Служебното правителство прие решение за предоставяне на допълнително финансиране на Министерството на труда и социалната политика за въвеждане на временна програма за компенсиране на домакинствата заради увеличените цени на горивата. Това съобщиха на брифинг в Министерския съвет служебният министър на труда и социалната политика Хасан Адемов и служебният министър на финансите Георги Клисурски. Програмата предвижда финансова подкрепа за физически лица в размер на 20 евро месечно.
"Програмата предвижда финансова подкрепа за физически лица в размер на 20 евро месечно като компенсация за разходите за транспорт, свързани с поскъпването на горивата след развитието на ситуацията в Близкия изток. Средствата ще се предоставят директно на гражданите чрез Агенцията за социално подпомагане", обясни Адемов.
"За да получат помощта, гражданите трябва да отговарят на определени критерии. Основният е доходен – право на подкрепа ще имат лица със средномесечен брутен доход до 652,41 евро, което представлява два пъти линията на бедност за 2025 г. Като алтернативен критерий ще се използват и данните за 2024 г., когато средномесечният брутен доход трябва да е до 537,88 евро. Данните за предходната година се вземат предвид, тъй като кампанията за подаване на годишните данъчни декларации продължава до края на април и не всички доходи за 2025 г. са окончателно отчетени", обясни министър Адемов.
Допълнително условие е кандидатите да притежават моторно превозно средство, да са съсобственици или лизингополучатели.
"Компенсацията ще се изплаща при определени пазарни условия", обясни още Адемов. "Мярката ще се активира, ако в три последователни дни средната цена на дребно на бензин А95 или дизелово гориво в страната надвиши 1,60 евро за литър по данни на Националната агенция за приходите. Това ниво представлява приблизително 20% увеличение спрямо средномесечните цени на дребно. Максималният срок за действие на програмата е до 30 юни 2026 г.", добави Адемов.
Очаква се мярката да обхване около 1,38 милиона души, като средствата ще бъдат осигурени от държавния бюджет по реда на разпоредбите, които позволяват финансиране на неотложни разходи.
Министърът на финансите Клисурски посочи, че програмата се основава на три принципа – подкрепата да достига до най-нуждаещите се, да се изплаща бързо и лесно и да се активира само при реална необходимост. Той припомни, че през 2022 г. компенсацията за горивата е била универсална – отстъпка от 25 стотинки на литър за всички потребители, докато сега помощта ще бъде насочена само към хората с по-ниски доходи.
"Гражданите, които вече получават социални помощи чрез Агенцията за социално подпомагане, няма да подават допълнителни заявления. Останалите ще могат да кандидатстват онлайн или в офисите на агенцията", обясни Клисурски.
По думите му цените на горивата ще се следят ежедневно чрез данните от касовите бележки, които постъпват в реално време в Националната агенция за приходите. Така ще се отчита реалната цена, която потребителите плащат след отстъпки и промоции на бензиностанциите.
Към момента цените не достигат прага за активиране на мярката, отбеляза финансовият министър. По последни данни дизеловото гориво се продава средно за около 1,50 евро за литър, а бензин А95 – за около 1,35 евро. Той допълни, че правителството следи динамиката на цените, но не се ангажира с прогнози дали и кога прагът може да бъде достигнат.
Ето част от решенията на Министерски съвет, приети на 18 март:
Правителството осигури 25 млн. евро за подкрепа на физически лица заради поскъпването на горивата
Правителството осигури 25 млн. евро за изпълнение на Програмата за компенсиране на физически лица за увеличените цени на горивата заради войната в Близкия Изток. Държавата ще подкрепи хората от уязвими социални групи с по 20 евро месечно, за да компенсира по-големите им разходи на транспорт.
Право на тази подкрепа ще имат физически лица, чийто средномесечен доход за 2025 г. е бил по-малък или равен на 652,41 евро. Сумата е равна на двукратния размер на линията за бедност за миналата година. В случай, че няма информация за доходите на човека за 2025 г., доходният критерий за достъп до подпомагане ще е 537,88 евро, колкото е двукратният размер на линията на бедност за 2024 г.
Компенсацията ще се изплаща от Агенцията за социално подпомагане само на лица, които са собственици или съсобственици на моторно превозно средство, или имат договор за лизинг. Превеждането на средствата ще започне, в случай че в три поредни дни средната цена на дребно в страната на масовите горива бензин А95H и/или дизел надхвърли 1,60 евро за литър по данни на Националната агенция за приходите.
Средствата за обезпечаване на Програмата ще се предвидят по бюджета на Министерството на труда и социалната политика. Те ще се финансират съгласно Закона за събирането на приходи и извършването на разходи през 2026 г. до приемането на Закона за държавния бюджет на Република България за 2026 г., Закона за бюджета на Държавното обществено осигуряване за 2026 г. и Закона за бюджета на Националната здравноосигурителна каса за 2026 г.
Вицепремиерът Мария Недина е определена за председател на Съвета за икономически анализи
Министерският съвет определи заместник министър-председателя по европейските средства Мария Недина за председател на Съвета за икономически анализи.
Съветът за икономически анализи е създаден в изпълнение на ключов етап от реформа, предвидена в Националния план за възстановяване и устойчивост. В състава на съвета като негови членове са включени представители на академичната общност, включително от престижни международни университети. Съветът има съвещателни функции за подпомагане на органите на държавна власт и е независим при изпълнението на своите функции.
Съветът подпомага българското правителство със задълбочена академична икономическа експертиза в процеса на вземане на стратегически и дългосрочни икономически решения.
Одобрена е позицията на България, която ще бъде представена на Инвестиционния комитет на ОИСР
Правителството одобри текста на писмо, което ще бъде изпратено до председателя на Инвестиционния комитет на Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР) за напредъка и позицията на България по препоръките, изпратени на страната ни на 3 юни 2024 г. Те са свързани с присъединяването ни към правните инструменти, попадащи в обхвата на Инвестиционния комитет, в. т.ч. и Кодексите за либерализация на ОИСР. В тях се посочват областите, в които позицията на България трябва да бъде подобрена.
Инвестиционният комитет на ОИСР ще извърши нов преглед на България през месец април 2026 г. на база на актуализиран доклад от Секретариата на ОИСР, описващ съответствието на националното законодателство и практики с принципите, заложени в правните инструменти на ОИСР. Този доклад обединява всички досегашни доклади за България, на база на които Инвестиционният комитет вече е извършил прегледи на страната, като текстът е актуализиран с промените в законодателството, настъпили след предходните прегледи.
Основната тема на прегледа ще бъде напредъкът на страната по отразяване на поставените от ОИСР въпроси от писмото на Инвестиционния комитет от 3 юни 2024 г. във връзка с Кодексите за либерализация на ОИСР и останалите теми, попадащи в обхвата на Комитета.
В резултат на съвместна работа на отговорните български институции по поставените пред България от страна на ОИСР теми, бяха изготвени, приети и влязоха в сила редица законодателни промени, адресиращи препоръките в писмото на председателя на ИК. Сред променените нормативни актове са Кодексът за застраховане, Законът за адвокатурата, Законът за туризма, Законът за независимия финансов одит и изразяването на сигурност по устойчивостта и Законът за дружествата със специална инвестиционна цел и за дружествата за секюритизация. В процес на разглеждане в Народното събрание е законопроект за изменение на Закона за частната охранителна дейност.
Правителството упълномощи министъра на финансите да подпише писмото и да го изпрати.
Министерският съвет прие промени в състава на Националния съвет по цени и реимбурсиране на лекарствените продукти
Министерският съвет прие Решение за промени в състава на Националния съвет по цени и реимбурсиране на лекарствените продукти.
На мястото на доц. Силвия Цветкова Терезова за председател на Съвета е избран проф. Илко Гетов. Той е възпитаник на Медицинския университет, София, където придобива образователно-квалификационна степен „магистър“, в професионално направление „фармация“. Притежава образователна и научна степен „Доктор“ към МУ, София, специализация по „Клинична фармация“ и магистратура по „Здравен мениджмънт“ към същия университет, както и специализация по „Болнична фармация“ към Медицински университет, Варна.
Проф. Гетов притежава и други допълнителни квалификации към български и чуждестранни университети. От 1996 г. към момента осъществява активна преподавателска дейност. През годините заема различни длъжности в своето професионално направление, като два пъти е бил определян за председател на Съвета. От юни 2013 г. до февруари 2020 г. е председател на управителния съвет на Българския фармацевтичен съюз. Бил е зам.- министър на здравеопазването в кабинета на Николай Денков.
От октомври 2020 г. е член на Комитета за оценка на лекарствени продукти за хуманната медицина към Европейската агенция по лекарствата, като представител на Република България.
Другата промяна в състава на Съвета е избора на г-жа Аксиния Атанасова за член на мястото на доц. Любомир Стефанов Бакаливанов. Г-жа Атанасова има магистърска степен по специалността „Застраховане и социално дело от Стопанска академия „Димитър А. Ценов“ - Свищов. Има и специализация по „Здравен мениджмънт“, както и Свидетелство за професионална квалификация по специалност „Финансов мениджмънт“. В периода 1989 г. - 2007 г. е работила в Общинска болница - Белоградчик.
От 2007 г. до 2012 г. г-жа Атанасова е работила в Столичната здравноосигурителна каса, а от 2012 г. до 2015 г. в Националната здравноосигурителна каса, където е заемала различни длъжности, включително и ръководни. От 2015 г. до настоящия момент заема различни експертни длъжности в дирекция „Лекарствена политика“ на Министерството на здравеопазването.
Одобрена е позицията на България за участие в редовното заседание на Европейския съвет
Министерският съвет одобри позицията на Република България за участие в редовното заседание на Европейския съвет, което ще се проведе на 19 и 20 март 2026 г. в гр. Брюксел, Кралство Белгия.
Държавните и правителствените ръководители на държавите членки на ЕС ще проведат дискусия и ще приемат заключения по темите: Украйна, Близък изток, конкурентоспособност и Единен пазар, Многогодишна финансова рамка (МФР) 2028-2034 г., сигурност и отбрана и миграция.
Ще бъде проведена също така Среща на върха на държавите членки от еврозоната.
Одобрено е финансиране на Министерството на външните работи за 2026 г.
Министерският съвет одобри финансиране на Министерството на външните работи за 2026 г. в размер до 1 750 000 евро за финансирането през настоящата година на проекти в подкрепа на българските общности от Република Албания, Република Сърбия, Република Косово и на граждани от Република Северна Македония с българско самосъзнание, Украйна и Република Молдова.
Финансовата подкрепа е част от ангажимента на българската държава към българските исторически общности и граждани в чужбина като носители на значителен интелектуален, финансово-икономически и демографски потенциал.
Подпомагането на проекти на организациите на българските общности от Албания, Сърбия, Косово, Украйна и Молдова и на граждани от Република Северна Македония с българско самосъзнание осигурява нови възможности и механизми за приобщаване и включване на българските граждани зад граница към държавния и обществено-политическия живот в България, както и за съхраняване на българското етнокултурно пространство и утвърждаване на положителния образ на Република България.
Утвърдени са разходите за командировки в страната за четвъртото тримесечие на 2025 г.
Правителството утвърди разходите за командировки в страната за четвъртото тримесечие на 2025 г. на министрите и заместник-министрите, на областните управители, на председателите на държавни комисии, агенции и институции.
За командировки на министрите и заместник-министрите в страната са изразходвани общо 25 216,62 лв., за командировки на председателите на държавни агенции и техните заместници 2643,19 лв., за командировки на областни управители – 6745,02 лв., за командировки на ръководители на държавни институции по чл. 19, ал. 4 от Закона за администрацията – 29 099,81 лв. и за командировки на председатели и членове на държавни комисии – 360 лв.
