Народното събрание (НС) прие на второ четене промените в Закона за отбраната, внесени от Министерски съвет (МС). С тях се разширяват възможностите за обявяване на извънредно положение и активирането на въоръжените сили в случай на война.
Въвежда се възможността за използване на оръжие и технически средства от въоръжените сили срещу безпилотни автономни системи (дронове) при охрана и отбрана на военни обекти, пунктове за постоянна дислокация, военни формирования, техника и корабни платформи, разположени извън пунктовете за постоянна дислокация.
Освен това с измененията се създава изрична уредба, определяща дейността на Върховното главно командване, и се дава дефиниция на термина "възпиране" на военни заплахи. В мирно време въоръжените сили изпълняват задачи по възпиране съгласно стратегическите планове за действие и плановете за операции и поетите съюзни задължения, записаха в закона депутатите.
Според приетите текстове "възпиране" е комплекс от дейности, провеждани от мирно време, целящи убеждаване на потенциален агресор, че негативните последици и загубите от негови евентуални агресивни действия биха надвишили многократно възможните ползи за него, уточнява "Труд".
Министърът на отбраната Атанас Запрянов отхвърли внушението, че терминът "възпиране" извежда въоръжените ни сили на директно подчинение на Алианса и могат да бъдат използвани при операции. Той посочи, че Българската армия остава под национално командване, докато Народното събрание не гласува чл. 5 от Договора на НАТО и използването на въоръжените ни сили в колективната отбрана.
"Така че не отговаря на истината, че някой може да използва въоръжените ни сили в мирно време", допълни той.
