Първата родина на Румен Радев не е тук, а на североизток.
Това пише във фейсбук политологът Огнян Минчев. Поводът за поста му са поредните изяви на президента срещу въвеждането на еврото.
Според Минчев противниците на общата валута продължават да злобеят, защото нищо не могат да направят.
Ето какво пише още той:
Едно от най-долните качества на партизанската политическа култура по нашите географски ширини е склонността да си правим мръсно един на друг като се оплакваме на тези, които са по-силни от нас - и на които разчитаме да накажат нашите локални, български "врагове".
Винаги го е имало и винаги ще го има - дребните, озлобени и амбицирани душици ще си останат такива, за съжаление.
Но в дните на публикуване на конвергентния доклад истерията на кремълския планктон в българската политика и в цялата пета колона достигна до шеметни истерични висоти. Смешното в тази срамна история е, че в настоящия момент публичното оплакване в Москва е по-скоро контрапродуктивно. Затова отношенията с Центъра се поддържат само на агентурно ниво, а публичните оплаквания летят към... Брюксел...
"Моля, г-не, г-жо, пък те ви лъжат - ние не сме готови, ето на, долните ни гащи са жълтокафяви, аме те крият..." Веят се н@ср@ните гащи на стенещите пред Европа копейки, скърца злобата на Румен Боташ в бичуването на "неподготвеността" на собствената му страна да приеме еврото.
Като казах "собствената му страна" се сетих, че всъщност първата му родина не е тук - тя е на североизток. Тук е малката му, колонизирана и подрязана - физически и духовно втора родина, която бе командирован да управлява. Засега жълтата фланелка печели едно момченце от гереу, което написа публичен донос - хем към Центъра, хем към Брюксел, хем към колебаещите се българи...
Това момченце с несъмнен талант за доноси донесе, че правителството всъщност било сключило сделка - да пусне Северна Македония в ЕС, а ЕС да пусне България в еврото. "Ашколсун кьопоолар", би възкликнал с възхита Алековия главен герой. "Ама гледай бе, гледай как ги нацапа всичките, а...!"
Оттук нататък четете бъдещето до първи януари, опънато като на карта. "Ти ще целунеш ръка, аз – двете ръце; ти ще целунеш скута, аз – краката; ти ще целунеш на друго място, аз – на още по-друго място. Че ти с мен ли ще се надпреварваш бе, кьорпе?”
Голямо целувание ще падне - по скутове и други места на Изток и на Запад. Драги мои копейки, измекяри на кого ли не "боташ гиби", слуги по призвание и по професия - не хабете се! Файда йок! Карайте го по-кротичко - мачът вече е свирен, минаха и продълженията, и дузпите...
Вашето не се губи, старанието ви е похвално. Не изисквайте прекалено много от себе си - времената на безнаказана колонизация на България от империята приключват. И помнете законите на физиката! Като се поклоните дълбоко на Изток - опасно се надупв@те на Запад. И обратно...
