Докато все още няма категорична яснота и внесена официално от Борисов оставка на кабинета му, могат да се разглеждат две последващи властови версии - служебен кабинет или кабинет от експерти. По звучене си приличат, но всъщност са доста различни.
Разликата е, че служебното правителство може да бъде назначено само при разпуснат парламент, докато за правителство от експерти това не е задължително.&nbsp; Такова бе правителството на Любен Беров през 1993 г., което дойде на власт с мандата на ДПС, но със&nbsp;&nbsp; съгласието на основните политически сили&nbsp; - БСП и СДС.<br /> <br /> Същото може да стори и това Народно събрание &ndash;&nbsp; да избере експертно правителство, подкрепено от солидно мнозинство, с ясни ангажименти, включително &ndash; провеждането на изборите, без значение кой ще е т.нар. мандатоносител (след като ГЕРБ си подаде оставката). Това обаче изглежда невъзможно при актуалната ситуация и яростното противопоставяне на политическите сили, упорито отказващи да прояват повече национална отговорност.&nbsp; <br /> <br /> Що се отнася до служебното правителство &ndash; то се назначава от президента в хода на ясна конституционна процедура.<br /> <br /> Има едно брилянтно решение на Конституционния съд &ndash; РКС № 20/1992 г. (по к.д. №30/1992 г.), с докладчик Александър Арабаджиев, в което още преди повече от 20 години са изтълкувани разпоредбите на чл. 99 от Конституцията, които уреждат материята по съставяне на ново правителство, правомощията и срока на служебното правителство, статута на Народното събрание, което е разпуснато при условията на чл. 99, ал. 5 от Конституцията и т.н. Това решение, посочва в актуален коментар &quot;Правен свят&quot;, за първи път подробно описва т.нар. конституционна въртележка по чл. 99 от Конституцията, която следва след като правителството подаде оставка.<br /> <br /> Редът за съставяне на ново правителство по чл. 99 от Конституцията се прилага, както в случаите на съставяне на правителство след провеждане на парламентарни избори, т.е. при новоизбрано Народно събрание, така и когато се прекратят правомощията на Министерския съвет поради гласуван вот на недоверие, смърт на министръ-председателя, оставка на правителството или премиера, смърт на министър-председателя, пише в това решение. <br /> <br /> Ако правителството подаде оставка, започва въртележката по чл. 99, чиято цел е назначаването на ново правителство и при която президентът играе ролята на посредник, чиито правомощия са доста ясно описани в Конституцията. Президентът е длъжен да проведе консултации с парламентарните групи и с указ да възложи на посочения от най-голямата парламентарна група кандидат за министър председател да състави правителство. /БЛИЦ<br /> <br /> &quot;В началото на тази процедура президентът е обвързан от съотношението на политическите сили, изразено в големината на парламентарните групи по численост, както и от определена от Конституцията поредност. Тази поредност, според която възлагането е най-напред на кандидат, посочен от най-голямата по численост парламентарна група, а впоследствие - на кандидат, посочен от втората по численост парламентарна група, не може да бъде нарушена. Президентът не разполага с възможност да преценява в тази фаза кому да възложи проучвателен мандат и сам да търси кандидат от друга парламентарна група или извън парламента. Не така обаче стоят нещата в случай на неспособност на първите две парламентарни групи да образуват правителство. В този случай съгласно чл. 99, ал. 3 от Конституцията президентът възлага посочването на кандидат за министър-председател на някоя от следващите парламентарни групи&quot;, пише в РКС №20/92г.<br /> <br /> За президента не съществува задължение да изреди последователно всички парламентарни групи, от които Народното събрание евентуално се състои, при третото възлагане на проучвателен мандат той не е обвързан от следващато по численост парламентарна група, доколкото в ролята си на обединител той трябва да положи усилия &quot;да намери изход в ситуация, определена от множеството на политическите партии, раздробеността на парламента и разнопосочеността на представените в него интереси&quot;.<br /> <br /> Третият проучвателен мандат обаче той трябва да възложи не по-късно от 7 дни след като и вторият мандат се е оказал неуспешен, докато възлагането на първите два не е обвързано със срок, там има само 7-дневен срок за отговор.<br /> <br /> Така или иначе, ако не се постигне съгласие за образуване на правителство, президентът назначава служебно правителство, разпуска Народното събрание и насрочва нови избори в срок не по-дълъг от 2 месеца. Разпускането на Народното събрание и назначаването на служебното правителство е резултат именно от неспособността на парламента да излъчи правителство, което е една от основните функции на парламента, става ясно от мотивите на РКС № 20/92 г.<br /> <br /> Основни характеристики на служебното правителство е неговият временен характер (по условие то не може да просъществува повече от три месеца &ndash; до провеждане на избори и излъчване на ново правителство), както и ограничените му функции, сведени до решаване на текущи въпроси и провеждане на избори.<br /> <br /> От друга страна, при условията на действащата конституция в България са действали две служебни правителства &ndash; на Ренета Инджова и на Стефан Софиянски, и опитът показва, че те имаха много по-висок рейтинг от &quot;редовните&quot; кабинети.<br />