Правото, както и в геометрията има симетрия - след като министърът на правосъдието може да предлага избирането на определени лица за главен прокурор, за председател на Върховния касационен и на Върховния административен съд съвсем логично и симетрично да може да предлага и тяхното освобождаване, пише Проф. Пламен Киров в свой анализ за Труд

В този смисъл решението на Конституционния съд беше очаквано. Хубаво би било да прочетем мотивите. Най-вероятно вътре ще има интересни неща.

Оттук нататък е дадена зелена светлина на министър Йорданова, нали така се казваше, може да внесе събраните папки със сигнали срещу главния прокурор, но тук веднага би следвало да си зададе въпроса къде внася тези материали. Висшият съдебен съвет е в непълен състав- има две вакантни места в съдийската колегия и едно в прокурорската.

Като се има предвид, че главният прокурор е член на прокурорската колегия, той би бил изваден от процеса на обсъждане и разглеждане на тези документи, доколкото е заинтересовано лице. Следователно от 25, остават 21 членове на Висшия съдебен съвет. От тях 17 би трябвало да гласуват и да приемат решение с което да предложат на президента освобождаването на главния прокурор от поста, което ми се струва доста проблематично.

Колкото до папката с документи, която ще бъде внесена във Висшия съдебен съвет, тя би трябвало да съдържа доказателства, в подкрепа на твърдението, че главният прокурор системно не е изпълнявал своите задължения и е допускал груби нарушения при тяхното изпълнение, както и че е имал поведение, което уронва престижа на съдебната власт.

И оттук нататък вече по същество да се прецени дали той може да носи отговорност за онова, в което го обвинява министърът на правосъдието и което ще доведе в крайна сметка до гласуване. Как ще обоснове точно своите твърдения, какви доказателства ще бъдат внесени във Висшия съдебен съвет предстои да видим. Но ако това са изрезки от вестниците, струва ми се, че ще бъдем свидетели на атака, която има фарсово-водевилен характер.

Управляващите най-вероятно искат да уморят от смях Гешев. За съжаление обаче, водевилният спектакъл ще продължи и вече остава горчив привкус в цялото общество и юридическите среди в България. Той започна с разпит на премиер и българския прокурор пред една комисия в европейския парламент, за срам на българската нация и българската държава.

Именно в Брюксел Кирил Петков заговори и за онези 20 разбойници, които били публично известни. В приказката Али баба има 40 разбойници. На Кирил Петков, в неговите 20 разбойници ще е по-лесно отколкото на Али Баба с неговите 40.

Без доказателства просто да се споменават някакви имена и да се пита: Вие защо не ги разследвате е един лош пиар на министър-председателя.

Водевилна изглежда и съдебната реформа, заради това, че е фокусирана върху една персона. Редът за съдебната реформа е друг. Би трябвало, ако се налага първо да се измени конституцията, след това да се направят промени в закона за съдебната власт и редица процесуални закони и едва тогава да опрем до персоните. Ние започваме по обратния път, т. е. свеждаме съдебната реформа единствено до това, да сменим главния прокурор.

Остава един привкус и подозрение, че ние точно сега искаме да го сменим, защото чакаме да дойдат едни 12 милиарда лева, които трябва да усвоим по някакъв начин. Не искам да казвам точно какъв... И за да няма кой да виси като Дамоклев меч над управляващите, трябва да се разчисти терена от наблюдаващи и на тяхно място да се сложат техни хора. Звучи ли ви познато?

Защото въпросният министър-председател си позволи да каже пред медиите: Абе, ние се опитваме да сложим свои хора. На свой ред медии бързо се опитаха да замажат гафа му. Е, в това ли се състои съдебната реформа?

Да не говорим за едно друго изявление пред медиите, че министърът на вътрешните работи седи с министър-председателя в кабинета му и правят списък как ще започнат арестите. Все ми се струва, че в една правова държава за да арестуват някой първо трябва да има основания за това.

И те трябва да са безспорни. И трябва да са извършени в съответствие със закона, а не в кабинета на министър-председателя да се правят списъци на хора, които трябва да бъдат арестувани.