Президентът Румен Радев подкрепи политическата поляризация в страната, дори се опита да оглави антиправителствените протести, което на практика го лиши от ролята на посредник между партиите. Това е една от причините, заради която той не проведе консултации с тях относно бъдещите парламентарни избори. Това заяви в интервю за БГНЕС политологът проф. Огнян Минчев.

Той коментира резултатите и реакциите от състоялата се вчера среща при държавния глава с участие на медици, сред които здравният министър проф. Костадин Ангелов.

„Нормалната ситуация би изисквала президентът да проведе консултации за предстоящите избори с политическите партии и взимането на балансирано решение,

което да бъде в полза на максимално непротиворечиви, честни и спокойни избори. В настоящата ситуация е очевидно, че президентът Радев следва една логика на поведение, която е различна от току-що описаната от мен“, заяви проф. Минчев.

„Първо, той подкрепи едната страна в политическата поляризация, която се разви в България през последните 6-8 месеца.

Държавният глава подкрепи протеста, дори се опита да го оглави. Това направи невъзможно неговата роля като посредник в отношенията между партиите.

Именно поради това не видяхме подобни консултации каквито всички ние предполагаме, че трябва да има. На второ място, президентът в желанието си максимално бързо да организира политическата промяна и отстраняването на настоящото управление, публично селектира датата 28 март като първа възможна след края на редовния мандат за провеждане на вота. След което разбра, че тази дата поражда и потенциални затруднения свързани с епидемиологичната обстановка“, отбеляза политологът.

Затова Радев е решил да включи в процеса на селектиране на дата за изборите медицинските лица, които го посетиха вчера.

„Президентът разбра, че всички възможни усложнения на изборите, които ще възникнат въз основа на епидемиологичната обстановка, ще бъдат възприети като усложнения от неговото решение, за което той ще носи отговорност. Румен Радев се опита да обвърже своето решение с отговорност, която някой друг да поеме“, подчерта проф. Минчев.

В следващия парламент политологът очаква да има засилено присъствие на популизма. „Начинът, по който ще бъдат проведени тези избори и възможното оспорване частично или изцяло на резултатите ще бъдат инструмент в ръцете на този популизъм“, коментира той.

По отношение на самата предизборна кампания най-големите предизвикателства ще бъдат свързани с контакта между партиите и гражданите, а също така самата организация на изборите.

„Контактът ще бъде само по медиите или онлайн. Няма да бъде възможно кампанийното убеждаване на хората или то ще бъде много рязко ограничено. Това ще е най-видимата последица от пандемията. Предизвикателства ще има и във връзка със самия механизъм на организирането на изборите и начинът, по който да бъдат проведени, за да бъде съхранена в максимална степен сигурността на гражданите срещу евентуална зараза“, заяви проф. Минче