След почти година на власт правителството на Росен Желязков падна под натиска на протестите и след провала на Бюджет 2026, пише News.bg.
При консултациите при президента стана ясно, че в рамките на 51-ото Народно събрание няма възможна нова управленска конфигурация. Така страната върви към нови предсрочни парламентарни избори през пролетта – вот, който обещава да промени състава на парламента.
Първите социологически проучвания вече очертават тенденции: част от сегашните формации рискуват да останат под бариерата, други запазват стабилност, а трети имат шанс за ръст. Едновременно с това се отваря пространство и за нов политически проект.
Ето кои са потенциалните печеливши и губещи.
ГЕРБ–СДС
Последните сондажи показват, че ГЕРБ–СДС запазва първото място, но без предишната комфортна преднина. Участието във властта и близостта с "ДПС – Ново начало" донесоха имиджови щети. След местния вот в Пазарджик лидерът Бойко Борисов разпореди проверки по места и започна видимо дистанциране от Делян Пеевски.
Партийният ход с оставката на кабинета цели съхраняване на формацията. ГЕРБ влиза в изборите стабилно, но с по-малък марж за грешки.
ПП–ДБ
Коалицията е сред потенциалните печеливши. Макар да беше опозиция, тя подкрепяше ключови политики, включително пътя към еврозоната. Големите протести срещу Бюджет 2026 дадоха тласък на подкрепата ѝ.
Въпреки това негативите от участието в т.нар. „Сглобка“ все още тежат – загубени са около 300 000 гласа спрямо 2023 г. Заявките за мнозинство от 121 депутати изглеждат амбициозни; успехът ще зависи от кампанията и избирателната активност.
"Възраждане"
Подкрепата за партията остава стабилна, без сериозен ръст. Тя консолидира евроскептичния вот и защитниците на лева, но крайните ѝ позиции я правят нежелан коалиционен партньор.
Ако въвеждането на еврото доведе до ценови сътресения, това може да се превърне в коз за формацията.
"ДПС – Ново начало"
В 51-ото НС формацията се превърна в ключов фактор за мнозинствата. Делян Пеевски показа, че може да мобилизира електорат, а примерът с Пазарджик засили страховете от ръст на влиянието му.
Голямата неизвестна е как по-високата избирателна активност би се отразила на резултата.
МЕЧ
Партията на Радостин Василев бележи лек ръст според сондажите. Острият опозиционен тон и силното присъствие в социалните мрежи работят в нейна полза, но публични скандали и физически конфликти могат да имат непредсказуем ефект.
БСП – Обединена левица
Социалистите са сред големите губещи. Участието във властта с ГЕРБ, вътрешните трусове и "половинчатото" поемане на отговорност след оставката на кабинета подкопаха доверието. Влизането им в следващия парламент вече не е сигурно.
"Има такъв народ"
ИТН също рискува да остане под 4-процентовата бариера. Коалицията с ГЕРБ, противоречиви изказвания и законодателни инициативи доведоха до сериозен отлив на подкрепа. Завръщане в парламента този път изглежда трудно.
"Алианс за права и свободи"
Проектът около Ахмед Доган е в тежка позиция. След окончателното разделение в ДПС и загубата на местни структури, влизането в парламента изглежда малко вероятно.
"Величие"
Скандалите около "Исторически парк" и слабата парламентарна видимост намаляват шансовете на формацията. Въпреки това минал опит показва, че тя може да изненада.
Голямата неизвестна: Румен Радев
Ще се появи ли президентски проект? Спекулациите продължават. Радев остава с висок рейтинг, но евентуално влизане в политиката крие рискове – от провал до трудни коалиционни преговори. Засега сигналите сочат, че такъв ход не е непосредствен.
Вотът през пролетта почти сигурно ще промени конфигурацията в парламента.
Ключовият фактор ще бъде избирателната активност: ако протестната енергия се пренесе до урните, може да станем свидетели на сериозно разместване. Ако не – страната рискува нов цикъл от избори без стабилно управление.
