Проф. Михаил Константинов е роден на 5 март 1948 г. в София. През 1986 г. става доктор по математика в Института по математика и механика към БАН. Автор на близо 600 научни труда, включително десетки книги. Заместник-ректор на УАСГ от 1999 до 2003 г. Член на централните избирателни комисии (ЦИК) за парламентарни, европейски, президентски и местни избори от 1991 до 2011 г. Заместник-председател на ЦИК за парламентарни, европейски и местни избори от 2003 до 2009 г.
- Малко преди да излязат в отпуск, депутатите промениха за пореден път изборния кодекс. Как променя играта това, професор Константинов?

- Новите промени в изборния кодекс почти нищо не променят, освен че не може да има повече от 35 секции в дадена държава, което засяга една-единствена такава държава - Турция. Там от сто и няколко секции ще останат тридесет и пет. Това пресметнато в числа означава, че от 65 хиляди гласове, ДПС и съответните турски партии ще могат да получат между 25 и 30 хиляди. Чисто като мандати, намаляването на тези гласове няма да се отрази повече от два - максимум. Тук е мястото да отбележим, че изборните секции в чужбина през последните 25 години в политическо отношение имат нищожен ефект. Нека да не употребявам думата “нулев”, но да се спрем на “нищожен”.

- Защо?

- Защото за тези 25 години, за тези 8 избора, са променени общо 15 мандата от гласовете от чужбина. Цифром и словом - 15 мандата. Естествено, всичките тези мандати са отишли в ДПС. Ако ги нямаше тези секции, през годините ДПС щеше да има 15 депутати по-малко. И какво от това?

Разбира се, това не означава, че не трябва да има гласуване в чужбина. Гласуване в чужбина има дълбок морален символ. Това е връзката на българите в чужбина с родината. Ето защо темата за този вот има наистина морално значение, но в политическо отношение ефектът практически е нулев.

- Всяка партия, която дойде на власт, обещава, че още на следващия ден ще промени Изборния кодекс... най-общо казано в полза на народа, но в крайна сметка прави нов кодекс в навечерието на следващите избори. И което е още по-ироничното - този, който променя, губи. Защо се случва така?

- Да, така е. Българската традиция е такава, че който променя - страда. Но в случая промяната не е толкова голяма. На практика - няма. Освен това изменение за секциите в чужбина има още една новина, която касае и малките населени места, които могат да избират директно кмет. Досега това можеше да се прави в села с над 400 души, а сега границата беше свалена на 350, което пак не променя абсолютно нищо. Тези промени, за които говорим са абсолютно козметични. Те нямат да имат почти никакъв ефект.

- Промените за изборните секции в чужбина безспорно са срещу тези в Турция. Това ще удовлетвори ли Патриотичния фронт, който настояваше най-много за това? Доколкото вярваме на техните думи, по този начин те искат да приключат с екскурзиите и манипулирания вот в южната ни съседка.

- Вижте, Патриотичният фронт беше избрал като част от политическата си платформа на предишните избори намаляването изборните секции в Турция. Това е тяхна кауза. Днес те могат спокойно да кажат на своите избиратели: “Да, ние изпълнихме тази част от нашите ангажименти”. На практика след техния натиск секциите в южната ни съседка ще бъдат намалени три-четири пъти. В брой гласове, това означава два пъти по-малко за ДПС или други подобни партии. Има някакъв ефект, но той е много близо до нулата.

- Какво е вашето усещане за президентските избори, каква битка ни очаква?

- Досега всичките президентски избори, може би с едно изключение, са били битка между ляво и дясно, с цялата условност на тези понятия. Единствената разлика беше през 2006-а, поради цялата разнебитеност на десницата, когато техният кандидат остана трети. И тогава господин Волен Сидеров отиде на балотаж. Иначе на втория тур винаги се получава обединение вляво и обединение - вдясно, и обединение - вляво, като извън системните играчи остават в мат. Не мисля, че в момента ще има някаква съществена промяна. Отново ще видим битката условно дясно с условно ляво. Ако вярваме на настроенията в момента, би трябвало на балотажа да спечели кандидатът на обединеното дясно, или иначе казано кандидатът на ГЕРБ.

- В момента обаче наблюдаваме два, както ги казахте извън системни, играчи, които могат да решат изборите на втория тур. Единият е обединяващите се националисти, а другият играч е ДПС - традиционно. Кой кого ще подкрепи и как могат да се разпределят тези гласове?

- Не мога да гадя за бъдещето, а да анализирам съществуващите факти. Мога да кажа, че ролята на ДПС два пъти е била решаваща за избора на държавен глава и съответно – два пъти или три пъти не е имала никакво значение. Даже ако си спомняте на миналите избори те дори подкрепиха кандидата на БСП и той съответно загуби. Господин Плевнелиев беше избран не само без подкрепата на ДПС, но и дори в битка с ДПС.

Решаваща на Движението беше подкрепата за г-н Желю Желев през 1992-ра и решаваща беше подкрепата за господи Първанов през 2001-ва. ДПС има една много удобна позиция, защото те се декларират като центристка партия и могат да подкрепят според техните интереси и левия, и десния кандидат. А дали тяхната подкрепа ще бъде решаваща или не, не може да се каже, защото в момента там има голямо разцепление - всъщност най-голямото в цялата история на Движението.

- Липсата на регистрация към този момент на партията на Лютви Местан - ДОСТ - променя ли нещата?

- Първо ДОСТ не е ясно дали ще бъде регистрирана или не. В близко бъдеще може и да се случи - Върховният съд е този, който ще се произнесе окончателно по този казус. Какво политическо значение ще има тази партия, ще видим на първите избори.

- Очевидно това ще се превърне и в междуособица между бивши и настоящи депесари, също така. Но недоизказахме каква е ролята на Патриотите в президентския вот. Възможно ли е да изместят БСП от второто място и ако не - кого биха подкрепили?

- Кой с кого ще играе - не бих коментирал. Но логиката, която винаги се е случвала с изключение на 2006-а, е това, което коментирахме - ляво и дясно. Лично аз приветствам обединението в ляво, защото всяка държава има нужда от силни центрове. Разсипното състояние на БСП през последните години беше вредно за държавата и е редно левицата да се консолидира. Лично аз съм категорично против БСП, но съм за необходимостта от такава партия. Това са две различни неща.

- Новината от миналата седмица бе, че Бойко Борисов заложи на карта изборите. Той каза, че ако ГЕРБ загуби, още в същия ден подава оставката на правителството и отива на предсрочни парламентарни избори. Как ще коментирате това изявление?

- Не бих казал, че нещо се залага на карта. Това е нещо естествено, защото ако ГЕРБ не успее да спечели президентските избори, е логично, че обществената подкрепа за партията е силно намаляла и трябва да се отиде на предсрочни избори. Това е достойна позиция и приветствам такова действие. Не е хубаво за страната да управлява партия, която няма обществена подкрепа. Щом подкрепата изчезне, честният ход е да се отиде на избори и хората да кажат кой искат да ги управлява.

Искам да ви припомня кога се случиха последните предсрочни избори. Те се случиха, когато БСП катастрофално загуби вота за Европейския парламент. Тогава стана ясно, че коалицията между ДПС и БСП не може повече да управлява поради това, че едната компонента – БСП, загуби доверие и макар че тогава всичко бе инициирано от ДПС, беше ясно, че трябва да се отиде на предсрочни избори. Това също беше честен подход, а не да влачим някаква агония. Така и хората да излизат на улицата, и силово да свалят властта. Оценявам високо това, че ГЕРБ биха отишли на предсрочни избори. Само че към момента не се очертава такъв сценарий и такава загуба. Към момента логиката е ГЕРБ да спечели, макар и не с толкова много.

- В такъв случай подобна декларация изглежда е израз и на голямо самочувствие. Появява ли се на хоризонта сила, която може победи ГЕРБ на какъвто и да е избор или наистина ще печелят, дори и, както казват, магаре да сложат за кандидат?

- Това за магарето предлагам вече да не го размахваме, защото българският народ не е съставен от тъпанари. Това са интелигентни хора, със здраво политическо чувство и те ще изберат най-добрият кандидат - искрено се надявам в това.

ГЕРБ не трябва да се отнасят лекомислено към тези избори и много внимателно трябва да изберат своя кандидат, ако не са го направили вече и да работят за неговата победа. В България президентският пост е силен лакмус за политически промени или политическа устойчивост. Когато Петър Стоянов спечели изборите, това бе начало на възход на десницата и крах на левицата. И обратното. Пет години по-късно победата на Георги Първанов беше началото на възраждане на лявото и колапс на десницата. Ако ГЕРБ загубят изборите, това ще означава дълга период на опозиция.

- Забелязвате ли един интересен парадокс. На последните президентски избори един срещу друг на балотажа застанаха министърът от правителството на ГЕРБ - Росен Плевнелиев и Ивайло Калфин. Калфин влезе в следващия кабинет на Бойко Борисов като вицепремиер, а пък президентът Плевнелиев дори не е избор на ГЕРБ за втори мандат.

- Няма нищо странно. Господин Плевнелиев не бе припознат, защото, доколкото чух, той няма да се кандидатира поради лични причини. Иначе ГЕРБ, макар да спечелиха парламентарните избори, нямаха достатъчно мандати, за да излъчат самостоятелно правителство и затова се получи тази широка коалиция. Нищо неестествено няма в това. Но проблемът на господин Първанов и господин Калфин е, че вече БСП не ги припознава. За тях те са ренегати и предатели. БСП има много силно чувство за властта и предателството. Те не прощават това, което те наричат предателство. Избирателите на БСП искат обединение вляво, но не искат тези двама души.

Интервю на Емил Спахийски, в. „Труд”