Преди минути министърът за Българското председателство на Съвета написа изключително важен пост. В личния си профил във Фейсбук Лиляна Павлова обясни какво ще се случи следващата седмица, какво е важно за еврокомисаря Мария Габриел и кой е „горещия картоф“.
Публикуваме поста й без редакторска намеса:

„Пикът на завършването на процедурата по приемането на приоритетите на триото Естония-България-Австрия е следващата седмица. На Съвета по общи въпроси в Люксембург предстои окончателно да приемем програмата на триото на председателството, включително и приоритетите, които България ще отстоява и за които ще работи.

След това на Европейския съвет на 22-23-и юни, който е в края на Малтийското председателство, тримата министър-председатели на - Естония, България и Австрия, официално ще подпишат и ще дадат старт на нашето трио - председателство. Това коментирах в обзорното предаване "Седмицата" на Дарик радио днес.

Последното заседание на триото беше тук, в София на 31 май, когато с колегите от Естония и Австрия завършихме окончателния етап на преговорите по това какви да бъдат нашите общи приоритите.

Приоритети са пет като в тях влизат множество подприоритети.

Ако ги изредим по поредност приоритет номер едно е растеж и конкурентоспособност. В него влизат два много важни подприоритета за България – бъдещата законодателна инициатива, свързана с единния дигитален съюз и цифров пазар, които ще са в ресора на бъдещия български еврокомисар – г-жа Мария Габриел. В този първи приоритет влиза и „горещия картоф“, наречен кохезионна политика - многогодишната финансова рамка след 2020 г.

Вторият приоритет, около който се обединихме с колегите от Естония и Австрия, е свързан със социалната политика, подкрепата и равенството. Важна подтема за България тук е решението на Европейския парламент за определяне на 2018-а за Европейска година на културното наследство. А тя ще стартира именно от България – на 11 януари, когато правим и официалното откриване на Българското председателство. То ще бъде съчетано с откриването на Европейската година на културното наследство. Това е уникален шанс за нас, за да покажем това, с което сме богати и това, с което сме непознати за Европа.

Третият приоритет е единен енергиен съюз и политиките, свързани с климата. Именно по време на нашето трио идва големият енергиен т.нар. джъмбо пакет. Той е много тежък, много специфичен и чувствителен за България, която особено, когато сме председатели на Съвета на ЕС, не можем да налагаме една или друга тема-приоритет. Но в същия момент трябва да намерим баланса.

Четвъртият приоритет включва сигурност и правосъдие, отново гореща тема не само за Европа, но и България.

Петият приоритет е „Европа като глобален играч на световната сцена“. Приоритетът е насочен в много направления, в който България вижда своята активна и специфична роля. Защото освен темата за сигурност и миграция, тук става въпрос вече за отношенията Европа-Турция. Особено след последните срещи и визити на нашия министър-председател, очакванията към него са големи, надеждите са да бъде мост в този процес. Тук ще е и темата за Западните Балкани. Считаме, че тя трябва да е един от основните приоритети на Българското председателство, защото, както казахме, по време на председателството ни не можем да настояваме за нещо „чисто българско“. Това не е приемливо, не е и правилно. Но можем да играем важна роля на Балканите. Отваряме също една много интересна и гореща тема, която смятаме, че трябва да е приоритет на нашето председателство – Черно море, както и бъдещото на ЕС.

Относно проверките в НДК предстои одитите да установят дали има злоупотреби при ремонтите. 

Възложила съм конкретни и ясни четири проверки. Едната приключи, остават три: изискала съм проверка от Централния инспекторат на Министерски съвет, която ще приключи на 17-и юли.

Сезирала съм Агенцията за държавна финансова инспекция, която да направи пълен финансов одит и преглед на дейностите, извършени от НДК като търговско дружество. Тя ще приключи в края на юли. Паралелно с това като министър, който поема търговско дружество като принципал, съм възложила одит и за финансовото състояние. Сезирах и органи на ДНСК, за да видим дали строежът в момента отговоря на строителните и инвестиционните изисквания.

Важно е да подчертаем, че става дума за обикновен текущ ремонт с подмяна на плочки, на ВиК и отоплителни системи. За него и съгласно закона, не се изисква решение за строеж, а да има проект, по който да се направи подмяната на настилки, окачени тавани и т.н. Не става дума за архитектурно изменение, защото ние запазваме сградата такава, каквато е“.