Намаленото доверие към България е най-големият риск при икономическата криза, в която навлизаме, смятат в най-голямата работодателска организация у нас - КРИБ. За синдикатите опасността е в бавната реакция на бързо настъпващите промени. За инвеститорите - ниското ни самочувствие. Тези мнения маркираха очертанията на минното поле, през което ще ни води кабинетът, поканил днес бизнеса и социалните партньори на дискусия "Заедно срещу кризата".
Валутен риск почти няма, доколкото бордът е непоклатим, а финансовият риск за момента не е голям, защото шестте големи европейски банки и гръцките банки, които са инвестирали у нас, са наши естествени партньори, посочи председателят на КРИБ Иво Прокопиев. Отношенията на властите с Брюксел обаче са източник на несигурност. Няма как да координираме антикризисните си действия без възвръщане на доверието към страната ни, посочи той.
От Икономическия и социален съвет са на мнение, че моментът е подходящ да се приложи подходът на твърдата ръка. И питат: ще има ли структурни промени, секторна политика? На председателя Лалко Дулевски му се иска да се готвим вече за периода "след кризата", за да имаме отскок, а не пълзене, когато ситуацията започне да се разведрява. На по-бърза реакция се надяват и в Асоциацията на индустриалния капитал. В началото на октомври все още търсехме работна ръка, а сега вече съкращаваме персонал, даде пример за скоростта на промените членът на ръководството Васил Велев.
Най-подробни в опасенията са представителите на КНСБ, където вече е изготвена национална антикризисна програма. Да се инвестира в хората и производителността на труда, да се увеличават публичните инвестиции - не само в инфраструктурата, но и в социалната област, да се откажем от политиката на поддържане на високи бюджетни излишъци и да се върнем към нива 0,5%, предлагат от синдикалната централа. Там са твърдо за запазване на валутния борд, а минималните задължителни резерви на банките да бъдат още веднъж намалени - до 6%. И освен това - да предприемем действия за намаляване на регламентираната 1,2% от БВП вноска за България при формирането на Европейския инвестиционен фонд. Възстановяване на 80% от ДДС преди приключване на данъчната проверка за фирмите, радикални действия за максимално усвояване на средствата по програмата ИСПА, която е предмостие към оперативните програми "Транспорт" и "Околна среда" (досега са усвоени само 20% от средствата), установяване на минимална работна заплата 260 лв. от 1 януари и въвеждане на минимален размер на обезщетението при безработица до 60% от минималната заплата е записано още в документа на КНСБ, представен от вицепрезидента Николай Ненков.
"В отсъствието на финансовия министър не смея да поемам ангажименти", отрони социалната министърка Емилия Масларова, докато слушаше.
Орешарски се беше спасил от дискусията "по здравословни причини". Вчера на форума за сивата икономика си беше много добре, спомниха си участници, но изглежда предложението на икономическия министър Петър Димитров да въведем едностранно еврото като паралелна валута го е омаломощило.
Станишев взе отново думата да отговори за влошените отношения с Брюксел и като изтъкна ниския публичен дълг (16% от БВП) и антицикличната политика, довела до солидни резерви, го удари на чувства: "Няма ли някой да оцени, че България не създава проблеми?". Премиерът си тръгна по-рано и не можа да чуе с ушите си единственото светло изказване - но шефа на "Юробанк И Еф Джи" Антъни Хасиотис, който е председател и на Гръцкия бизнес съвет в България.
Хасиотис говори за кризата у нас като израз на неувереност и недоверие в собствените сили, като неумение да изтъкваме добрите си страни. Той препоръча да подобрим комуникацията си с външния свят и да се откъснем от групата на изоставащите. Плугчиева се трогна от думите му, благодари и обеща да се справим с обременения си имидж. /БЛИЦ
Абонирайте се за нас в Google News Showcase, за да следите най-важните новини от деня.
