„Наследихме плячкосана хазна, но социалните плащания са гарантирани и хората могат да бъдат спокойни“. С тези думи премиерът Румен Радев откри заседанието на Министерския съвет (МС) и обяви, че само седмица след встъпването си в длъжност кабинетът вече е предприел ключови стъпки за стабилизиране на държавата.
По думите му първият голям успех е внасянето на проекта за бюджет за 2026 г. след месеци на несигурност. Радев заяви, че финансовата рамка е трудна, но реалистична, и че с нея страната излиза от инерцията, оставена от предишните управления.
Край на „стъкмистиките“
„След месеци на стрес за гражданите и за институциите правителството внесе проекта за бюджет за 2026 година. Така извеждаме страната от инерцията, която ни беше завещана от предишните управления, и я поставяме на устойчив курс“, заяви Радев.
Премиерът призна, че кабинетът работи в тежка финансова среда, но подчерта, че бюджетът стъпва върху реалното състояние на публичните финанси. „Бюджетът е труден, но е реалистичен. Той слага край на стъкмистиките на „сглобките“ и ще ни позволи да стъпим на здрава основа през следващата година“, каза министър-председателят.
По думите му въпреки наследените проблеми в хазната социалните плащания няма да бъдат поставени под риск. „Наследихме плячкосана хазна, но социалните плащания са гарантирани и хората могат да бъдат спокойни“, увери Радев.
Бюджетът за 2027 г. вече се подготвя
Премиерът съобщи, че правителството не спира само с финансовата рамка за следващата година. Кабинетът вече започва работа и по подготовката на бюджета за 2027 г., така че държавата да не влиза отново в режим на забавяне, напрежение и последни решения.
Това според Радев е част от по-широката цел на новото управление - да възстанови предвидимостта в публичните финанси. Посланието му беше, че кабинетът няма да прикрива проблемите, а ще ги постави на масата с реални числа и с гаранция за най-чувствителните плащания към хората.
България като енергиен портал
Радев постави силен акцент и върху разговорите си с турския президент Реджеп Тайип Ердоган. По думите му постигнатите договорености могат да засилят ролята на България в енергийната карта на региона. „Постигнатите договорености ще позиционират България като портал за доставка на енергия за Централна и Източна Европа“, посочи премиерът.
Той отбеляза, че срещата на върха на НАТО в Анкара е потвърдила тази перспектива и е показала нарастващ интерес към българската инфраструктура. „Интересът към доставки през България е голям и продължава да расте“, заяви Радев.
Украйна според възможностите
Премиерът коментира и ангажиментите на България към Украйна. Той подчерта, че те са поети от предишни управления, докато в същото време държавата е оставена със сериозен бюджетен дефицит. „Предишните управления поеха твърд и дългосрочен ангажимент за финансово подпомагане на Украйна с ежегодни вноски, а в същото време оставиха след себе си огромен бюджетен дефицит“, заяви Радев.
По думите му именно затова пред съюзниците от НАТО е била заявена ясна позиция - България ще подкрепя Киев, но само в рамките на реалните си финансови възможности. „Заявих пред нашите съюзници, че България ще подкрепя Украйна според възможностите си. А към настоящия момент такива възможности няма“, каза премиерът.
Първата седмица на кабинета
Радев представи първите действия на правителството като опит за бързо връщане на ред в държавните финанси и за очертаване на по-прагматична външна и енергийна линия. Бюджетът за 2026 г. беше изведен като доказателство, че кабинетът започва от най-тежкия проблем - хазната.
Енергийните разговори с Турция бяха представени като шанс за по-силна регионална роля на България, а позицията за Украйна - като отказ от обещания без покритие. Така премиерът очерта управление, което иска едновременно да стабилизира вътрешните финанси и да постави по-ясни граници на международните ангажименти.