Така зададен въпросът за референдум за еврото, за мен е директно противоречие с онова, което вече е взето като политическо решение от България още с подписването на Договора за присъединяване към Европейския съюз
Не може да се задават въпроси, които ни вкарват в противоречие с взети решения в международната сфера. Това каза политологът доц. Татяна Буруджиева в ефира на Радио "Фокус“.
Референдумът има своята логика, смисъл, значение и ефект, когато гражданите могат да вземат политическо решение, подчерта тя.
"След като политическото решение вече е взето, няма как да очакваме от референдума какъвто и да било ефект по отношение на това политическо решение.
Повече логика при "Възраждане"
Повече логика има във въпроса на "Възраждане“, които говореха за отлагане на изпълнението на решението до 2040 г., докато с този въпрос президентът всъщност атакува самото решение и иска промяна на решението на българската държава“, коментира доц. Буруджиева.
Според нея ходът на Румен Радев с искането за референдум е PR действие, което ще се използва в бъдеще.
"При едно бъдещо евентуално създаване на политически проект ще се припомни на българите, особено ако има сериозни негативи в процеса на въвеждане на еврото.
Но тук, днес и сега всичко прилича малко като онзи вдигнат юмрук, когато на другия ден нищо не стана – нито проведе протестите, нито напусна президентството, за да се бори за промяна. Това е един символично вдигнат юмрук, от който нищо няма да произтече, бързо и решително, по отношение на политическия проект“, смята политологът.
Според нея действията на президента няма да окажат ефект върху решението на европейските партньори.
Оценката на политическата стабилност
"Може да се получи някакъв проблем с оценката на политическата стабилност в България, но смятам, че няма да има точно такъв ефект“, прогнозира Татяна Буруджиева.
НС трябва да посече Радев
"Всеки друг вариант – връщане, протакане, вкарване в комисии, търсене на решение на Конституционен съд, също е възможно като процедура, но в очите на общественото мнение ще изглежда като слабост, като бягане от отговорност, като притеснение да потвърдиш позицията си“, заяви доц. Буруджиева.
