Машините устойчиво намалиха броя на гласуващите. Няма никакво съмнение, че това се дължи на машините. Това каза за БНР математикът проф. Михаил Константинов от Института по математика и механика към БАН.

Когато се гласува с машини и хартия, в секциите, където има и машина, и хартия, по-малко от 30% от гласуващите избират машината. Хората категорично не искат да гласуват с машини у нас." Никъде в Европа, с изключение на Брюксел, няма машинно гласуване, каза още Михаил Константинов.

Математикът определи като мит тезата за високия брой недействителни гласове при хартиен вот, като даде пример с изборите през 2017 г., когато без машини делът е бил малко над 3%, "абсолютно в европейската норма". За сравнение в Германия са 2%, допълни той.

По секциите виждаме хората, които вече са решили да гласуват с машина и те се справят. Не виждаме онези, които се опасяват и не отиват да гласуват. Хората се опасяват да не се изложат. Гласуването е процес, при който има известен стрес.

При направена грешка в гласуването с машина вотът е фалшив, макар формално да е валиден. Електоратът на БСП сравнително тежко беше поразен от машинния вот. Те има защо да искат да си върнат гласовете и не става въпрос за тяснопартиен интерес. Това са български избиратели, допълни Михаил Константинов.

„Купуването на гласове не зависи от това дали гласувате с хартия, или с машина. Ние, които гласуваме за разни партии, а после ни лъжат - това не е ли купуване на нашия глас, само че с последваща измама? Ние купуваме фалшива стока. Купуването на гласове е много грозно явление, но купуването на депутати не е ли още по-грозно явление? Зад един депутат стоят 10 000 гласа на избиратели“, заяви Михаил Константинов.