетанието майчин език в европейските директиви като базов език.

Трябва да намерим мястото на езика в нашата идентичност, в нашата Родина България. Защото езикът, културата, традициите са част от нашето съществуване. И когато всички български евродепутати в Брюксел гласуват резолюции за защита на езиковото многообразие в Европа, а техните партии в София гласуват закони за забрана на ползване на език, значи има проблем, изтъкна Карадайъ.

Посланикът на Република Турция у нас Н.Пр. Айлин Секизкьок поздрави участниците в конференцията и подчерта колко важно е изучаването на майчиния език за опазване на културната идентичност. Тя открои богатството на турския език.

Моделът на живеене установен на Балканите (след 13 век) е доста различен от модела на живеене в другите части на Европа. Родният език не е просто роден език, не е някакъв допълнителен език. Той е свързан с културата, традицията, с нормите на социално поведение на една общност, заяви на форума заместник-председателят на Комисията по правата на човека, вероизповеданията и гражданите към Народното събрание Джейхан Ибрямов.

Родният език е основен индикатор за принадлежност към дадена етническа общиност. Той е вътрешната същност на принадлежност на човека и ако родния, майчиния език не се поддържа то той се разпада, категоричен бе Ибрямов.

Форумът бе разделен на четири работни панела. В първите два учители от цялата страна споделиха резултати от учебния процес, посочиха проблемите в него и предложиха решения. Третата част бе фокусирана върху ролята на университетите.

Четвъртият панел бе модериран от зам.-председателя на ДПС и кмет на Кърджали д-р инж. Хасан Азис. В него Нермин Кязимова, заместник-кмет на Ветово, Нехрибан Ахмедова, кмет на Венец, и Илкнур Кязим, кмет на  Момчилград, дискутираха ролята на местната власт в подкрепа на учебния предмет "Майчин език" и как това може да стане в условията на делегирани бюджети.