Слави Трифонов не можа да надскочи с появата си на предходните избори нито цар Симеон Сакскобургготски, нито Бойко Борисов.

През 2001 и 2009 г. политическите взривове, наречени НДСВ и ГЕРБ, пометоха партийната система тогава. Тези две партии спечелиха съответно 2 и 1,7 милиона гласа. „Има такъв народ“ със своите над 550 хиляди гласа на техния фон изглежда като видимо по-малък взрив.

Това заяви за БГНЕС политологът от „Тренд“ Димитър Ганев.

„Трифонов и неговата партия бяха привидяни като инструмента, който може да свали ГЕРБ от власт.

Огромната част от неговата подкрепа идва на базата на наказателен, протестен вот срещу предишното управление, т.е. става дума не за позитивен дневен ред, а за отрицание на настоящото статукво“, каза още политологът от „Тренд“ Димитър Ганев.

Той отбеляза, че през последните 6 месеца Трифонов е правил всичко възможно, за да се позиционира като играч, който е срещу статуквото, срещу всички и благодарение на това спечели огромна подкрепа.

„Поражението, което претърпя БСП беше породено от факта, че целият вот, който искаше да гласува срещу ГЕРБ не припозна левицата, а припозна Трифонов. Социалистическата партия беше припозната като част от статуквото“, каза Ганев.

Така кампанията на пълно отрицание на настоящото статукво и на малко говорене донесе политически успех на Трифонов.

Според Ганев, позитивен дневен ред може да се появи месеци след изборите, когато се изчерпи сегашния сюжет с изчегъртването.

Ганев коментира и позицията на Трифонов в следващото управление: „Следващото управление, което ще се създаде след 11 юли ще стъпи на една сравнително по-малка основа, рекордно малка парламентарна група на основната управляваща партия - „Има такъв народ“.

Рекордът се държи досега от Сергей Станишев - 82 депутати, когато създаде парламентарно мнозинство около себе си с тройната коалиция през 2005 г.

Тези около 70 депутати на „Има такъв народ“, които очакваме ще създават редица предизвикателства за управлението и неговата парламентарна основа.

Вероятно, те ще съставят кабинет около парламентарната им група и около ПГ на „Демократична България“ и „Изправи се! Мутри вън“, като най-голямата партия ще бъде около 70 депутати. Това е съвсем различна политическа ситуация“, обясни политологът.

„Волята на българския народ през 2001 и 2009 г. беше много категорична: цялото статукво вън. Сакскобургготски и Борисов спечелиха почти пълно мнозинство тогава, единият имаше 120 депутати като най-вероятно му бяха откраднали няколко, а другият – 117“, добави той.

През 2021 г. партиите на така нареченото статукво – ГЕРБ, ДПС и БСП е по-вероятно да имат мнозинство.

Димитър Ганев е категоричен, че политиците, имащи голяма популярност в социалните мрежи имат и съществена електорална тежест на практика.

„И Борисов, и Трифонов имат реална тежест, разбира се. Относно Трифонов много хора казват, че той не прави кампания, но това е дълбоко погрешна теза. Не е вярно, прави кампания, просто тя е по-различна.

Трифонов, през последните година-година и половина, откакто е обявил проекта си, работи целенасочено да се позиционира като най-силната алтернатива на цялото статукво.

Той казва: „Аз съм срещу цялото статукво, срещу ГЕРБ, срещу БСП, срещу ДПС, няма да се коалирам с тях и прочее“. Неговата цел беше да се позиционира именно срещу статуквото.

Представете си тогава ситуацията, ако той започне да прави традиционна кампания, както правят всички партии. Ами той щеше да бъде възприет като статукво, щом прави същото като всички останали.

Тогава неговият образ на легитимен играч срещу статуквото, на негова алтернатива, фактически става много по-слаб“, смята той.

Според него дори слоганът на „Има такъв народ“, който гласи „Време е за друго“, подсказва точно за това.

„Общо взето трите партии – „Има такъв народ“, „Демократична България“ и формацията около Мая Манолова, които ще бъдат ядрото на управлението, имат ясна спойка и тя се нарича анти-ГЕРБ.

Ние ще предложим нещо различно от това, което беше, казват те. Електоратите и на трите партии, без всякакво съмнение, гласуват срещу настоящото статукво, просто избират различни алтернативи.

В крайна сметка обаче имат общ фундамент, общ знаменател и той е „ние сме срещу ГЕРБ“, коментира още политологът.

За Димитър Ганев тази спойка ще работи при съставянето на следващия кабинет, без да се знае колко точно ще продължи, но ако партиите искат да останат по-дълго във властта, трябва да започнат да предлагат позитивен дневен ред.

„Там вече идват проблемите, защото г-н Трифонов и неговата партия имат подчертана по-консервативна линия, а имат и патриотичен елемент. Имат позиции по неща като Истанбулската конвенции – една от малкото заявени.

Докато другата голяма формация – „Демократична България“, е с подчертан либерален характер.

Тя има съвсем друг дневен ред. Понеже всеки иска да си пази електората, а това са трудно съвместими политики, това може да започне да създава проблеми. Освен това всеки ще дърпа към себе си, за да покаже пред избирателите, че прави нещата, за които е избран.

Ще бъде трудна тази спойка, няма да им е лесно. Трябва да имаме предвид също, че трудностите им се умножават по няколко, ако нямат мнозинство тези три партии.

Те имаха 92-ма народни представители в предишното Народно събрание. Вероятно и трите ще имат ръст.

Малък, голям – твърде близо сме до изборите, за да даваме прогнози. Дори да пораснат до 112 депутати, пак ще им трябва подкрепата на четвърти. Това започва да става много сложно като конфигурация“, каза още Димитър Ганев.

Няма нито едни избори, които да не са поднасяли изненада, понякога малка, понякога голяма. На последните избори това беше Трифонов, без всякакво съмнение.

Не вярвам, че тези избори ще са първите без изненада, въпросът е дали ще е малка или голяма“, каза в заключение политологът.