Quo vadis*, Христо? Този въпрос със сигурност вълнува не само жълтопаветният електорат, след като още в първия ден след изборите самоувереният лидер на олигархичния политически проект „Да, България“ Христо Иванов театрално хвърли оставка от поста си в партията. И от мястото си в 50-тото Народно събрание.

Какво обаче се крие зад тази жертвоготовност на Иванов, чийто партиен стартъп от години трудно печели доверието на избирателя и обичайно (ако не се обедини с други олигархични проекти) остава извън рамките на парламента?

Едва ли пионката на Прокопиев внезапно е придобил гражданска съвест и лидерски гръбнак, на който да понесе отговорността за поредния изборен провал. Иванов, който вече над десетилетие е на пряко подчинение на бизнесмена Иво Прокопиев, обичайно прибягва до подобни жестове по две причини (които не са взаимоизключващи се) – бяга от горещи въпроси и се готви за нов, по-уютен пост, от който да изпълнява поръчките на шефа си (Прокопиев). Кое е от двете се е оказало мотивиращият спусък сега, предстои да разберем.

Отсега обаче е ясно едно – Иванов много го е страх от това да отговаря на въпроса какво се случи с обявената от него кална кампания „Нито глас за Пеевски“.

Още преди 2 години – при поредните предсрочни парламентарни избори Иванов&Co се пробваха да трупат политически дивиденти, организирайки очерняща кампания срещу лидера на ДПС Делян Пеевски. И още тогава получиха шамар от избирателите, които дадоха доверието си на Пеевски, а едни от най-верните хора на Христо – като Антоанета Цонева, се наложи да влязат в парламента през задния вход.

В този случай – като парламентарен сътрудник, след като не успя да получи електорална подкрепа за депутатско място. Сега историята се повтаря – освен Цонева, в 50-тото Народно събрание място не получава и друг виден съратник на Иванов, спряган за негов наследник на лидерския пост – Ивайло Мирчев.

И всичко това се дължи не просто на разочарованието на хората от видимо неуспешното управление на ПП-ДБ през последните няколко години, но и на погнусата от черната кампания, която водеха. Защото българите не обичаме безпринципната игра, още повече от хора, които допреди няколко месеца не просто нямаха проблем да седят в скута на Пеевски, за да се задържат на власт, но и да разчитат на управленските му качества при решаването на различни държавнически казуси.

От геополитическите позиции като ЕС, НАТО, Шенген и Еврозоната до вътрешнодържавни проблеми като драмите с енергетици и земеделци – все теми, по които ПП-ДБ се гънеха от немощ.

Нито едно знаково решение на 49-тото Народно събрание не се е случило без подкрепата на ДПС и нейния лидер Делян Пеевски и това дори жълтопаветните лидери не отричаха. Поне първоначално. Обърнаха палачинката и се върнаха към обичайната си негативна реторика едва когато им замириса на избори. Преди това нямаха проблем нито с Пеевски, нито с подкрепата на ДПС, на която разчитаха. И това хората го знаят. И го помнят.

За разлика от тях Пеевски проведе съвсем друга кампания – обърната към хората. Не през ТВ студиа и фейсбук реклами, а сред хората. Лидерът на ДПС остана верен на себе си и не заложи на черен пиар и грозни политически закани, а на кампания по места и това даде очаквания резултат – в сравнение с миналите парламентарни избори от 2 април 2023 г.

ДПС и Делян Пеевски са привлекли доверието на близо 20 000 души. И това въпреки обидно ниската изборна активност на вота на 9 юни. Затова сега ДПС съвсем заслужено е втора политическа сила в парламента, с 11 депутата повече от предишното Народно събрание. А Пеевски отново ще бъде двигател на държавността.

На този фон, решението на Христо Иванов да избяга напълно от политиката, изглежда още по-логично. Просто, защото след изборите идва конституирането на парламента, където Иванов ще трябва да застане очи в очи с Пеевски.

А в последните месеци вече бившият лидер на „Да, България“ удобно избягваше подобни срещи, защото не веднъж си позволи да изрече куп лъжи по адрес на Пеевски. Лъжи, които бяха бързо разобличени от лидера на ДПС. Пеевски показа, че не се страхува да казва болезнената истина и много мрази задкулисните игри.

Затова днес въпросът „Quo vadis, Христо“ има нужда от бърз и категоричен отговор. Защото където и да отива Христо Иванов е ясно едно – той ще остане верен само на две неща – личната си амбиция за власт и обслужването на олигархичните интереси. А и двете са много опасни както за хората, така и за цялата държава.

*От латински: Къде отиваш?