Народното събрание одобри увеличаването на тавана на външния държавен дълг до 3,8 млрд. евро. Решението беше прието със 136 гласа "ЗА" след продължителни дебати в пленарната зала.
С промените се дава възможност на държавата да поеме нов външен дълг, който според управляващото мнозинство ще бъде използван за покриване на текущи разходи и за осигуряване на средства по проекти, свързани с Плана за възстановяване и устойчивост.
Гласуването обаче премина на фона на остри критики от страна на опозицията.
Срещу предложението се обявиха народни представители от "Продължаваме промяната", "Демократична България", "Възраждане", както и един депутат от "Прогресивна България". Всички представители на ГЕРБ-СДС избраха да се въздържат при гласуването.
Спор за размера на сумата
Основният въпрос, поставен от опозицията, беше защо е необходим дълг в размер на 3,8 млрд. евро, при положение че според информация на Министерството на финансите необходимият финансов ресурс е значително по-малък.
По данни, цитирани от депутати, недостигът на средства е около 2,1 млрд. евро.
Според критиците на решението до момента финансовото министерство не е представило подробни разчети, които да обосноват размера на новия дълг.
"Не е ясно защо се иска разрешение за значително по-висока сума от реално необходимата", коментираха представители на опозицията по време на дебатите.
За какво ще бъдат използвани средствата?
От управляващото мнозинство защитиха предложението с аргумента, че държавата трябва да разполага с достатъчен финансов ресурс за покриване на бюджетните нужди и за разплащане по проекти, свързани с европейското финансиране.
Според тях увеличаването на тавана не означава автоматично, че цялата сума ще бъде изтеглена незабавно, а осигурява възможност за гъвкава финансова политика при необходимост.
Темата за държавния дълг остава сред най-оспорваните финансови въпроси през последните месеци, особено на фона на усилията за изпълнение на ангажиментите по Плана за възстановяване и устойчивост и необходимостта от допълнителни бюджетни средства за ключови държавни политики.
