Българският олигарх Иво Прокопиев е олицетворение на безнаказаното придобиване на обществени блага, се казва в анализ на Европейската обсерватория за престъпления.

Как ЕС става жертва на политическата корупция

Докато войната в Украйна се разгръща с непредвидими последици, Германия изненада света, като направи политически завой и отмени утвърдената от десетилетия политическа догма, обявявайки, че ще инвестира 100 млрд. евро в своята армия и ще изпрати оръжия на Украйна.

Този обрат е предупредителен сигнал за Берлин, че геополитическите условия в Европа изискват сила и възпиране в лицето на безпрецедентната руска агресия.

За Германия обаче конфликтът има и друга, доста смущаваща страна: трайното наследство на бившия канцлер Герхард Шрьодер и влиянието на неговите уютни връзки с Русия може да изиграе или да не изиграе роля в дълго отлагания и измъчен отговор на Берлин на украинската криза.

Шрьодер олицетворява въртящата се врата между политиката и бизнеса както никой друг европейски лидер. След като през 2005 г. Шрьодер беше отстранен от поста си, по покана на Путин той изостави Германия заради доходоносен председателски пост в една от най-големите руски компании - "Газпром" - основен акционер в "Северен поток 2".

Този ход не беше случаен: Шрьодер не само се изложи на подигравки, когато през 2004 г. нарече Путин "безупречен демократ", но и подписа спорното споразумение за газопровода, което днес преследва европейската политика, само няколко седмици преди да напусне поста си.

Призракът, който преследва Европа

Правилно определен като "кронизъм" и "корупция", неетичният ход оттогава насам има зловредни последици. През 2017 г. някогашният канцлер се присъедини към "Роснефт" като "независим директор" в друго силно критикувано назначение.

Неотдавна Шрьодер надлежно засили антиукраинската пропаганда на Кремъл, като обвини Киев в "саботажни действия" и само с половин уста осъди инвазията по време на нейния развой, което е поредната от многото ниски точки в постполитическата кариера на Шрьодер в подкрепа на автократичния режим на Путин.

Историята подчертава един важен аспект, а именно, че корупцията по високите етажи на властта и шуробаджанащината са също толкова разпространени в страни, в които политическата класа се смята за почтена, колкото и в често отричаните източноевропейски страни.

Особено Германия се отличава в това отношение напоследък, като се има предвид, че министърът на външните работи Аналена Бербок назначи за свой държавен секретар водещия лобист на "Грийнпийс", което още повече размива границата между правителствените функции, частната дейност на НПО и непрозрачните мрежи.

В крайна сметка основната анатомия на корупционното поведение е универсална - политическите и бизнес връзките, както и съгласуваните конфликти на интереси, работят за издигането на няколко избрани лица - това се повтаря в цяла Европа по един и същ модел.

Същият модел е довел до появата в политиката на политически опортюнисти като Шрьодер, Дженифър Морган или австриеца Карл-Хайнц Грасер, както и на класически олигарси, разпространени в целия Източен блок.

Строг медиен контрол

Един поглед към най-корумпираната страна членка на ЕС - България, разкрива многобройните форми, които корупцията и търговията с влияние могат да приемат. В годините след края на социалистическото управление в страната на преден план изпъква особен вид олигарси, съсредоточени около влиятелни медийни конгломерати.

Интересите, преплетени с тези на политическия елит, гарантираха, че тези олигарси са в състояние да придобиват безнаказано обществени блага, а един от най-успешните в това отношение - Иво Прокопиев - оттогава се превърна в олицетворение на това какво означава да си в пресечната точка между политическата власт и медийния контрол.

През 1993 г. Прокопиев стартира финансовия седмичник "Капитал" и оттогава разширява медийната си империя, включвайки десетки издания. Подкрепата му за крайно десния лидер Иван Костов през 1997 г. води до включването му сред малцината избрани, които имат достъп до приватизационния процес в страната, така че през 1999 г. той успява да придобие минната компания "Каолин" за малко над 2 млн. долара - след като правителството отхвърля офертата на белгийска фирма, която е десет пъти по-голяма. Прокурорите предприемат повърхностно разследване на сделката, но делото бързо се проваля.

Напоследък Прокопиев е подложен на обстрел заради начина, по който неговата вестникарска империя извършва "пиар под прикритие" и "реклама под прикритие", като няколко вътрешни за българските медии лица потвърдиха, че "на работното място има платени съобщения под прикритие".

Резултатът е медиен пейзаж, доминиран от едностранчиви политически програми, които само се утежняват от ускорената западнизация в началото на 21-ви век, което е и водещата причина за намаляващата медийна свобода в страната.

Неофеодализмът на Унгария

Квазифеодалната медийна структура на България е надмината само от реалната съвременна итерация на феодализма в Унгария на Виктор Орбан. В продължение на години премиерът на страната успешно изгражда система, предназначена да насочва по-голямата част от милиардите субсидии по ОСП (общата селскостопанска политика) на Унгария към политически приближени, както и към членове на собственото му семейство.

В основата на системата е търговията с вътрешна информация със земеделска земя, която се предоставя на поддръжници и приятели на Орбан на цени, по-ниски от пазарните, което ги превръща в мощни собственици на земя, които след това я отдават под наем на земеделски производители и фирми на по-висока цена.

Тъй като субсидиите по ОСП се определят от размера на притежаваната земя, а не от качеството на продукцията, от само себе си се разбира, че това е за сметка на средния земеделски производител. Според изчисленията 80 % от всички субсидии, които Унгария получава, отиват при най-големите 20 % от земеделските производители - сред тях са политическите лидери и собствениците на земя.

Брюксел е наясно с тази практика и се опитва да я коригира чрез разширеното използване на ARACHNE - инструмент за извличане на данни, използван от Европейската комисия за проследяване на отпуснатите средства от ЕС. Досега обаче въпросът не е помръднал и изглежда малко вероятно скоро да се постигне напредък.

Вредата е нанесена

Всички описани примери показват, че корупцията се среща във всяка страна в ЕС. В случая на Германия поведението на политиците от висшите етажи на властта е особено крещящо поради неблагоприятните последици, които има върху репутацията на германските институции, както и върху външната политика на страната, а оттам и на ЕС.

Резултатите биха могли да бъдат катастрофални, като се има предвид колко силно са били притиснати Шолц и Бербок да определят твърда линия в условията на открита война в Украйна.  

Дори и вредите да не са толкова очевидни или количествено съизмерими, както в случая с Прокопиев или Орбан, важно е да се помни, че дори и примерите да са малко по-различни по качество, те все пак са еднакво вредни за съответните държави.