Трябва да отчетем съвсем реалистично, че се намираме в предизборна кампания и говоренето е най-вече с цел да се мобилизират емоциите на електоратите, да се нажежат страстите, за да могат хората да отидат до урните. Това каза политологът Цветанка Андреева, цитирана от "Фокус".

"Мисля обаче, че така е изчислено говоренето, че предизвиква твърдите ядра и всъщност се губи по-широката, гражданската периферия за този вот. Очевидно стратегиите на партиите са за това да се играе на сигурното по отношение на електоралната база, без особени рискове да се прихване и друг електорат.

Някак си нещата изглеждат в този смисъл предопределени, но като резултатност мисля, че все пак тези избори ще донесат нещо качествено по-различно. Колкото и да говорим, че ще се възпроизведе съществуващото, мисля, че балансите, конфигурацията ще бъдат доста по-различни от сега съществуващото мнозинство, което се беше оформило в парламента и успя да роди единствено сглобката като форма на управление.

В този смисъл, дори и тези, които участваха в сглобката я критикуват, но вижте, критикуват механизма, по който се бяха коалирали, но остава сякаш все още възможност да седнат и да преговарят след избори", посочи Андреева.

Според нея, вече се говори и от едната, и от другата страна, за категорични споразумения, за разписване, ясна ангажираност с властта. Явно и двата стратегически партньора са осъзнали, че устойчива власт няма как да се състои през такъв тип сглобяване, в което отговорността остава неясна, а фигурите, които бяха посочени в кабинета, да са политически безлични и да не се знае кой кого е излъчил. В политиката това са слаби фигури, слаби министри, когато зад тях не се знае каква сила седи.

Андреева смята още, че след като големите партии са готови да играят на твърдо с твърдите ядра, то периферията ще си остане вкъщи, както сочат и социолозите.

"Има един голям процент от обществото, които не гласуват, които са обаче изключително важни от гледна точка на анализа какво се случва в обществото, и каква е легитимността на властта в държавата.

Защото високият процент на негласуващи не се състои от хора, които просто не се интересуват от политиката. В това пространство има хора с много ясно изразени политически ориентири, на хора, които по някакъв начин не припознават с никой от играчите на терена, по-скоро като хора, които могат да представляват техните интереси във властта.

И това е изключително опасното, не толкова политическата апатия, а по-скоро това, че гражданите не разпознават партии, на които да делегират правата си да бъдат управлявани.

И това според мен, води до разрив между общество и така политическо, не толкова протестния вот, или наказателния вот, това е също политическа позиция. Протестният и наказателният вот най-вероятно ще се концентрира в слаби граници в “Има такъв народ", донякъде “Възраждане" от гледна точка на европейската тематика, антиевропейските настроения ще бъдат концентрирани там.

Трябва да отчетем тук и липсата на единство в лявото. Много голяма част от левия електорат всъщност, най-вероятно няма да гласува, защото виждаме едно разцепление на три на лявото пространство. Така че левият електорат ще бъде доста неудовлетворен или разпокъсан в избора си, недостатъчно мобилизиран", обясни политологът.

Според Цветанка Андреева вече се говори за поредица от избори, за появата на нов проект, който ще грабне вота и вълната от негласуващи, които са настроени критично към съществуващото партийно разпределение на властта.

"Но това, което искам да кажа е, че има нещо изключително опасно за хората, което те не разбират и стават жертви. Това са така наречените инженерингови проекти в политиката, които се възползват винаги от назрелите обществени очаквания, от недоволствата, там на тъмно някъде биват изграждани.

Намират се фигури, които са обществено силно интересни, те биват поставени на челото на някакви формации. Но това е политическо инженерство и подобен тип проекти не оцеляват във времето. Някак си станахме свидетели на много-много подобни проекти от началото на прехода та до сега.

Всеки един проект, който ще бъде от популистки тип, е инженерингов проект. Това не са класическите политически партии, в нашия български смисъл, в който имаме само 30-годишна традиция демократична след дълъг тоталитарен период.

Но пак виждаме някои партии, които успяха да се впишат трайно в политическото пространство, докато други избухват на политическия терен, носейки се на гребена на някакво социално недоволство, но са абсолютно неспособни да упражняват властта в държавата.

Видяхме го и с “Има такъв народ", когато спечелиха цялата власт, видяхме го няколко пъти се мултиплицира този ефект “Продължаваме промяната".

Всъщност “Продължаваме промяната" колкото и силно в тази кампания да привиждат ГЕРБ като основния си враг, за тях единствено удобно и възможно е да бъдат в коалиция с ГЕРБ. Те не можаха да бъдат в дългосрочна стратегическа коалиция с БСП, с “Има такъв народ", не ги виждам с “Възраждане" по никакъв начин. И от тук насетне за тях единственият приемлив партньор ще бъде ГЕРБ", каза още Цветанка Андреева.