Има хора, които не са съгласни с различни политики или нещата, които се случват в партията. За мен лично е важно да се носи лична отговорност, а такова нещо не се случва. Това заяви в сутрешния блок на bTV Настимир Ананиев от Движение България на гражданите, който вчера напусна Реформаторския блок.

„Напускането на една партия е като влизането в нея – емоционален акт, който всеки трябва да вземе сам за себе си”, отбеляза той и обяви, че всичко, което го е провокирало да напусне партията си е споделил със статут във Фейсбук, който може да витите по-надолу в статията.

„Найден Зеленогорски със сигурност трябва да си подаде оставката, но това пак е морален акт”, вметна Ананиев, който уточни, че лично се е чул и видял с Меглена Кунева, за да й съобщи решението си.

По негови думи се е чул с над 100 човека от партията и всички те са заявили, че ще последват акта му и ще подадат оставка. Ананиев уточни, че на този етап няма намерения да прави нова партия, но нищо не се знае след три месеца.

„Аз притежавам марката „Реформаторски блок” – не съм мислил обаче какво ще правя в бъдеще”, призна той и допълни, че РБ са създали енергия и дух на хора, които работят заедно. 

Ето го и поста на Ананиев във Фейсбук (публикуваме го без редакторска намеса):
„Днес подадох заявление за напускане на Движение България на гражданите. Решението взех доста трудно, но вярвам , че е правилно. Причините са комплексни и не малко. Може би многото компромиси са напълнили чашата и тя накрая преля. Не мисля да описвам в детайли всичко, но няколко конкретни неща ще спомена. Разбира се не по важност, но отлагането на конгреса от юни за края на годината е една от причините. Друга е липсата на желание за поемане на лична отговорност за резултата от последните избори, и тук не говоря за колективната оставка на ИС на ДБГ, за която всъщност аз инициирах дискусията, говоря за председателя на изборния щаб на Реформаторския блок, Найден Зеленогорски. Той и до този момент не е подал оставка от този си пост. Не може да проповядваш мантрата за личната отговорност, а когато е морално пръв да хвърлиш оставка, да не го правиш. Всъщност това е прехода и към следващата причина, и това е така нужната съществена промяна в ДБГ, предаването на щафетата на нови лица е важно и необходимо, но като гледам как хора като г-н „няма да подам оставка“ пак се готвят да започват новия разговор за десницата, съм доста скептичен. Ама чакайте, нали вие над 20 години все спасявате десницата и започвате все нови разговори за нея, а вижте до къде я докарахте. И последно като причина, което бих споменал е една цензура, която беше наложена и, която не мога приема, и е против всичките ми разбирания за това как е правилно и принципно да се случват нещата в една партия.

5-те години, през които се занимавам с политика ми дадоха много. Много опит, много предизвикателства, разбира се запознах се и с много хора. Една голяма част от тези хора вече са мои приятели, страхотни спомени, кампании, истории, които ще останат за цял живот. 

В края на мандата на излизане от Народното събрание един журналист ме попита: „Вие какво откраднахте за две години депутатство?“. Стряскащ въпрос, но отговора винаги ме е тормозил… откраднах от времето, което трябваше да прекарам с моите деца, жена, семейство и приятели, и затова искам да им благодаря за подкрепата и разбирането. Също благодаря на всички, които ме подкрепяха и духом и тялом през тези години и гласуваха неведнъж за мен и за формацията, която представлявах.

Искам да благодаря специално и на една група от хора (те си знаят кои са) от ДБГ, които подкрепиха моето решение и аргументи за напускане на партията.

Влизането в парламента ми показа много, видях с очите си мърсотията в политиката и защо Народното събрание има един от най-лошите рейтинги, но видях и надежда, видях малка група (не повече от 20-25 човека) от хора от различни формации, които искаха някакви нормални неща да се случат и хвърляха усилия в правилна посока и в интерес на българските граждани. 

Има каузи, които си заслужават и, за които ще работя! Има и енергия, и хора, за които, и с които си заслужава да работиш! Вярвам, че политика се прави с уважение към хората, чието доверие искаш, както и към тези, на които разчиташ в съвместната работа! Аз оставам обществено ангажиран и активен!”