Професор Михаил Константинов е роден на 5 март 1948 г. в София. Завършва магистратура по математика в ПУ "Паисий Хилендарски". Бивш заместник-председател на ЦИК. Почетен гост и лектор в университети в Англия, Германия и Франция. Съветник на Организацията за сигурност и сътрудничество в Европа (ОССЕ); сътрудник на Международната фондация за избирателни системи; координатор на ЕС за България по електронно гласуване. Преподавател в Университета по архитектура, строителство и геодезия. Автор е на 500 научни труда и 30 книги по математика и теория на управлението. Председател на Съвета на директорите на "Информационно обслужване".

-Депутатите от ГЕРБ отхвърлиха оставката на Делян Добрев и така на практика бламираха лидера си Бойко Борисов, който часове по-рано приветства решението на бившия си енергиен министър да се оттегли от парламента. Как коментирате тази ситуация?  

-Лидерът не е казал, че тази оставка трябва да се приема или да се отхвърля. Добрев го предупреди, че ще подаде оставка, и Борисов се съгласи. Не мога да разбера дали става въпрос за конфликт между парламентарната група и лидера. По-скоро това са различни гледни точки. 

-Какво се случва в управляващата партия? 

-Когато човек управлява твърде дълго, възникват противоречия. А какво точно се случва, не знам, защото не съм член на ГЕРБ. Нормално е да има спорове, а и скандалите като тези в Хасково не са ни чужди. От Освобождението насам в България шуробаджанащината е със здрави корени в нашата политика. Който дойде на власт, гледа да назначи роднините и съпартийците си на подходящи постове. Описал го е още Алеко. Самата шуробаджанащина не е толкова страшна, ако се назначават хора, които могат. Ако един човек може, няма никакво значение дали е роднина, или не на друг. Страшно става, когато се назначават хора, които нямат качества за дадените постове. На това трябва да се обърне внимание. Ако вършат работата добре, ако не - да си ходят. 

-Каква трябва да е реакцията в случай като този в Хасково? 

-Както виждате, имаше подадена оставка и г-н Добрев трябва да бъде поздравен за това. Защото в България не сме свикнали да си подаваме оставките. Единственото нещо, което не разбирам, е как точно парламентът не приема оставката. По-скоро има приемане на оставка с освобождаване от отговорност и без освобождаване от отговорност. Трябва да има промяна в правилника на НС и когато се подава оставка, тя да се гласува. Добрев каза - искам да си отида. Сега какво става? Депутатите го държат насила в парламента. 

- Трябва ли депутатите да бъдат подложени на поправителен и каква ще е реакцията на Борисов? 

-За мен е важно от това да произлезе един оздравителен ефект. Всички, които са на власт, трябва да знаят, че са там да служат на народа си. Смешно е да мислим, че един човек, като заеме висок пост, няма да се погрижи за себе си и семейството си, но е важно да си върши работата. Лошото е друго, че много често нашите управленци първо се грижат за себе си, а каквото остане - за хората. 

-В парламента имаше доста сериозен сблъсък между управляващи и опозиция. Трябва ли да има такъв разгорещен дебат при подаването на една оставка? 

-Парламентът е мястото за сблъсък на идеи. Не да хванем сопите и да се изтрепем, а да си говорим, макар и рядко. Не съм против това да се изказват различни становища, но трябва да има добър тон, защото тези хора ще продължат да работят там и да се виждат. А това, че има резки изказвания - добре, нека има. Политиката е място за сблъсък на идеи. 

-Има ли война между институциите? 

-България не се нуждае от такова нещо. Събитията, които стават в целия свят, включително и близо до нас, са показател, че в България трябва да има единство. Не да няма конфликти, но те трябва да се решават чрез диалог и по разумен начин, да има компромиси. Война на институциите е лоша дума и това е недопустимо, защото отслабва държавата. Има двама силни мъже в България - Бойко Борисов и Румен Радев, и двамата са генерали, да седнат и да се разберат по мъжки.  

- Има ли опит да се раздели нацията? 

-Такива опити сигурно има, но те не трябва да бъдат успешни. От нас зависи да не го допуснем. България е успявала, когато е била единна, и обратно - страната ни е губела, и то страшно много, когато е била разединена. И най-силният пример в това отношение е, когато България пада под турско робство. Тогава е разпокъсана, а сумарно българските сили значително са надвишавали турските, т.е. една обединена България е можела да спре турското нашествие, включително и да не стигнат до Европа. При този вариант съдбите на България и Европа щяха да са други. Въпросните конфликти трябва да бъдат час по-скоро потушени. Ситуацията по света е страшно взривоопасна, конфликтите нарастват. България трябва да бъде силна и стабилна, каквато се опитва да бъде, но невинаги става. 

-Какви са изводите от това, което се случва в Испания? 

-Пак казвам - да бъдем единни, да не допуснем подобни процеси у нас. Както казва народът, от нищо става нещо и понякога събитията се развиват много бързо. Трябва внимателно да се отнасяме към тези чувствителни процеси, включително и не само да си пазим нашата държава, но и да помагаме със своята експертиза, със своята мъдрост и на нашите съседи. Междувременно България се опитва да стане център на Балканите. Има доста противоречиви интереси в региона - конфликтът между Гърция и Турция, ставащото в Сърбия, конфликтите в Македония, скандалите в Румъния. Около нас всичко ври и кипи. Ние трябва да бъдем разумен балансьор, да защитаваме националния интерес и да потушаваме регионалните конфликти. 

-Ще се отдели ли Каталуния и има ли опасност Европа да се разпадне? 

-Ако един народ е тръгнал да се отдели, той ще го направи. Но това трябва да стане по мирен и разумен начин. Не Каталуния е най-размирната провинция обаче. По-склонни към отделяне са баските. Нека да кажем на какво се дължат всички тези конфликти. Международното право след Втората световна война е противоречиво и се крепи на два биещи се принципа. Първият е, че държавните граници са свещени и неприкосновени, а вторият, че народите имат право на самоопределение. Сложени в едно право, тези принципи водят до катастрофа. Когато откъснаха Косово от Сърбия, се позоваха на втория принцип, когато се отдели Крим, казаха, че първият принцип е свещен. Това трябва да се реши от международната общност и да няма повече двойни стандарти. Следващата е Шотландия и вероятно отново ще поиска референдум за отделяне от Обединеното кралство, защото вече Брекзит е променено условие. Друга хлабава държава е Белгия. В подобно положение са Северна и Южна Италия, Корсика, областта Войводина в сегашна Сърбия, самото Косово. Друга държава, която може да се разбие на парчета, е Босна и Херцеговина. Светът е готов да се разпадне и трябва да се действа много внимателно. Силовите методи не решават въпроса. Какво дадоха силовите методи в бивша Югославия? 100 хиляди убити, 4 млн. души напуснали домовете си. Докато друг пример дадоха Чехия и Словакия - мирен развод, двете държави в НАТО и ЕС и прекрасни отношения днес. Когато се прояви интелигентност, нещата вървят, когато се поддадем на първични емоции - става страшно.