- Г-н Паргов, очаквахте ли едноцифрения резултат на изборите, който постигна БСП, и безпрецедентната пета позиция в 48-ото народно събрание?

- Всички се надявахме, защото обичаме БСП и левицата, да не стигаме до този срамен едноцифрен резултат. За съжаление, най-големите страхове се сбъднаха. Това го показа и проучването, което Стратегическият институт за национални политики и идеи поръча в средата на кампанията. То ясно очерта крайното класиране. За съжаление, се оказа възпроизведено от избирателя на 2 октомври. За пореден път левицата ще бъде непредставена съобразно присъствието в обществото на хора с подобно мислене и идеи, което говори за политическа криза вляво.

- Лидерът на БСП Корнелия Нинова посочи като виновни за това президента Румен Радев и вътрешната опозиция. Как оценявате тези упреци?

- Като удобно оправдание. Истината е, че проблемът с драстичния спад в подкрепата на БСП и левицата като цяло започна от много по-рано - от 2020 г., когато БСП, вместо да се занимава с проблемите на обществото, се занимаваше със себе си - с вътрешнопартийния избор. И пропусна това, което очакваше обществото от политическите партии в този момент. Пропусна да се позиционира като партия на промяната, която дотогава водеше в битката си с ГЕРБ като основен опонент.

Впоследствие някак мимоходом се разграничи от Румен Радев, не отговаряйки категорично дали ще го подкрепи една година по-рано - през есента на 2020-а, което воглаве с машинния вот доведе заедно с другите проблеми във времето като ковид пандемията, до този първи драстичен спад. Но това не беше дъното на подкрепата. Оказа се, че имаме двойно и тройно дъно, стигайки до ноември, когато БСП бе на ръба на едноцифрения процент.

Влизайки в четворната коалиция със своята социална програма и със своите червени линии, БСП допусна те да бъдат грубо прегазени от коалиционните партньори в разрез с всякаква коалиционна култура, която изисква съобразяване с коалиционните партньори. А колкото и голям да беше социалният пакет, заложен в БюджетТ2022 - рекордните 20 млрд. лв., истината е, че ПП успяха да изземат инициативата и да си го припишат, както е видно от вота.

- Какви са изводите?

- Освен едноцифрения срамен резултат, за БСП има два извода от тези избори. Първо, БСП вече не е онази партия, която беше през последните 30 години и която винаги беше алтернативата на десницата. Тя беше изместена от две партии от две традиционни удобни позиции, които заемаше и с които се идентифицираше. Първо, отношението към Русия и русофилството, където безпардонно и категорично беше изместена от "Възраждане". След което на единия полюс е "Възраждане", а на другия - ГЕРБ и всички около тях, които споделят евроатлантическата насока.

Второ и това е по-същественият проблем, че имаме нова заявка за нова лява формация, която е по-скоро псевдолява, либерална, в лицето на "Продължаваме промяната", която измести БСП от социалния вектор - видяхме какво се случи в кампанията, и така я обезличи, че я прати на пето място.

Да задаваме въпроса: "В коалиция с кого в името на България - с ГЕРБ или с ПП?", е все едно да избираме между обесване и разстрел.

- Все летален резултат.

- В случая левицата има нужда да се прибере в бокса, да се преструктурира, да се реорганизира, да промени лицата и физиономиите, да осмисли проблемите на времето и своето място в решаването на тези проблеми.

- Въпреки това НС на БСП реши конгресът да не се състои в най-кратки срокове, а чак през февруари догодина. А вие и Кирил Добрев дори бяхте лишени от право на глас. Какво цели тази обходна маневра на Нинова за отлагане на решаването на лидерския въпрос?

- Да, наистина, битката на този НС не беше за оставката на Корнелия Нинова, тъй като НС няма отношение към нея. По-късният конгрес ни приближава към хипотезата да се окажем едновременно в състояние на предизборна кампания и на важни конгресни решения. Което може би ще наложи да се иска отлагането на заседанието на този конгрес, с което да се отложи и решаването на наболели въпроси.

А по повод сагата с моето наказание и спечеленото дело във Върховния касационен съд, тя ще продължава до момента, в който върховенството на закона не бъде приложено с оглед на решението на този съд, което не се обжалва, не се отхвърля от какъвто и да е орган, дори и партиен.

- Но Нинова обвини прокуратурата, че се меси в партийните дела с проверките си и дори отказа да се яви на разпита. Признак за какво е подобно поведение?

- Това показва лицемерното отношение на БСП, заради което може би е наказана да има едноцифрен процент на изборите, свързано с прокламациите от трибуната на НС за върховенство на закона, за спазване на закона, за равенство на всички пред закона - това, което дълго време се прокламираше към Борисов и неговата свита. И в същото време същите тези прокламатори отказват да признаят върховенството на закона в лицето на едно съвсем нормално решение на ВКС.

- Вие също заговорихте за реформа в БСП. Как я виждате в този момент, възможна ли е изобщо при този стеснен състав и все по-намаляващо доверие към партията и какво може да отвори БСП?

- Тук искам да припомня и притчата за трите плика. Всеки нов ръководител наследява от предшественика си три плика. Първият гласи: "Обвини предишните". Тази серия всички я гледахме. Вторият гласи: "Реформирай, реорганизирай". И третият гласи: "Остави три плика на следващия".

Струва ми се, че г-жа Нинова се опитва да ни убеди, че все още е на втория плик, макар, че отвори и него преди няколко години с промените в устава, с реформите и други подобни действия, които доведоха по-скоро до отслабване на левицата и на БСП, отколкото до нейното солидно присъствие в политическия живот. Така че тя в момента е на последния плик. И спасението на БСП е в нейните ръце. Ако наистина мисли за тази партия и има някакво чувство на свързаност с нея, както десетките хиляди членове и хора в ляво, третият плик е по-скоро задължителен за нея.

- Но Нинова на два пъти подава оставки и свиква конгреси, на които се оказва, че не я е подала.

- Сцената с оставката миналата година беше поредния номер от нейна страна, но видяхме, че и това не се възприе много положително от хора от периферията, която ни е нужна, за да имаме солиден резултат. Очевидно е, че нашето твърдо ядро, предвид резултата, е между 220 и 270 000 души плюс - минус. Имаше и по-лоши прогнози но, слава богу, това не се случи.

- Все повече социалисти обаче твърдят, че с БСП вече не може да се направи нищо и трябва да се основе нова лява партия. Чухме и заявката на доскорошния президент на ПЕС Сергей Станишев, че се връща, за да на прави БСП отново силна. Какво означава всичко това и кое е възможното?

- Общото, което обединява всички, които мислят за БСП, е как да я направят отново голяма и велика партия. Истината е, че това не е по силите само на един човек, без значение каква е неговата позиция и функция в обществото или дори извън България. Но заявката категорично говори, че трябва да се захванем и да мислим всички заедно, пренебрегвайки личните си вражди и ежби.

Защото другото до голяма степен е в полза на Нинова - вътрешните неразбирателства между различни лидери на мнения в ляво, които способстват Нинова и групата около нея да се измъква всеки път, оправдавайки се я с президент, я с опозиция, я с времето, я със здравната картина, я с машинния вот и т.н.

- Най-належащият въпрос с днешна дата е съставянето на редовно правителство. Къде виждате мястото на БСП в този процес?

- Преди десетина дни имаше доста надежди за съставянето на правителство. В момента, с откриването на 48-ото Народно събрание, за съжаление, тези надежди не са толкова големи, започнаха да се спихват и по-скоро песимизмът и сянката на нови предсрочни избори започна да надвисва над България на фона на зимата, за която всички ни плашат, че ще е много тежка, на продължаваща война, която видимо скоро няма да има крайна развръзка. Но на фона на различните заявки не може да се види светлина в тунела на този етап.

- Но това не е ли рисково за цялата политическа класа на следващите избори?

- Най-малкото е рисково за догодина, независимо дали ще има или не избори, с оглед на предстоящото приемане на бюджет за 2023 г. Защото ситуацията е толкова динамична, че едва ли можем да си позволим да работим с бюджета в 1/12 от 2022-а при коренно различни параметри - макроикономически, инфлационни, растящи цени на енергоносителите и т.н. А това поставя в риск държавата, защото, ако стане ясно, че няма да има правителство - а това ще стане ясно някъде в средата на ноември, това означава, че тогава, докато тече бюджетната процедура, тя ще започне да се използва предизборно и бюджетът рискува да се превърне в един голям тюрлюгювеч с неизпълними пари.

- Все пак да погледнем оптимистично и има възможност да се състави някакво експертно правителство с широка подкрепа. При червените линии, които БСП вече превърна в траншеи - Украйна, Зеленски, Митрофанова, какъв е нейният правилен ход?

- Ако тези червени линии наистина са такива, няма да позволим да ги прегазват някои коалиционни партньори, тъй като е ясно, че сегашното ръководство на БСП гледа към предишните. Очевидно, че и те самите искат да се разграничат от нас, слушайки изявления най-вече от ДБ, които говорят по темите за Украйна, Русия, оръжие и т.н.

Сега полезният ход за БСП е да настоява за своите социални мерки и своята социална политика, като подкрепя единствено и само това. А когато въпросите от външната политика се поставят в парламента, трябва да се следва позицията, която е обявена.

- И накрая нека вдигнем една вътрешнопартийна завеса. Твърди се, че на "Позитано" 20 има нов "зъл гений" и това е бившият шеф на кабинета на Румен Радев - Калоян Методиев. Той беше до Нинова и в икономическото министерство. Вярно ли е това и каква е неговата роля?

- Не мога да зная какво се случва на "Позитано", тъй като в тази сграда влизам единствено на заседания на НС, макар и недопуснат да участвам в заседанията съобразно правата, които имам като член, дадени ми от решението на ВКС. Но ако това е истина, много жалко за БСП.

Само да ви кажа, че съм помолил хората вече да се обръщат към мен не на "Калоян", а на "Паргов". Защото, когато кажеш "Калоян", се сещаш за Методиев, когато кажеш "Кирил", се сещаш за "Просто Кирил Петков". Някак си обидно стана вече да се казваш така и трябва да се уточни за кого става дума.

Калоян Паргов е роден на 13 юли 1977 г. в Пловдив. Завършил е Втора английска езикова гимназия “Томас Джеферсън”. Висшето си образование получава в УНСС със специалност “Международни отношения”. Магистър е по “Европейска интеграция”.

Председател е на Градския съвет на БСП в София от 26.10. 2013 г. до 19.02.2022 г.

Трети мандат общински съветник. Заместник-председател е на Комисията по транспорт и пътна безопасност и член на Комисията по образование, култура, наука и културно многообразие. От 2015 г. до март 2022 г. беше председател на групата общински съветници от “БСП за България” в Столичния общински съвет.

Следете актуалните новини с БЛИЦ и в Telegram. Присъединете се в канала тук