Депутатът от ГЕРБ проф. Костадин Ангелов написа емоционален пост в личния си фейсбук профил по повод рождения си ден. Той сподели лична равносметка за житейските уроци, семейството и смелостта да останеш верен на себе си.
По думите му годините са донесли яснота и осъзнаване, че най-трудните битки не са били с обстоятелствата или с другите хора, а със собствените разочарования.
Ето какво написа той:
49. Пътят към Храма
Днес затварям още една страница и официално прекрачвам прага на петдесетте. За някои това е просто число. За мен е тих, но дълбок преход.
На 49 животът не стана по-лек, но стана кристално ясен. Когато младежките илюзии утихнат, остава само реалността. Най-големите ми битки не бяха с хора или обстоятелства, а с моите собствени разочарования.
Раздавах сърцето си щедро. Давах парчета от душата си на хора, които на следващия завой ме предадоха. Някога това болеше като жива рана. Днес болката е друга. Тя е по-освобождаваща. Като раждане.
Всяко разочарование се оказа необходим катарзис. Онези, които си тръгнаха, не бяха врагове. Те бяха учители. Калѝха ме. Белезите от неблагодарността вече не ме разяждат. Виждам ги като пролуки, през които влиза светлина. Научих се, че това е цената да живееш с отворено сърце и да не предадеш себе си.
Разбрах един прост закон:
Не е страшно да те предадат. Страшно е да бъдеш от страната на предателите.
Предателят се затваря в собствения си затвор, а онзи, който прощава, намира свобода.
Най-лесно е да стоиш в публиката-безопасен, невидим, съдник. Истинските неща обаче се случват на арената. Там, където рискуваш, падаш по очи, боли те … и пак ставаш. Както казва Теодор Рузвелт:
„Признание заслужава онзи, който е на арената - с лице, покрито с прах, пот и кръв … който, ако падне, поне пада в порив на дълбока дързост.“
Но на тази арена никой не оцелява сам.
Моята най-голяма сила е моето семейство.
Iliqna, която остана до мен и в бурята, и в тишината.
И Самуил - нашето утре, заради което си струваше всяко ставане.
Благодаря ви за любовта, търпението и за това, че сте ми гръб!
Благодаря и на всички, които вървяха част от пътя с мен! И на тези, които останаха, и на онези, които си тръгнаха! Всеки от Вас беше архитект на човека, който съм днес.
Започвам 50-те не просто по-стар.
Започвам ги по-събуден.
По-истински.
По-благодарен.
Наздраве за Арената, която с годините се превърна в мой Храм!
Наздраве за смелостта да останем верни на себе си!
